Никое малко дете не казва: "Олеле, ханшът ми е твърде голям" или "Носът ми е твърде дълъг". Те знаят колко са съвършени, а навремето всички сме били такива. Приемали сме съвършенството си за нещо нормално и естествено. С израстването си ние сме започнали да се съмняваме в съвършенството си и сме се опитвали да станем съвършени. Не можем да станем нещо, което вече сме. Можем само да го приемем. Ние сами създаваме напрежението и притесненията си. У никого от нас няма лоши неща. Затова нека за пореден път утвърдим и запомним, че ние сме Божествени Великолепни Прояви на Живота и в нашия свят наистина всичко е наред.