Със сигурност не от грижите и страховете, ако пътят ни върви в обратна посока. Но когато живееш на обратната страна на нещата, допускаш, че съществува и лицева.
Ако потегнем и преподредим кабелите на човешките ни машини, ще съумеем да въведем вътрешния ред, който единствено ще ни помогне да спрем деградацията. В живота на милиони човешки същества се наблюдава нещо като еднородност в безредието - оттам вътрешният хаос, на който неврозата е само един от аспектите.
Бихме могли да се запитаме: нужно ли е да се изкатерим на пет хиляди метра височина, за да наблюдаваме по-добре нещата? Като че ли отговорът се съдържа във въпроса.

Обикновено себе си и нищо друго. Всеки от нас е възпитан горе-долу по този начин. Но тъй като това тясно специализирано търсене скоро се оказва безплодно, ние се ориентираме в друга посока. Стремим се да възстановим целостта, която усещаме дълбоко в себе си, но която като че ли сме изгубили някъде по пътя. И се насочваме към другия: приятел, приятелка, познат, с когото смятаме, че имаме прилика. Така личната ни експанзия бележи точка. Отделен въпрос е колко продължава това. Като си припомним произнесените думи и извършените постъпки, виждаме, че винаги сме се обръщали към другия, изхождайки от себе си; това е очевидно. Аз си-ти говоря, аз си-ти казвам, че... аз си-те обичам и т. н. Общуваме със самите себе си, вярвайки, че общуваме с другия. Произнасяме монолози, сигурни, че водим диалози. Стремим се да се самоубеждаваме, опитвайки се да убедим събеседника. А другият в края на краищата е само инструмент, с който в повечето случаи си служим твърде неумело.

Така тъпчем на място. Не излизаме от себе си. Изпитваме носталгия по някаква неосъществена цел, която не сме в състояние да определим. Изневеряваме на собствената си истина. Тръгваме от себе си и се връщаме към себе си. Съвършен афективен бумеранг. Поели сме по обратния път и сме стигнали до задънена улица.

Откритията и хипотезите на съвременната физика вече проникнаха в съзнанието на хората, физици и астрономи пожелаха да сведат науката си до нивото на обикновения човек. Защо?
Преди всичко защото съвременната астрофизика предлага друга представа за света, едно много по-религиозно и по-мистично виждане на нещата. Изследванията на най-големите физици като че ли все по-ясно показват наличието на енергия-дух, енергия-съзнание, енергия-интелект, която формира и информира така наречената „материя". Натъкваме се на все по-очевидно съответствие между най-новите научни постижения на Запада и древното знание на Изтока. Така две разделени от вековете култури най-сетне се срещат чрез експериментите на едната и интуицията на другата.
Като се опитваме да разгадаем съкровените тайни на материята, насочвайки телескопите си към безкрая и изпращайки радиовълните си към евентуалния извънземен разум, какво друго търсим, ако не Бог? И щяхме ли да търсим нещо, ако то не съществуваше?
Да надзърнем сега в една област на психологията, която странно се доближава до съвременната физика.