По принцип цял живот съм бил много благодарен човек, но едва през последните години се запознах с по-мащабното, по-пълно значение на идеята за благодарността. Много хора биха нарекли живота ми блажен. Имах щастливо детство, получих прекрасно образование и постигнах успех в избраната от мен кариера. Все още не съм осъществил всичко желано и като повечето хора изживявам болката и сърдечните мъки, радостите и въодушевлението на чудото, наречено „живот", но съм дарен с множество добри и любящи приятели. Има много неща, за които да бъда благодарен, и все пак един ден осъзнах, че не познавам истинската благодарност.
Значението на благодарността се промени за мен, когато насочих поглед към „Великата сила на всичко живо" - отвъд мисловното ми възприятие за Бога. Един скъп мой приятел нарича тази сила Бог/Богиня-Майка/Всичко съществуващо. До този момент идеята за Богинята ми беше позната единствено от историите за древногръцките богини, на които ме учеха като дете. Приятелят ми говореше за „женската сила", която заедно с Бог е „родила" всичко материално - нашата физическа вселена. Едва след като обмислих за себе си тази концепция (че всичко е една сила), наречена Бог/Богиня-Майка/Всичко съществуващо, идеята ми за истинската благодарност се разшири неимоверно. Осъзнах, че женският принцип на Богинята е първичен - че Богинята-Майка е създала или е сътворила Бог и заедно те са създали ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО.
Знам, че това не е в съгласие с шовинистичната, традиционна религиозна идея за Бога. Повечето световни религии изобщо не признават енергията на Богинята. А ако го правят в някаква форма, Тя определено е поставена след Бога. Никога и никъде не съм чувал идеята за Богинята, дала живот на Бога. Независимо дали идеята е правилна, или погрешна, самото й обмисляне изведнъж ми донесе напълно ново съзнание за това каква трябва да бъде истинската благодарност. За първи път видях нещо, което възприех като Божия благодарност - Неговата благодарност към Богинята-Майка за това, че Го е създала.
Помислих и почувствах огромната любов и благодарност, която Бог трябва да изпитва. Тогава истински осъзнах, че самият живот е дар. Моят живот беше и е дар. Огромната благодарност, която се излъчи от това съзнание, беше колосална. Помислих си, че ако мога някак си да почувствам същата благодарност за моя живот, каквато Бог изпитва за дарения на Него, тогава всичко, което съм, всичко, което правя, всичко, което докосна, би имало ново и по-специално значение.
Някои от хората, които познавах в колежа, бяха цинични. Те казваха „Бог е мъртъв" или „Бог не съществува".
Неизменно усещах, че говореха за себе си. Тоест - нещо вътре в тях не съществуваше и те го знаеха.
Моята любима писателка Айн Ранд, автор на „Първоизточникът" и „Атлас сви рамене", често бе обвинявана в атеизъм, Но веднъж я гледах по телевизията и тя каза: „Не, не съм атеистка. Аз никога няма да умра. Когато си отида аз, всъщност ще свърши светът... един красив свят". След това обясни: „Напротив, аз обичам думата Бог, защото означава най-висш от висшите. Бог да те благослови е чудесна фраза".
Моят скъп приятел Лазарис веднъж каза: „Животът е дар и нашата работа е да се научим да го приемаме". За мен животът е дар, а благодарността е средството, което го привлича. С позволението на моя приятел Лазарис бих искал да завърша мислите си с казаното от него:
„Благодарността е осезаема сила. Колкото по-често я усещаш, толкова повече причини ще намираш да я усещаш. Благодарността е чудотворна сила - като вълшебен магнит, който генерира и после привлича много повече, отколкото вече си получил. Тя е като жива енергия, която ти помага да бъдеш много повече, отколкото си бил”.


Николас Елиопулос е продуцент, режисьор, филмов редактор и тонрежисьор, носител на наградата „Еми" и основател на филмовите Компании „Eartbligbt" и „White Rock Entertainment". Николас е режисьор на „Видения за нов свят" (Visions of New World"), в който участват Луиз Хей, Тед Дансън и Денис Уийвър. Прекарва повече от година в Русия като режисьор на специалното телевизионно предаване „Русия днес, пътешествие сред хората". Работил е и върху множество игрални филми, включително „Foul Play", „Nine to fwe" и „Out of Afrika". Николас живее в Лос Анджелис и е член на Академията за филмово изкуство и на Академията за телевизионно изкуство.