Когато психоаналитикът практик се запита кое е страданието, поради което най-често е търсен за помощ — независимо от многоликия образ на страха, трябва да отговори: психичната импотентност. Това странно смущение засяга мъже със силно либидо и се изразява в това, че екзекутивните органи на сексуалността отказват да извършат половия акт, макар че преди и след това могат да се окажат изправни и дееспособни и макар че е налице силна психична склонност към изпълнение на акта. Болният сам започва да разбира състоянието си, когато от собствената си практика разбере, че подобен провал настъпва само в присъствието на определени лица, докато при опит с други за такова нещо и дума не може да става. Тогава той вече знае, че причината за потискането на мъжката му потентност е някакво качество на сексуалния обект, и понякога споделя, че чувствува задръжка у себе си, усеща някакво анти желание, което успешно се противопоставя на съзнаваното намерение. Но той не може да разбере какво е това вътрешно потискане и кое качество на сексуалния обект го предизвиква. Ако отказът се повтори няколко пъти, той прави познатия ни погрешен извод, че споменът за първия път като смущаваща страхова представа е причина за повторението; първият път обаче той си обяснява със „случайно” въздействие. Психоаналитични изследвания върху психичната импотентност са правени и публикувани от редица автори. Всеки аналитик, изхождайки от собствения си лекарски опит, може да потвърди предложените в тях обяснения. Действително става дума за потискащото въздействие на известни психични комплекси, за които индивидът не може да знае. Като най-общ елемент в този патогенен материал изпъква непреодоляната инцестна фиксация към майката и сестрата. Освен това трябва да се вземат под внимание влиянието на случайни тягостни спомени, свързани с раннодетските сексуални прояви, и онези моменти, които най-общо намаляват либидото, насочено към сексуалния обект от женски пол. Задълбоченото изследване на случаите на ярко изразена психична импотентност с помощта на психоанализата дава следната информация за протичащите психосексуални процеси. И тук — както най-вероятно при всички невротични смущения - основа на страданието е някаква задръжка в развитието на либидото до окончателното му изграждане, наричано нормално. Тук са се разминали двете линии, чието сливане гарантира напълно нормалното любовно поведение, двете линии, които можем да разграничим като „нежна” и „чувствена”. По-старата от тях е нежната. Тя води началото си от най-раните детски години, формирала се е въз основа на интересите на нагона за самосъхранение и е насочена към членовете на семейството или към хората, които се грижат за детето. От самото начало дял в нея имат сексуалните нагони и съставките на еротичния интерес, които са повече или по-малко ясно изразени още в детството и които винаги се откриват у невротика чрез по-късната психоанализа. Тя съответствува на първоначалния детски избор на обект. От нея разбираме, че сексуалните нагони намират първите си обекти, придържайки се към преценките на азовите нагони, точно така, както и първите случаи на сексуално задоволяване се изживяват, като се следват жизненоважните телесни функции. „Нежността" на родителите и на хората, грижещи се за детето, която рядко отрича еротичния си характер („детето еротична играчка”), много спомага да се увеличи делът на еротиката в състава на азовите нагони у детето и да достигне мярата, която трябва да се взема под внимание при по-късното развитие, особено когато известни други обстоятелства съдействат за това. Тези нежни фиксации продължават през детството и непрекъснато поемат еротика, която по този начин бива отклонявана от сексуалните й цели. По време на пубертета се включва и – мощната „чувствена” линия, която вече не се отклонява от целите си. Както изглежда, тя никога не пропуска да мине по старите пътища и сега да завладее обектите на първоначалния детски избор с далеч по-силно либидо. Но тъй като там се натъква на издигнатите междувременно инцестни бариери, тя ще се постарае възможно по-скоро да се прехвърли от тези реално неподходящи обекти към други, чужди обекти, с които може да се води реален сексуален живот. Тези чужди обекти все още се избират по модела (имагото) на раннодетските, но с времето те ще привлекат към себе си нежността, отдавана дотогава на първите. Мъжът ще напусне баща и майка — по библейското предписание, - ще последва жена си, нежност и чувствителност те се слеят ведно. Висшата чувствена влюбеност ще донесе и висшата психична оценка. (Нормалното надценяване на сексуалния обект от страна на мъжа.) Два момента ще имат решаващо значенията за неосъществения напредък в развитието на либидото.

Първо, степента на реалния неуспех, която ще се противопостави на новия избор на обект и ще го обезценя за индивида. Безсмислено е да се отдаваш на избор на обект, след като въобще не можеш да избираш или нямаш изгледи да избереш нещо прилично.

Второ, степента на привличането, която могат да имат раннодетските обекти, конто ще бъдат изоставени, и която е пропорционална на еротичния дял, който им се е падал в детството.

Ако двата фактора са достатъчно силни, започва да действува общият механизъм на възникването на неврози. Либидото се отвръща от действителността, поема се от въображението (интроверзия), засилва образите на първите сексуални обекти, фиксира се към тях. Инцестната бариера обаче заставя либидото, насочено към тези обекти, да остане в несъзнаваното. Проявата на принадлежащата сега към несъзнаваното чувствена линия в онанистични актове дава своя принос за засилване на тази фиксация. Нещата не се променят, ако неуспелият в действителността напредък сега бъде осъществен във фантазията, ако във фантастните ситуации, водещи до онанистично задоволяване, първичните обекти - бъдат заместени с чужди. Чрез заместването фантазиите могат да бъдат осъзнати, но няма напредък към реално приютяване на либидото. По този начин може да се стигне дотам в несъзнаваното чувствеността на младия човек изцяло да свърже с инцестни обекти или както можем да кажем също, да се фиксира към несъзнавани инцестни фантазии. Тогава резултатът е абсолютна импотентност, която се гарантира и от придобитата междувременно действителна слабост на органите, извършващи сексуалния акт. За да се стигне до така наречената психична импотентност, не необходимо условията да са чак толкова тежки. Не е нужно чувствената линия да се оставя изцяло на съдбата, да е принудена да се крие зад нежността. Тя трябва да е силна или достатъчно свободна, за да може да намери изход в действителността. Но по най-ярките белези на сексуалните прояви на такива лица можем да съдим, че те не използват изцяло психичната нагонна сила. Сексуалната проява е резултат на настроение, маже лесно да бъде смутена, често пъти не е безупречна, насладата от нея не е пълна, Преди всичко тя избягва нежността. Следователно при избора на обекта е направено ограничение. Запазилата активността си чувствена линия търси само обекти, които не напомнят на забранените инцестни лица; когато въздействието на едно лице би могло да доведе до висока психична оценка, то не възбужда чувствеността, а завършва с еротично безрезултатна нежност. Любовният живот на такива хора остава раздвоен в две посоки, които изкуството персонифицира като неземна и земна (животинска) любов. Те не желаят страстно този, когото обичат, и не могат да обичат този, когото страстно желаят. За да държат чувствеността си далеч от обичаните обекти, те търсят такива които не е нужно да обичат. Според законите на „чувствителността към комплекси” и на „връщането на изтласканото" странният отказ при психичната импотентност се проявява тогава, когато някаква, често незначителна черта на обекта, избран с цел да се предотврати кръвосмешение, напомни именно за него. Основното защитно, средство срещу подобно смущение, е което човекът си служи в любовното раздвоение, е психичното унижаване на сексуалния обект докато надценяването, което нормално му се полага, се запазва за инцестния обект и неговите представители. Ако условието за унижаване е изпълнено, чувствителността може да се изяви свободно, да постигне значителни сексуални успехи и висше удоволствие. Подобен е резултатът и при друга една взаимовръзка. Лица, при които сливането на нежната и чувствената линия не е пълно, в повечето случаи имат малко префинен любовен живот; у тях са запазени перверзни сексуални цели, чието неосъществяване се усеща като чувствителна загуба на удоволствие, осъществяването им обаче те свързват единствено с унижения, оценен под достойнството му сексуален обект. Сега вече можем да разберем мотивите на споменатите в първата статия момчешки фантазии, в които майката се свежда до развратница. Това са усилия поне във фантазията да се преодолее пропастта между двете линии в любовния живот — чрез унижаване на майката тя да бъде спечелена като обект на чувствеността.