Казват, че всички пътища водят към Рим. Много пъти­ща водят и към вътрешната свобода - главната тема на всичко дотук въпреки привидното разнообразие на раз­глежданите въпроси.

Но както във всяко нещо, и тук трябва да изберем соб­ственото си „превозно средство" и да определим присъ­щите само нам начини на придвижване: в зависимост от това, което сме и което не сме, в зависимост от нашата възраст, интелект, от претърпените афективни травми. Пътят винаги е дълъг, няма смисъл да си правим илю­зии; дълъг и труден, с препятствия, издигнати пред нас още в детството.

Не трябва да забравяме, че е невъзможно да изкопаем зрънцата злато, затрупани от речните наноси, с помощ­та на детска лопатка.
Но който иска резултати, трябва да открие и начините за постигането им. Веднъж предприето, пътуването към вътрешната свобода е необратимо, неотразимо и наисти­на романтично. Осъществява се без много шум, без хаос и анархия. Всеки извървява маршрута към собствената си загадъчност, подпомаган енергично от личния си архетип.

Надявам се тази книга да е успяла да ви покаже, че свободата на душата е най-прекрасният подарък, който можем да си направим. И че тя съществува, както впро­чем и интелигентността, когато нищо не й пречи...