В подкрепа на това, което казахме, не би било зле да си припомним някои елементи от съвременната физика, които откриваме в много произведения на специалисти, желаещи да доближат тази материя до неспециализираната читателска публика.
Всички тези елементи - привеждам само два примера - се опират на идеята за принадлежността на човечеството към цялата вселена. Така според физика Мах (цитиран от Хюбърт Рийвс) полепването на прането по стените на центрофугата не се дължи на създадената центробежна сила, а на отношението между въртенето на барабана и неподвижните звезди. От което следва, че ако случайно неподвижните звезди изчезнат, заедно с тях ще изчезнат и центробежните сили. Това показва, че никое явление не протича изолирано от околната среда - а околната среда, това е цялата маса на космоса. Показва също, че „инертността" на даден материален предмет, с други думи, съпротивата му на ускорението, не е свойство на самия предмет, а признак за взаимодействието му със света...

Сега ще цитирам физика Хойл: житейските ситуации не биха могли да съществуват без отдалечените части на вселената; и най-дребната подробност от всекидневния ни опит е така здраво вплетена в заобикалящия ни свят, че е почти невъзможно да я разглеждаме отделно от него.
Което означава, че целият космос присъства във всеки от нас ежеминутно, във всяко събитие и навсякъде. Ето как физическата реалност се превръща все повече в метафизична. Мигар Айнщайн не казваше, че „всичко привлича всичко"? Вече започваме да откриваме взаимодействията и взаимозависимостта между всичко съществуващо на Земята. В същото време науката ни показва, че тези взаимодействия се извършват в пряка връзка с цялата постоянно присъстваща вселена.
Тук виждам възможност за едно изключително разширяване на човешкия кръгозор; нещо като нова екстравертност, която чрез медиите и книгите ще приеме „информациите", насочващи човека към безкрай. Така „отделният" човек, както и човекът - „център на света", ще отидат в музея на старите параноични илюзии.

А най-забележителното е, че съвременните открития на западната наука прекрасно се вписват в древната индийска философия. Друго чудо - математиката и експерименталните науки на Запада се срещат с източната интуиция по средата на мост, прехвърлен през вековете. И това смесване на идеи и на нови усещания може би ще поразтърси обществото, в което преклонението пред материалното и посредственото е заменило култа към интелигентността и вътрешната свобода.

А г-н Х? Как г-н Х, който нехаеше за закона за земното притегляне, но изпита силата му, ще се промени чрез казаното по-горе? Никак, ако продължава да не му обръща внимание - и тогава пак ще се препъне. А би могъл да придобие усещането за дълбоко взаимодействие между себе си и околната среда, която се простира до края на вселената, нужно ли е отново да го повтаряме? Да почувства интелигентността на всичко съществуващо, като започне от собствените си органи и елементарни частици, които, както казва Рюер, знаят какво правят много по-добре от него. Би могъл дори да осъзнае колко абсурдно е живял и да промени светогледа си. Да си даде сметка за огромния брой затвори, в които е приклещен - догми, закостенели схващания, архаични идеи, навици, задължения, неискрени приятелства, неумение да се радва, страх от възможното бъдеще. Да се замисли за нормите, които го ръководят и към които се придържа заради някаква сигурност, която не му носи нищо.
Тогава може би абсурдът ще отстъпи мястото си на свободата.

Пиер Дако