Чувството за малоценност е толкова разпространено, че от него се раждат
безброй фантазми. Невъзможно е да се спрем на всички, затова ще се
задоволим с някои по-основни.
Фантазми за могъщество и слава
- Някой от любимите ми фантазми? Аз съм прочут художник. Представям
си, че се намирам в елегантна приемна, всички ме ухажват и се
възхищават от мен. Шепна си думите, които ми казват, и собствените си
отговори. Понякога дори изразявам с мимика моите и техните жестове....
Истинският живот на този мъж е еднообразен и унил, доминиран от чувство
за провал, което той компенсира във въображението си с гореописания
фантазъм. Кой може да ни каже дали подобни „сценарии" не му помагат да
живее и дали фантазмът не разкрива онова, което е можел, но не е успял
да бъде?
Героични фантазии
Към тази група спада темата за Спасителя и за Непобедимия герой.
- Представям си, че съм лекар в бедна област с развита престъпност,
но местните хора ме обичат и ме пазят. Работя денонощно, лекувам
хората. Благодарение на мен областта процъфтява...
- Най-честият ми фантазъм? Аз съм герой от войната, известен с
почтеното си отношение към неприятеля. Представям си, че попадам в плен
и врагът учтиво ме поздравява, проявява уважение към мен и сляпо се
доверява на думата ми. Бих могъл да направя цял филм от подобни
фантазми!
- Трудно ми е да разказвам фантазмите си, толкова са неустойчиви.
Спохождат ме главно вечер, след като си легна. Представям си, че съм
герой във всички възможни варианти: най-често съм на бойното поле,
предвождам войниците си в атака, спасявам бойните си другари, съвсем
сам вдигам във въздуха танкове, след това има военна церемония, на
която ме награждават. Нужно ли е да споменавам, че цялото ми същество
взема дейно участие във всяка сцена?...
Фантазми за бедност и нищета
Те са отрицателният продукт на чувството за малоценност. Всички
афективни ситуации - неуспехи, бедност, катастрофи, загуба на скъпи
хора, самоубийствени пориви, принуди, унижения и т. н. - могат да
породят такива фантазми.
- Представям си, че съм станал скитник, отхвърлен от всички...
- Представям си, че съм обеднял. В коледната вечер стоя пред един ресторант и гледам как хората вътре се тъпчат с храна...
- Бродя из улиците, хората ме сочат с пръст. Някакъв мъж се
приближава и ми предлага покровителство, пари и положение. Най-сетне
оценяват качествата ми...
- Женен съм, имам две деца. Но непрекъснато предъвквам един и същи
фантазъм в различни варианти. Представям си, че жена ми и децата са
загинали при катастрофа. Получава се цял сценарий - погребение,
завръщане в опустелия дом. Напускам всичко - дом, работа...
- Често се виждам изоставен от всички... (В детството си този
мъж непрекъснато се боял, че майка му ще го изостави. По-късно започнал
да изпитва „страх да не изостави майка си", като се ожени например.)
- Обичам филмите на Чарли Чаплин. Нали се сещате? Там, където се отдалечава по пътя с
младо момиче. Или когато се влюбва в сляпа девойка. Отъждествявам се с него, започвам да фантазмирам...
Фантазми за самоубийство
Те са много и понякога изразяват желание за мъст или шантаж.
- Често си представям, че се самоубивам, като най-много ме поразява
болката, смайването и угризенията на близките ми, които не са били
достатъчно внимателни към мен приживе. Това е един сладко-горчив
фантазъм...
Нека отбележим, че всички видове фантазми могат да бъдат и несъзнавани.
Човек мечтае „вътре в себе си", без да знае, че мечтае; фантазмите
могат да повлияят на телесното му поведение, на начина му на
изразяване, на търсенията и вдъхновенията, на плановете му. С други
думи, целият му живот (физически и психически) може да бъде обусловен
от несъзнавани фантазми.
Фантазми за невидимост
Да ставаш невидим, когато ти се прииска, е много стара човешка мечта.
Тя ни позволява да насочваме въображението си към неща, които невинаги
сме готови да признаем. Киното, телевизионните сериали доста са
експлоатирали тази тема. Предлагам ви един най-обикновен фантазъм от
този вид:
- Изобретил съм малък джобен апарат. Натискам едно копче и ставам
невидим. Превръщам се в Арсен Люпен, в хотелски апаш, крада в казината,
но единствено от богатите. Стоя само на няколко крачки от хората и
наблюдавам как изпадат в паника, без да ме виждат...
Желанието да си невидим е желание да извършиш невъзможното. В него
откриваме темата за „героя" (Арсен Люпен - Спасителя), но и множество
отрицателни тенденции, например комплекси, изтласквания. Невидимият
може да се отдаде безнаказано на различни осъдителни действия:
воайорство, изнасилване, отмъщение. Станем ли невидими, нищо не ни
пречи да се подиграем на Бащата-Полицай, да се изтръгнем от „майчиното"
наблюдение и т. н.
Понятието „невидимост" предполага съществуването на някаква тайна.
Притежанието на тайната поражда у нас усещане за могъщество, за власт,
за самотно величие. Дава ни увереност, че сме „различни" от другите, че
стоим над тях. Към темата за невидимостта спада и желанието да правиш
нещо скришом - да не те виждат, да не те наблюдават (кой да не те
наблюдава?), да не даваш обяснение на никого и т. н. И ето го отново
„героя" - принадлежиш към „друг" свят, неподвластен на обичайните
правила.
В многобройни фантазми хората се изживяват като тайни агенти, като влиятелни членове на някаква секта...
Ще цитирам още един фантазъм, в който е намесен Люпен.
Вместо мастурбиране
38-годишен мъж споделя, че е обсебен от образа на Арсен Люпен:
- Непрекъснато фантазирам на тази тема. Отново и отново препрочитам
книгите на Морис Льоблан, не изпускам филм, разказващ за подвизите на
Люпен. Опитвам се да се държа освободено и небрежно като него, внушавам
си, че съм неуловим... Този герой постоянно присъства в мислите ми,
като фикс-идея. Представям си безброй ситуации, в които постъпвам като
него; представям си как разигравам полицията, която напразно ме
издирва, как вътрешно се надсмивам над приятелите си, които говорят за
приключенията ми, без да подозират, че съм на две крачки от тях. Във
фантазиите си ограбвам най-богатите и раздавам плячката на бедните. В
живота се преструвам на загадъчен, давам си вид, сякаш съм извършил
големи дела, но никой никога няма да узнае!
Някои асоциации на този мъж, свързани с Арсен Люпен:
- Тайна. Никой да не успее да те пипне. Подозиран без никакво
доказателство. Елегантност. Освободеност. Да си вършиш, работата сам и
без много шум. На всички да покажеш среден пръст.
На кого всъщност „да покажеш среден пръст"? На полицията, тоест на
бащата или на майката. И да си свършиш работата „сам и без много шум".
Не напомня ли това за юношеското мастурбиране, за страха „да не те
пипнат" и за удовлетворението, че никога не успяват? Колкото до
показването на „средния пръст" - вулгарен жест на злорадство, тук
положително става дума за фалически символ.
Мъжът добавя:
- А и неизменното усещане, че „съм ги прекарал"!
Фантазъм за изчезване
- Представям си, че съм изчезнал, виждам плачещи хора, съсипани от мъка. (Потребност да бъде оплакван, съжаляван, неистова потребност да бъде признат.)
-Представям си, че отивам в друга държава. Не съм оставил никакъв
адрес, изчезвам завинаги. Фантазирам как ме търсят навред тропат по
вратите на съседите, но никой не знае къде се намирам. (И в този
случай имаме потребност от признание, желание да съжаляват за него.
Може би и желание да отмъсти на майката и на обществото.)
- Често си въобразявам как съм си сменил името и физиономията, как съм се преобразил напълно...
(Като всеки фантазъм и този трябва да бъде тълкуван въз основа на
цялата история на човека. Става въпрос вероятно за разновидност на
фантазма за невидимост.)
Да си представяш, че си сменяш името или физиономията, означава, че
искаш да се завърнеш към анонимността, да изчезнеш безследно и да
потърсиш абсолютното, да отхвърлиш привидното и да възстановиш
единството на Аза си - това, естествено, в идеалния случай.
Фантазмите за изчезване могат да свидетелстват и за чувство за вина -
никой да не се занимава с теб, на никого да не даваш обяснения. В
архивите си имам разкази за подобни фантазми - мечтателят си представя
как тръгва с някакъв цирк, с цигани, скитници, без да остави никакви
следи.
Тревожност и изчезване
- Изпитвам истински ужас при мисълта, че някое скъпо за мен същество
може тайнствено да изчезне; представям си въображаемите му мъки - как
лежи някъде ранено, на някое пусто и непристъпно място, как крещи, но
никой не го чува, как страда от глад, от жажда... с една дума, пълен
ужас. После усещам, че самият аз пропадам в пукнатина или се изгубвам в
планината; знам, че никой никога няма да разбере какво се е случило с
мен... Този фантазъм е толкова силен, че едва успявам да го прекъсна...
Освен ужаса от изчезването на близко същество, този фантазъм несъмнено разкрива дълбок страх от живота и смъртта.
Пиер Дако
|
Нумерология
Сряда
24.04.2024, 20:27
