Престоят в Долината



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви



Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

 Пими ® » Пиер Дако » Любовта


Престоят в Долината


Търсех те вън от себе си и не те откривах, защото ти беше вътре в мен.

Свети Августин

Преди да продължим, предлагам ви няколко асоциации, направени от мъже и жени по повод на изживяна страст­на любов.

1. ПОЛОЖИТЕЛНИ:
Просветление.
Прозрение.
Ражда­не.
Върховно спокойствие.
Прелест.
Интуиция за Бог.
Подмладяване.
Вечност.
Изкупление.
Литургия.
Моцарт.
Обновление.
Свръхсъзнание.
Сливане.

2. ОТРИЦАТЕЛНИ:
Отрова.
Жило.
Терор.
Опасност.
Илюзия.
Заслепение.
Лудост.
Рана.
Пълна зависимост.
Объркване.
Отчаяние.
Мазохизъм.
Огледало.
Натрапливост.
Болест.
Буря.
Самоубийство.
Егоизъм.
Тревожност.
Небитие.

(Впрочем 1 често свърша с 2.)

Тук му е мястото да цитираме един откъс от книгата на големия френски хуморист Пиер Дак „Педикюристите на душата":
- Сигурно сте чували за ураганите, които „помитат всичко по пътя си"?
- Да, разбира се... но не схващам много добре какво...
- Ами чудно ми е, че ураганите метат толкова често, а все пак остават някои неща!
Той затвори очи за миг, след което прошепна едва до­ловимо:
- И че остават винаги едни и същи неща!


Подозрителните предупреждения

В наши дни така наречената страст е сюжет на множест­во филми и романи. Медии и популярни списания се за­нимават с нея. Организират се телевизионни и всякакви дебати. Това показва, че явлението е актуално, вероятно като своеобразна противоотрова на господстващия оже­сточен материализъм.
Но за каква страст става най-често дума? Не е ли по-скоро подозрително, че тези, които говорят за нея, го правят, за да я отрекат - или защото са изживели разру­шителна любов, или защото се стремят към любов, но не могат да я изпитат?
Така нерядко страстта бива представяна в напълно от­рицателна светлина, а самоубийството и убийството от любов започват да изглеждат като нещо обикновено. Но не се ли забравя прекалено бързо, че Изолда умира от вярност към Тристан, а не заради любовта си към него? Страстта, за която говорят й която често наблюдаваме, се е превърнала в нещо крайно долнопробно, в напълно изопачен вариант на все още живата легенда за Изолда. В тази мнима страст се потапят останали без компас души с надеждата да открият лек за отчайващата си вътрешна самота.
Къде е границата между разрушителната и съзидателна­та любов? Границата между мимолетното, което оставя незарастващи рани, и трайното, което е опора за душата? Тя е вътре във всеки от нас. Всеки има своя път, своята любов или страст и те зависят от състоянието му и от на­чина, по който са свързани вътрешните му „проводници".


Най-висшето общуване

Няма истинска любов без интелигентност. И - както вече казах - изглежда, че само хора с широка вътрешна инте­лигентност са способни на голяма любов.
Съществуват, естествено, хиляди „заместители" на любовта. Но тя е истинска само когато афективността се е освободила - доколкото е възможно - от своите несбъднати копнежи, носталгични спомени, проекции, изтласквания.
Истина е, че любовта е „болест". „Болният" неистово търси душата си, разцепена на две от раздялата на Анима-та и Анимуса. Любовта е празнота, която се стремим да запълним. Но не трябва да изпросваме чувствата на дру­гия, а да се постараем да го опознаем, за да го заобичаме такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде.
Само любовта носи истинско знание за другия. Тя е единствен по рода си начин на общуване с хората, с жи­вотните, с растенията. Да обичаш е най-трудното нещо на света. Може би затова в наши дни сме затънали в от­рицателна разрушителност, един от признаците на коя­то е морбидната и дълбоко патологична страст.


Има място в безкрая

Любовта изисква свободна душа и пълно признаване на свободата на другия. Животът в двойка ни поставя „на едно ниво" с другия; хълмовете при единия задължават другия да се повдигне на пръсти, а низините го зоват да се приведе, за да ги опознае и да ги обикне. Любовта не е само светлина, тя е светлосянка.

Тираничната любов - на майка, на баща, на влюбения или влюбената - винаги е подплатена с омраза. Същото се отнася и до „верността", разглеждана като задължи­телен социален атрибут: тя също почива на ненавистта и на прикритото желание да се опознае и „нещо друго". Подобна любов-омраза често е заредена с убийствена разрушителност.
В безкрая има достатъчно място. Човек не може да подчини живота си единствено на някого, чието отсъс­твие би убило душата му. Това би било регресия към от­ношенията дете-майка или дете-баща.
Както вече казахме, истинската любов може да разцъфти само ако е осъществен вътрешен съюз между Анимата и Анимуса. Тогава тя не е проекция, а привилегия.
Не може да съществува истинска любов без духовен, дори метафизичен корен. Става дума за наличието и у двамата на вътрешна „антена", позволяваща да се „ула­вят" сигналите на източника, който излъчва космичес­кото „нещо", тълкувано от нас като любов.
Когато любовта се измести към лъжестрастта, тя започ­ва да прилича на ония религии, които осъждат, убиват, из­гарят. Както мистиците са в пряка връзка с Бог, така и истинската любов осъществява контакт с „информацията" от архетипа, разположен в пространство-времето.
Лъжестрастите обикновено възникват, когато имаме лъжеличности, лъжеинтелекти, разстроени афективности, блуждаещи души. В тези случаи чувството се опира на сил­на потребност от обич, на желание да се запълни някаква афективна липса с цената дори на просия, докато любовта е преди всичко афективна вярност, вътрешна стабилност.

Любовта изисква да се вслушваш не само в себе си, но и в другия, а при повечето прояви на „любов" всеки се интересува от собствената личност за сметка на парт­ньора си, когото превръща в инструмент. Любовта не трябва да се ограничава със самата себе си, а да се отво­ри към всичко около нея.
Необходимо е да се постараем да изпълним една труд­на задача: да гледаме към светлината у другия, а не към тъмните му страни. И заедно с това да внимаваме със собствените си сенки, за да не ги проецираме върху него.
Защото другият никога не е това, което ни се иска, имен­но защото е „друг".
И може би в края на краищата любовта и свободата на душата са просто една безлика надежда, една безкрайна мълчалива молитва.

Пиер Дако
Папка: Любовта | Добавил: Пими (04.04.2009)
Разгледан: 1122

Контакт         54.167.129.169           Събота          10.12.2016, 03:10