А ето и разказа на друг мъж:
Бях с двама приятели в първокласен ресторант. Един надут оберкелнер ни
донесе бутилка вино. Спазвайки „правилата", той ми сипа няколко капки,
за да го изпробвам. Нали знаете, човек отпива, поклаща глава и се прави
на познавач.
Казах му:
- Това е първокласен хотел, нали така?
- Без съмнение, господине.
- И ресторантът е първокласен, нали? - Ами... естествено.
- А вината?
- Превъзходни, със сигурност!
- Значи не е възможно виното да намирисва на тапа?
- О! Но, господине! Всичките ни вина са...
- Защо тогава трябва да го опитвам, можете ли да ми кажете?
- Ами... защото... ами защото всички правят така, господине!
- Аз пък няма да направя така, нали съм в първокласен ресторант. - Но...
И знаете ли как реагира оберкелнерът? Така, сякаш светът му се е
обърнал с главата надолу. Сервира ни с възможно най-голямо презрение. А
аз бях във възторг! Нищо особено, като помислиш, но се бях осмелил да
оспоря безсмислените норми, мухлясалите обичаи. Бях се освободил от
един фалшив Аз, който щеше съвестно да опита виното, за да бъде като
„другите". А и приятелите ми се радваха заедно с мен!
Дреболия? На колко такива „дреболии" сте способни за една седмица?
Пиер Дако
|
Нумерология
Вторник
23.04.2024, 11:58
