Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

 Пими ® » Пиер Дако » Любовта


Престоят в Долината


Търсех те вън от себе си и не те откривах, защото ти беше вътре в мен.

Свети Августин

Преди да продължим, предлагам ви няколко асоциации, направени от мъже и жени по повод на изживяна страст­на любов.

1. ПОЛОЖИТЕЛНИ:
Просветление.
Прозрение.
Ражда­не.
Върховно спокойствие.
Прелест.
Интуиция за Бог.
Подмладяване.
Вечност.
Изкупление.
Литургия.
Моцарт.
Обновление.
Свръхсъзнание.
Сливане.

2. ОТРИЦАТЕЛНИ:
Отрова.
Жило.
Терор.
Опасност.
Илюзия.
Заслепение.
Лудост.
Рана.
Пълна зависимост.
Объркване.
Отчаяние.
Мазохизъм.
Огледало.
Натрапливост.
Болест.
Буря.
Самоубийство.
Егоизъм.
Тревожност.
Небитие.

(Впрочем 1 често свърша с 2.)

Тук му е мястото да цитираме един откъс от книгата на големия френски хуморист Пиер Дак „Педикюристите на душата":
- Сигурно сте чували за ураганите, които „помитат всичко по пътя си"?
- Да, разбира се... но не схващам много добре какво...
- Ами чудно ми е, че ураганите метат толкова често, а все пак остават някои неща!
Той затвори очи за миг, след което прошепна едва до­ловимо:
- И че остават винаги едни и същи неща!


Подозрителните предупреждения

В наши дни така наречената страст е сюжет на множест­во филми и романи. Медии и популярни списания се за­нимават с нея. Организират се телевизионни и всякакви дебати. Това показва, че явлението е актуално, вероятно като своеобразна противоотрова на господстващия оже­сточен материализъм.
Но за каква страст става най-често дума? Не е ли по-скоро подозрително, че тези, които говорят за нея, го правят, за да я отрекат - или защото са изживели разру­шителна любов, или защото се стремят към любов, но не могат да я изпитат?
Така нерядко страстта бива представяна в напълно от­рицателна светлина, а самоубийството и убийството от любов започват да изглеждат като нещо обикновено. Но не се ли забравя прекалено бързо, че Изолда умира от вярност към Тристан, а не заради любовта си към него? Страстта, за която говорят й която често наблюдаваме, се е превърнала в нещо крайно долнопробно, в напълно изопачен вариант на все още живата легенда за Изолда. В тази мнима страст се потапят останали без компас души с надеждата да открият лек за отчайващата си вътрешна самота.
Къде е границата между разрушителната и съзидателна­та любов? Границата между мимолетното, което оставя незарастващи рани, и трайното, което е опора за душата? Тя е вътре във всеки от нас. Всеки има своя път, своята любов или страст и те зависят от състоянието му и от на­чина, по който са свързани вътрешните му „проводници".


Най-висшето общуване

Няма истинска любов без интелигентност. И - както вече казах - изглежда, че само хора с широка вътрешна инте­лигентност са способни на голяма любов.
Съществуват, естествено, хиляди „заместители" на любовта. Но тя е истинска само когато афективността се е освободила - доколкото е възможно - от своите несбъднати копнежи, носталгични спомени, проекции, изтласквания.
Истина е, че любовта е „болест". „Болният" неистово търси душата си, разцепена на две от раздялата на Анима-та и Анимуса. Любовта е празнота, която се стремим да запълним. Но не трябва да изпросваме чувствата на дру­гия, а да се постараем да го опознаем, за да го заобичаме такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде.
Само любовта носи истинско знание за другия. Тя е единствен по рода си начин на общуване с хората, с жи­вотните, с растенията. Да обичаш е най-трудното нещо на света. Може би затова в наши дни сме затънали в от­рицателна разрушителност, един от признаците на коя­то е морбидната и дълбоко патологична страст.


Има място в безкрая

Любовта изисква свободна душа и пълно признаване на свободата на другия. Животът в двойка ни поставя „на едно ниво" с другия; хълмовете при единия задължават другия да се повдигне на пръсти, а низините го зоват да се приведе, за да ги опознае и да ги обикне. Любовта не е само светлина, тя е светлосянка.

Тираничната любов - на майка, на баща, на влюбения или влюбената - винаги е подплатена с омраза. Същото се отнася и до „верността", разглеждана като задължи­телен социален атрибут: тя също почива на ненавистта и на прикритото желание да се опознае и „нещо друго". Подобна любов-омраза често е заредена с убийствена разрушителност.
В безкрая има достатъчно място. Човек не може да подчини живота си единствено на някого, чието отсъс­твие би убило душата му. Това би било регресия към от­ношенията дете-майка или дете-баща.
Както вече казахме, истинската любов може да разцъфти само ако е осъществен вътрешен съюз между Анимата и Анимуса. Тогава тя не е проекция, а привилегия.
Не може да съществува истинска любов без духовен, дори метафизичен корен. Става дума за наличието и у двамата на вътрешна „антена", позволяваща да се „ула­вят" сигналите на източника, който излъчва космичес­кото „нещо", тълкувано от нас като любов.
Когато любовта се измести към лъжестрастта, тя започ­ва да прилича на ония религии, които осъждат, убиват, из­гарят. Както мистиците са в пряка връзка с Бог, така и истинската любов осъществява контакт с „информацията" от архетипа, разположен в пространство-времето.
Лъжестрастите обикновено възникват, когато имаме лъжеличности, лъжеинтелекти, разстроени афективности, блуждаещи души. В тези случаи чувството се опира на сил­на потребност от обич, на желание да се запълни някаква афективна липса с цената дори на просия, докато любовта е преди всичко афективна вярност, вътрешна стабилност.

Любовта изисква да се вслушваш не само в себе си, но и в другия, а при повечето прояви на „любов" всеки се интересува от собствената личност за сметка на парт­ньора си, когото превръща в инструмент. Любовта не трябва да се ограничава със самата себе си, а да се отво­ри към всичко около нея.
Необходимо е да се постараем да изпълним една труд­на задача: да гледаме към светлината у другия, а не към тъмните му страни. И заедно с това да внимаваме със собствените си сенки, за да не ги проецираме върху него.
Защото другият никога не е това, което ни се иска, имен­но защото е „друг".
И може би в края на краищата любовта и свободата на душата са просто една безлика надежда, една безкрайна мълчалива молитва.

Пиер Дако
Папка: Любовта | Добавил: Пими (04.04.2009)
Разгледан: 1662

Контакт         18.224.33.107           Петък          26.04.2024, 12:06