Гинеколожката: За мен хормоните играят решаваща роля в женския живот, Защото доброто общо състояние на жената се основава на хормоналното равновесие. Когато то е нару­шено, се появяват физически смущения: жената, която от­деля прекалено много или пък недостатъчно хормони, губи доброто си равновесие.

Очевидно е, че жените са зависими от циклите на два хормона, докато мъжете през целия си живот се намират под въздействието на един-единствен хормон - тестостерона, който ги придружава от петнайсетата до шейсетата или осемдесетата им година, като постоянно ги тонизира.

В повечето случаи процентът на тестостерона намалява бавно и равномерно, както и либидото... Докато спадът на хормоните при жената след настъпването на менопаузата е бърз и окончателен.

Хормоналният живот на жената е представен нагледно на долната схема.

Психоаналитичката: Макар кривата на хормоните да е неправилна, двата хормона действат задружно, появяват се и изчезват заедно през живота на жената. Този факт е лесно установим. Не така стои въпросът с несъзнаваното (смята се, че то се заражда в utero - още в утробата...), както и със съзнаваното, което се изгражда постепенно, от първия ден до петата-шестата година на човека. Дали пък не можем да начертаем кривата на несъзнаваното, тоест на това, което не се вижда? Няма да бъда нито първата, нито единствена­та психоаналитичка, която ще се опита да материализира в конкретна форма една невидима действителност - нали точ­но това се е стремял да направи Фройд с различните ситуации Лакан с херметичните си формули... Ако не сте раз­брали нищо от Лакановата формула на Несъзнаваното - може би ще имате повече късмет с начертаната от мен кри­ва.

Трябва обаче да сте. наясно, че всяка формулировка, от­насяща се до една толкова тайна област, каквато е човеш­ката душа, може да бъде само интуитивна. Ако искам да навляза по-дълбоко в разбирането на онова, което става в глъбините на човешкото същество, ще ми се наложи да при­ема да бъда неразбрана като Фройд или критикувана като Лакан. Всеки психоаналитик, опитващ се да изобрази неви­димото, поема риск, но ни помага поне малко да се добли­жим до истината за човека...

Несъзнаваното на човека се заражда много преди поява-та му на белия свят, тъй като се смята, че т utero детето вече е повлияно от афективната и социалната среда, в коя­то живее майка му. Кривата на несъзнаваното започва от най-високата точка, до която някога може да достигне, по­неже раждащото се дете не съзнава нищо, не знае нито къ­де се намира, нито къде отива... То разпознава единствено гласовете на родителите си, всичко останало му е напълно непознато: новите усещания на тялото, сблъскващо се с праз? ното пространство и с тегловността, шумовете, миризмите и светлините, които достигат до него директно. Единстве­ният му познат шум изглежда е туптенето на сърцето на майката, което е чувало в продължение на девет месеца; затова се успокоява, когато го положат голо до голата му майка.

През първите дни от живота си бебето спи през по-голя­мата част от денонощието, тоест връща се в продължение на около двайсет часа (от двайсет и четири възможни) към предишното си несъзнателно състояние. Буди се само за да запълни чрез сученето някакво вътрешно усещане за незадоволеност, без да знае, че това е гладът...

Детето изпитва глад, но НЕ ЗНАЕ какво му е - оттам тръгваме всички ние, човешките същества Постепенно, през първите пет години от живота ни, се научаваме да изрича­ме думи и да правим знаци, за да изразим това, което иска­ме, най-напред от Другия, после от всички останали... Уче­нието и културата ще ни помогнат да оценим заобикалящи­те ни богатства, да означим света с думи, за да си осигурим власт над него.

Първоначалното несъзнавано, което не може нито да се формулира, нито да се види, малко по малко отстъпва мяс­то на съзнаваното с неговите думи, образи, знаци. Започва промяна, която никога не свършва... Ние постоянно се про­меняме, опитвайки се да се приспособим към реалността. А реалността ни носи само фрустрация, ако на командния пост стои несъзнаваното! Затова колкото повече осъзнаваме как­во представляваме, толкова по-леко живеем.

Всеки от нас живее на две нива: добре организираното и видимо логично ниво на съзнаваното и много по-малко ло­гичното и извънредно по-прикрито ниво на несъзнаваното; в противен случай вземат връх неврозата и не­способността ни да се приспособим към реалното.

А какво става с третото действащо лице - хормоните? Горната таблица ясно показва, че те са свързани с несъзнаваното и че заедно с него достигат връхната си точка в три периода от живота на жената: юношеството, бременността и менопаузата. През тези периоди несъзнаваното на жената направо подлудява, макар съзнателно тя да ЗНАЕ какво я очаква. Големият проблем е как го приема вътрешно и ако го приема зле, какво правят тялото и жлезите й, отделящи хормони? Оттук започват психосоматичните смущения и много от женските болести...

Но ако хормоните не избликнат в определен момент от живота на момиченцето, превръщайки тялото му в женско, как тогава положителното „искам да бъда жена" би побе­дило отрицателното „не искам да бъда жена като нея"?

Без помощта на хормоните би ли могла борбата между съзнавано и несъзнавано да стигне до такъв реалистичен и конструктивен проект като двойката, детето или семейст­вото? Това е последният въпрос, който повдига настоящата книга: накланят ли женските хормони везните на момичето към онова, което му е „желала" от самото начало неговата Майка?