Кръвосмешението - обект на пълна забрана в нашите общества - може да се
разглежда от множество гледни точки. Като всеки вид любов, то също е
имало символно значение, което впоследствие се е разпаднало на хиляди
форми - от областта на фантазмите или на реалността. Но несъзнаваната
тенденция е винаги една и съща.
Инцестът представлява любов към собственото отражение. Ето един пример:
кръвосмесителната любов на Зигмунд и Зиглинде във „Валкюрите" на Рихард
Вагнер.
„В потока зърнах собствения си лик... и сега ти ми го препращаш..."
Тези думи са израз на инцестна любов, придружена от любов към самия
себе си, към собствената личност, видяна в огледало. Става дума за вид
нарцисизъм (като при всяка любов).
Кръвосмешението и митологията
По своята същност кръвосмешението е съюз между подобни. То присъства в
отношенията между боговете в много митологии. Наблюдава се при
фараоните и кралете, както и в някои затворени кръгове, които искат да
запазят господството си в обществото (ще видим това по-нататък, когато
стане дума за „затворените", афективно деградирали семейства, в които
тайно се практикуват всякакви форми на кръвосмешение - милувки,
опипване, полови контакти и пр.).
За да остане вярна на върховния символ, Изида се омъжва за брат си
Озирис. Инцестът се среща и в митовете на инките, гърците, египтяните,
ирландците... Свещената книга на маздеистите „Зенд-Авеста" препоръчва
бракове между кръвни родственици, за да се увеличи приликата с
боговете. („Ние си приличаме по кръв; като смесим кръвта си, ще станем
единствени по рода си.")
Известно е колко разпространени са интимните връзки между брат и
сестра, върху които не тегне толкова категорично табу, колкото върху
отношенията между родители и деца.
Всъщност човешкото общежитие се основава на възбраната - социална и
медицинска, - наложена върху кръвосмешението между сина и майката
(всеизвестната Едипова тема). Благодарение на тази възбрана
животинското у човека е изместено от „цивилизовано" поведение.
Всеобщото изкушение
За психоанализата кръвосмешението представлява универсално сексуално
„изкушение", изтласкано под влияние на табуто. Става дума за нормално
влечение между разнополови индивиди, което се натъква на забрана.
Едиповият комплекс (син/майка) и комплексът на Електра (дъщеря/баща)
очевидно стоят в основата му. Тези комплекси са една съвсем естествена
(и дори полезна) фаза в развитието на момчето и на момичето.
Но ако това влечение е нормално в детството и в юношеството, то фиксацията му в зряла възраст води направо до невроза.
Съществуват безброй начини за „симулиране" на инцест и това е напълно
обяснимо, като се има предвид всеобхватността и силата на
олицетворявания от инцеста почти „космическия" съюз. Като симулиране на
кръвосмешение може да се изтълкува поведението на момиченцето, което
прави всичко, за да се хареса на баща си, да го прелъсти, да пробуди
интереса му. Известен е съзнавания или несъзнаван фантазъм на дъщерята,
която иска да има дете от баща си.
Инцестно, но „в обратна посока", е и поведението на майката, която
прекалено обожава сина си, или на бащата, насочил цялото си почти
любовно внимание към дъщеря си за сметка на собствената си съпруга.
Подобни симулации са в границата на нормата при условие, разбира се, че
не се стига до преминаване към действие. Можем да си представим колко
фантазми раждат подобни влечения, усещани като забранени и поради това
изтласквани.
Друга симулация: у някои племена оранта се възприема като оплождане на
майката-земя. Това също е инцестна практика, но в магическия смисъл на
термина.
Виждаме, че идеята за кръвосмешението се развива в низходяща градация:
- „мистичен" произход, символизиращ съюза между боговете;
- обект на социална и медицинска забрана;
- инфантилни фиксации;
- невроза в резултат на изтласкване;
- афективна, тоест сексуална и генитална перверзия;
- полуживотински форми.
Кръвосмешението в някои „затворени" семейства
Да си припомним казаното по-горе: в митологията се говори за родове, в
които се смята, че кръвосмешението е начин за повишаване на
могъществото.
Кръвосмешение в най-низките му форми, „симулирано" или истинско, се
извършва в някои „затворени" семейства (в афективния смисъл) -
естествено, тайно от всички. То се изразява най-различно, като се
започне от подозрителни ласки между бащата и дъщерята или между майката
и сина, пораждащи съответните отношения, и се стигне до опипване в
гениталната област и инцестно изнасилване, разрушително за личността.
Последният вид инцест е дело на индивиди с ограничена или инфантилна
психика, със забавено психологическо, афективно или умствено развитие,
които нерядко са убедени в своята невинност. Да отбележим впрочем, че
принадлежността към „почтено" семейство не предполага непременно здрава
афективност. Социалното положение също няма нищо общо. Всичко е въпрос
на вътрешна нагласа, не на външни условия.
И още веднъж: това бедствие на големия град - изнасилването по нощните
улици, в паркове и градини - не е ли всъщност унищожаване на образа на
Майката?
Ще цитирам един пасаж от Юнг:
„Ако се придържаме към обективното знание и се абстрахираме от
сантименталната стойност, която придаваме на нещата, ще съумеем да
хвърлим мост над пропастта, разделяща нашата епоха от древността, и с
учудване ще установим колко актуален е Едиповият комплекс. Да не
подценяваме значението на това впечатление: знанието всъщност ни
показва, че елементарните човешки конфликти не зависят от
пространството и времето. Това, което е изпълвало с ужас древните
гърци, съществува и днес. Трябва само да се откажем от илюзията, че сме
по-морални от тях, и да си припомним неразривната ни връзка с техния
свят. Пред нас се разкрива непознат досега път към душата на
античността - обшият път на дълбокото съпричастие и на интелектуалното
разбиране. Изследвайки субструктурите на собствената ни душа, можем да
обхванем живия смисъл
на античната култура, да излезем от собствената си сфера и да застанем
на стабилна позиция, от която да сме в състояние да възприемем
обективната истина. Поне това е надеждата, която ни спохожда, когато
преоткриваме безсмъртието на Едиповия проблем."
Тези размисли може би ще поставят нещата на мястото им, ще поставят на
мястото им и подозрително „добродетелните" хора, които очевидно
проецират върху околните собствените си изтласкани желания и които се
правят, че не забелязват странната притегателна сила на инцеста и на
хилядите породени от него фантазми.
Така че нека всеки от нас се взре в себе си...
Пиер Дако
|
Нумерология
Петък
26.04.2024, 14:15
