Пими ®

Челюсти, проблеми

Пим — Tue, 09 Aug 2011 16:47:26 GMT

ПРОБЛЕМ
   Челюсти, проблеми

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
   Гняв. Възмущение. Желание за отмъщение.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
   Желая да променя нагласата в себе си, която предизвиква това състояние. Обичам и одобрявам себе си. В безопасност съм.

Черва

Пим — Tue, 09 Aug 2011 16:19:10 GMT

ПРОБЛЕМ
    Черва

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
    Представляват освобождаване от отпадъците.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
    Лесно е да се отпусна.

    - проблеми

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
    Страх от освобождаване от старото и вече непотребното.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
    Свободно и с лекота се освобождавам от старото и с радост приветствам новото.

Черен дроб

Пим — Tue, 09 Aug 2011 16:15:01 GMT

ПРОБЛЕМ
   Черен дроб

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
   Център на гнева и примитивните емоции.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
   Любов, мир и радост в това вярвам.

- проблеми

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
    Постоянно се оплаквате. Самозалъгвате се, като оправдавате търсенето на кусури. Угризения.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
    Избирам да живея с широко сърце. Търся любов и я намирам навсякъде.

Черни точки

Пим — Tue, 09 Aug 2011 16:12:23 GMT

ПРОБЛЕМ
   Черни точки

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
   Усещане, че сте мръсен и необичан.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
   Обичам и одобрявам себе си. Аз съм любящ и ме обичат.

Язви

Пим — Tue, 09 Aug 2011 16:09:49 GMT

ПРОБЛЕМ
    Язви

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
    Страх. Силно убеждение, че не сте достатъчно способен. Какво ви разяжда?

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
     Обичам и одобрявам себе си. В хармония съм. Спокоен съм. Всичко е наред.

Яйчници

Пим — Tue, 09 Aug 2011 16:07:47 GMT

ПРОБЛЕМ
    Яйчници

ВЕРОЯТНА ПРИЧИНА
     Представляват центрове на съзиданието. Творчество.

НОВ МИСЛОВЕН МОДЕЛ:
    Потокът на моята съзидателна дейност е уравновесен.

Нови мисловни модели

Пим — Tue, 09 Aug 2011 15:17:07 GMT

    Лице: акне: обичам и одобрявам себе си такъв, какъвто съм сега. Аз съм прекрасен.

    Синуси: целият живот и аз сме едно. Никой не е способен да ме ядоса, освен когато аз допусна това. Мир, хармония. Отричам всякаква вяра в предразсъдъци.

    Очи: свободен съм. Свободно гледам напред, защото животът е вечен и е изпълнен с радост. Гледам с очи, изпълнени с любов. Никой никога не може да ме нарани.

    Гърло: аз мога да се застъпвам за себе си. Изразявам се свободно. Аз притежавам творчески способности. Говоря с любов.

    Бели дробове: дъхът на живота протича с лекота през мен.

    Бронхит: мир. Никой не може да ме ядоса.

    Астма: свободен съм, за да поема отговорността за своя живот.

    Сърце: радост, любов, мир. С радост приемам живота.

    Черен дроб: освобождавам се от всички, от което вече не се нуждая. Сега съзнанието ми е пречистено и представите ми са свежи, нови и жизнени.

    Мозък: всичко в живота е промяна. Моите нагласи и модели за израстване са вечно нови.

    Глава: мир, любов, радост, почивка. Отпускам се в жизнения поток и го оставям да протича с лекота през мен.

    Уши: аз слушам Бога. Чувам радостите на живота. Аз съм част от живота. Слушам с любов.

    Уста: аз съм решителен човек. Довеждам нещата докрай. Приветствам новите идеи и новите понятия.

    Врат: аз съм гъвкав. Приветствам различните гледни точки.

    Рамене: бурсит: освобождавам се от гнева по безвредни начини. Любовта освобождава и отпуска. Любовта е радостна и свободна. Всичко, което приемам е добро.

    Ръце: с любов и лекота прилагам новите идеи.

    Пръсти на ръцете: отпускам се, знаейки, че мъдростта на живота ще се погрижи за подробностите.

    Стомах: с лекота усвоявам новите идеи. Аз съм в хармония с живота и нищо не може да ме ядоса. Спокоен съм.

    Дебело черво: аз съм свободен. Освобождавам се от миналото си. Животът протича с лекота през мен.

    Хемороиди: освобождавам цялото напрежение и всички товари. Живея в радостното настояще.

    Полови органи: импотентност: сила. Позволявам на пълния потенциал на моята сексуалност да действа с лекота и радост. С любов и радост приемам своята сексуалност. Не съществува вина и наказание.

    Коляно: опрощение, толерантност, състрадание. Придвижвам се напред без колебание.

    Кожа: привличам вниманието по положителни начини. Необезпокояван съм. Никой не заплашва моята личност. Спокоен съм. Светът е безопасен и приятелски настроен. Освобождавам се от целия гняв и възмущение. Ще имам винаги това, от което се нуждая. Приемам това, което е добро за мен без чувство за вина. В хармония съм с всички мънички неща в живота.

    Гръб: самият живот ме подкрепя. Имам вяра във Вселената. Свободно дарявам любовта и доверието си. Долната част: имам вяра във Вселената. Аз съм смел и независим.

    Бъбреци: навсякъде търся единствено доброто. Винаги се извършват подходящи действия. Удовлетворен съм.

    Пикочен мехур: освобождавам старото и приветствам новото.

    Таз: вагинит: формите и начините могат да се променят, но любовта никога не свършва. Менструация: уравновесена съм при всички циклични промени. С любов благославям тялото си. Всички части на моето тяло са красиви.

    Хълбок: радостно вървя напред, подкрепян и подпомаган от силата на живота. Вървя към това, което е по-добро за мен. Необезпокояван съм.

    Артрит: любов. Опрощение. Оставям другите да бъдат това, което са, и съм свободен.

    Жлези: намирам се в пълно равновесие. Организмът ми е в изправност. Обичам.

    Ходила: държа на истината. С радост вървя напред. Притежавам духовна нагласа и светоглед.

Моят живот „Всички сме едно."

Пим — Tue, 09 Aug 2011 14:51:01 GMT

„Бихте ли ми разказали накратко своето детство." казвам тези думи на толкова много свои клиенти. Не са ми необходими всички подробности, но искам да придобия най-обща представа за това как е започнал животът им. Ако има проблеми в настоящето, нагласите, които са ги създали, са се зародили много отдавна.
    Когато съм била на 10 месеца, моите родители са се развели. Нямам лоши спомени оттогава. Но това, което помня с ужас, е, че майка ми отиде да работи в една къща като домашна прислужница и ме даде за отглеждане при други хора. Три седмици плаках без прекъсване. Хората, които се грижеха за мен, не издържаха и майка ми бе принудена да ме вземе обратно и да търси друго разрешение. Днес се възхищавам на това как тя се е справила като самотен родител. Тогава обаче единственото нещо, което съм разбирала и което ме е безпокояло, е било това, че вече не съм получавала любовта и вниманието, на които съм се радвала преди това.
    Никога не успях да разбера дали майка ми е обичала втория ми баща, или се е оженила за него просто за да осигури дом за нас двете. Но това не е бил сполучлив ход. Този човек бе израснал в Европа, в един немски дом, изпълнен с бруталност, и никога не бе виждал други отношения в семейството. Майка ми забременя със сестра ми и след това депресията от 30-те години връхлетя върху нас и се оказа, че сме попаднали в дом, завладян от насилие. Бях петгодишна.
    Но това не е всичко. Горе-долу по същото това време един съсед, стар алкохолик, ме изнасили. Все още е жив споменът от лекарския преглед, както и от съдебното дело, в което аз бях главен свидетел. Мъжът бе осъден на 15 години затвор. Непрестанно ми повтаряха: „Ти си виновна", и много години след това живях със страха, че той ще излезе от затвора и ще ми отмъсти за това, че съм била толкова лоша и съм го поставила зад решетките.
    През по-голямата част от детството си понасях много физически страдания, сексуален тормоз, а трябваше да върша и тежка работа. Представата ми за себе си все повече избледняваше и ми изглеждаше, че почти във всичко не ми върви. Започнах да проявявам тази нагласа и във външния свят.
    Ето една случка от четвърти клас, която може да ви даде типична представа за моя живот. В училището ми се провеждаше тържество, на което имаше няколко торти, които щяха да се разделят между всички деца. Повечето от децата в това училище, с изключение на мен, бяха от богати семейства. Бях бедно облечена, със смешна прическа, евтини черни обувки и миришех на чесън, който ядях всекидневно, „за да нямам глисти" вкъщи никога не купуваха торта. Не можехме да си позволим това. Една възрастна съседка ми даваше десет цента всяка седмица и по един долар за рождения ден и на Коледа. Десетте цента отиваха в семейния бюджет, а с долара ми купуваха бельо за идната година от магазина за евтини стоки. И така, този ден в училището имаше празненство и толкова много торта, че докато я режеха, някои от децата, които и без това можеха едва ли не всеки ден да ядат подобни лакомства, получиха по две и по три парчета. Когато учителката стигна до мен (аз, разбира се, бях последна), от тортата вече не бе останало нищо. Нито парченце.
    Сега съвсем ясно разбирам, че моето „затвърдено вече убеждение", че аз не струвам нищо и не заслужавам нищо, ме остави последна на опашката и ме лиши от тортата. Това е била моята нагласа. Другите са били просто огледало за моите убеждения.
    Когато бях на петнадесет години, вече не можех да издържам сексуалните обиди и избягах и от къщи, и от училище. Работата, която си намерих като сервитьорка, ми се струваше много по-лесна от тежката работа по двора, която вършех вкъщи.
    Бях жадна за обич и привързаност, не уважавах себе си и с готовност отдавах тялото си на всеки, който бе мил с мен. И точно след шестнадесетия си рожден ден родих момиченце. Разбирах, че не е възможно да го задържа при себе си, но успях да му осигуря хубав дом, изпълнен с любов. Намерих едно бездетно семейство, копнеещо за дете. Живях у тях последните четири месеца и когато отидох в болницата, пожелах бебето да носи тяхното име.
    При тези обстоятелства никога не изпитах радостта на майчинството, а само загубата, чувството за вина и срама. За мен това бе просто един срамен епизод, с който гледах да приключа колкото се може по-бързо. Помня само големите пръсти на краката на бебето, които бяха необикновени, точно като моите. Ако някога отново се срещнем, ще я позная, щом видя краката й. Оставих детето, когато то бе на пет дни.
    Веднага се върнах у дома и казах на майка ми, която продължаваше да бъде просто жертва: „Хайде, няма за какво да стоиш тук повече и да понасяш това отношение. Ще те измъкна оттук." тя дойде с мен, оставяйки десетгодишната ми сестра, която бе любимката на втория ми баща, да живее с него.
    След като помогнах на майка си да получи работа като прислужница в един малък хотел и я настаних в един апартамент, в който тя бе свободна и се чувстваше удобно, сметнах, че съм изпълнила задълженията си. С една приятелка отидохме за един месец в Чикаго и не се върнах повече от тридесет години.
    През онези дни, когато бях съвсем млада, насилието, което бях преживяла като дете, съчетано със собствената ми безполезност, която чувствах вследствие на дотогавашния си живот, привличаше към мен мъже, които злоупотребяваха с мен и често ме биеха. Можех да прекарам остатъка от живота си в хулене на мъжете и по всяка вероятност щях да продължа да преживявам същите неща. Постепенно обаче, чрез положителни преживявания, моето самоуважение нарасна и този тип мъже започнаха да напускат живота ми. Те вече не се вместваха в старата ми нагласа, при която несъзнателно бях убедена, че заслужавам оскърбления. Не оправдавам тяхното поведение, но ако не бе „моята нагласа", не бих ги привличала към себе си. Сега вече мъжете, които се държат лошо с жените, дори не подозират, че аз съществувам. Моята и тяхната нагласа вече не се привличат.
    След няколко години в Чикаго, през които вършех най-вече слугинска работа, отидох в Ню Йорк и имах късмета да стана манекен на висша мода. Но дори и демонстрирането на произведенията на най-добрите моделиери не помогна много на самоуважението ми. Това просто ми предостави нови възможности да си намирам недостатъци. Отказвах да оценя собствената си красота.
    Бях в този бранш много години. Срещнах един прекрасен и образован английски джентълмен и се омъжих за него. Пътувахме из целия свят, срещнахме се с кралски особи и дори вечеряхме в Белия дом. Въпреки че бях манекен и имах чудесен съпруг, още години наред самоуважението ми не порасна, докато не започнах работата със себе си във вътрешен план.
    Един ден. След четиринадесетгодишен брак, той ми съобщи желанието си да се ожени за друга точно когато бях започнала да вярвам, че и хубавите неща могат да бъдат трайни. Да, наистина бях съкрушена. Но времето лети и аз продължих да живея. Можех да почувствам как животът ми се променя и един нумеролог потвърди това един пролетен ден, като ми каза, че едно незначително на вид събитие през есента ще го преобрази наистина.
    Действително то бе толкова обикновено, че не го забелязах, докато не бяха минали няколко месеца. Съвсем случайно отидох на едно събиране в църквата на религиозната наука? в Ню Йорк. Макар че техните идеи бяха нови за мен, нещо ми подсказа: „Слушай внимателно!" точно това и направих. Ходих не само на неделните им служби, но започнах да посещавам и седмичните курсове. Вече губех интереса си към света на красотата и модата. Още колко години можеха да продължават грижите за размера на талията ми и формата на веждите ми? Момичето, което бе избягало от гимназията и никога не бе обръщало внимание на уроците си, сега се превърна в усърдна курсистка, жадна да погълне всичко, свързано с метафизика и лечение, до което можеше да се добере.
    Църквата на религиозната наука стана моят нов дом. Въпреки че по-голямата част от живота ми си течеше както преди, новите ми интереси отнемаха все повече от времето ми. Три години минаха неусетно и вече имах правото да кандидатствам за разрешение за лечебна практика към църквата. Издържах изпита и така започнах да давам лечебни съвети в църквата.
    Началото бе съвсем скромно. Тогава започнах да практикувам и трансцендентална медитация. Моята църква не провеждаше обучение на пастори тази година и аз реших да направя нещо по-специално за себе си.
    Посещавах колеж в продължение на шест месеца - международния университет Махариши в град Феърфилд, Айова.
    Това бе най-подходящото място за мен по онова време. В началото на курса всеки понеделник започвахме нов предмет - неща, за които само бях чувала, като биология, химия, дори и теорията на относителността. Всяка събота сутрин имаше тест. В неделя бяхме свободни, а в понеделник започвахме отново.
    Нямаше ги отвличащите вниманието занимания, които бяха обичайни за живота ми в Ню Йорк. След вечеря всички се разотивахме по стаите, за да учим. Бях най-възрастната курсистка и всичко много ми харесваше. Нямаше пушене, пиене и наркотици и медитирахме по четири пъти на ден. В деня, в който си отидох, смятах, че ще припадна от цигарения дим на летището.
    Върнах с в Ню Йорк и тамошния живот. Записах се в програмата за обучение на пастори. Бях много активна в църквата и в обществената й дейност. Започнах да изнасям беседи на обедните събирания и да се срещам с клиенти. Това занимание бързо се разрасна и поглъщаше цялото ми бреме. От дейността, която извършвах, получих вдъхновението да напиша книжката „Излекувай тялото си", която в началото бе просто един списък, съдържащ метафизичните причини, причиняващи физическите заболявания на тялото. Започнах да изнасям лекции, да пътувам и да провеждам кратки семинари.
    Един ден ми бе поставена диагноза - рак.
    С оглед на моето минало изнасилена на петгодишна възраст и пребивана от бой като дете, не бе изненада, че това се прояви в мен като рак в областта на влагалището.
    Като всеки човек, който разбере, че е болен от рак, изпаднах в пълна паника. Поради работата ми с клиентите обаче аз знаех, че работата с ума дава резултати и ето, даваше ми се шанс да докажа това на самата себе си. В края на краищата нали бях написала книгата за умствените причини и знаех, че ракът е болест, предизвикана от дълбоко възмущение, което се поддържа дълго време и буквално започва да разяжда тялото. Не бях пожелала да разсея гнева и възмущението си от моето детство, насочени към „Тях".
    Нямаше време за губене, трябваше да свърша много работа.
    Думата нелечим, която е толкова страшна за повечето хора, според мен означава, че това заболяване не може да се излекува чрез външни средства и за да открием лечението, трябва да проникнем навътре в себе си. Ако се бях подложила на операция, която да премахне рака, а не бях изчистила умствената нагласа, която го е създала, тогава лекарите щяха да си режат парченца от Луиз, докато накрая вече нямаше да остане нищо, което да режат. Тази идея не ми харесваше.
    А ако чрез операция раковото образувание се премахнеше и аз изчистех от себе си умствения модел, причинил болестта, тогава вече тя нямаше да се върне обратно. Ако ракът или някоя друга болест се върне, не смятам, че това е, защото хирурзите не са я „отстранили изцяло", а по-скоро защото пациентът не е постигнал умствените промени. Той просто пресъздава същата болест, като е възможно да стори това и в друга част на тялото си.
    Аз вярвах също така, че ако съумея напълно да се освободя от мисловната нагласа, причинила раковото заболяване, тогава дори няма да има нужда от операция. Започнах да се пазаря за време и лекарите неохотно ми отпуснаха три месеца, защото им казах, че не разполагам с необходимите пари.
    Веднага поех отговорността за собственото си лечение. Четях и проучвах всичко, което намирах за алтернативните методи, които можеха да ми помогнат.
    Отидох в няколко магазина за здравословни храни и си купих всички книги на тема рак, с които те разполагаха. Ходех в библиотеката и продължавах да чета. Проучих системите „рефлексотерапия на стъпалото" и „терапия на дебелото черво" и сметнах, че ще имам полза и от двете. Бях насочена, изглежда, точно към най-подходящите хора. Веднъж, след като четох книга за рефлексотерапия на стъпалото, ми се прииска да се срещна със специалист в тази област. Посетих една лекция и въпреки че нормално сядам на първия ред, тази вечер нещо ме застави да седна отзад. Не бе изминала и една минута, и един мъж дойде и седна до мен. И можете ли да се досетите? Оказа се, че той е точно рефлексотерапевт, който посещавал това място. След това в продължение на два месеца той идва при мен по три пъти в седмицата и ми помогна много.
    Знаех също, че трябва да обичам себе си много повече, отколкото дотогава. В детството ми към мен бе проявена малко любов и никой не ми бе помогнал да си изградя добро самочувствие. Бях възприела тяхното отношение непрестанно да ме упрекват и да се заяждат с мен и това бе станало моя втора природа.
    Чрез работата си в църквата бях стигнала до разбирането, че е нормално, а дори и необходимо в моя случай, да обичам и одобрявам себе си. Въпреки това все отлагах, като диетите, които все се каним да започнем, но от утре. Но вече нямаше време за бавене. В началото за мен бе много трудно да правя някои неща, като например да застана пред огледалото и да казвам неща от рода на „Луиз, обичам те. Наистина те обичам." но като упорствах, открих, че в живота ми на няколко пъти възникнаха ситуации, при които в миналото бих се мъмрила, а сега, в резултат на работата с огледалото и други упражнения, вече не правех това. Напредвах.
    Знаех, че трябва да премахна модела на негодувание, който бях запазила в себе си от детството. Наложително бе да се освободя от обвиненията.
    Да, наистина имах много трудно детство, изпълнено с много тормоз - умствен, физически и сексуален. Но това бе много отдавна и не бе оправдание за начина, по който се отнасях към себе си сега. Буквално разяждах тялото си чрез раковите образувания, тъй като не бях простила.
    Време бе да премина отвъд самите събития и да започна да разбирам различните преживявания, които биха могли да оформят човека, отнасящ се по този начин към едно дете.
    С помощта на един добър психотерапевт дадох израз на целия си отколешен, потиснат гняв, като биех възглавници и вбесено крещях. Това ме накара да се чувствам по-чиста. Тогава започнах да сглобявам отделните епизоди от детството на родителите ми, които те ми бяха разказвали. Започнах да виждам по-добре техния живот. С нарастващо разбиране и от гледна точка на зрял човек започнах да изпитвам състрадание към тяхната болка и обвиненията постепенно започнаха да се разпадат.
    Освен това намерих и един добър специалист по хранене, който ми помогна да пречистя тялото си от токсините във всички негодни храни, които бях консумирала през годините. Тези храни се натрупват в нас и тялото ни се изпълва с токсини. Лошите мисли също се събират и отравят ума. Бях на строга диета, състояща се главно от зелени зеленчуци и почти нищо друго. През първия месец правех и процедури за дебелото черво по три пъти в седмицата.
    Не направих операция. В резултат на щателното умствено и физическо пречистване шест месеца след първоначалната диагноза успях да накарам медиците да потвърдят това, което аз вече знаех - нямаше и следа от рака! Сега вече от личния си опит знаех, че болестта може да се излекува, ако сме склонни да променим начина, по който мислим, вярваме и действаме!
    Понякога това, което ни изглежда като огромна трагедия, се оказва най-хубавото нещо в живота ни. Научих толкова много неща от това преживяване и започнах да ценя живота по нов начин. Вече обръщах внимание на онова, което наистина бе важно за мен, и взех решение най-сетне да напусна Ню Йорк, града без дървета и с неблагоприятен климат. Някои от клиентите ми твърдяха, че ще „умрат", ако ги изоставя, и аз ги уверих, че по два пъти годишно ще се връщам там, за да проверя състоянието им, а пък и телефоните могат да достигнат навсякъде. Така че приключих работата си в Ню Йорк и се насладих на едно спокойно пътуване с влак до Калифорния, решавайки да започна в Лос Анджелис.
    Въпреки че съм била родена тук преди много години, не познавах никого, освен майка си и сестра си, които сега живееха в покрайнините, на около един час път от центъра. В семейството ни никога не сме се чувствали кой знае колко близки или прибързани един към друг и аз бях неприятно изненадана, когато разбрах, че преди няколко години майка ми е ослепяла и никой не се бе погрижил да ми съобщи за това. Сестра ми бе прекалено „заета", за да се видим. Оставих я на мира и започнах да се грижа за новия си живот.
    Малката ми книжка „Излекувай тялото си" отвори много врати пред мен. Започнах да посещавам всички събирания, свързани с идеите на Нова Епоха, за които научавах. Представях се и когато случаят позволяваше това, раздавах екземпляри от книжката. През първите шест месеца често ходех на плажа, знаейки, че когато започнат ангажиментите, вече няма да имам време за такива неща. Постепенно се появяваха и клиентите. Канеха ме да говоря на различни места и нещата започнаха да си идват по местата. Лос Анджелис ме прие. Преди да изминат и две години дори, успях да се преместя в една прекрасна къща.
    Новият ми начин на живот в Лос Анджелис бе огромен скок в съзнанието спрямо онова, което бях в детството си. Нещата наистина вървяха съвсем гладко. Колко бързо животът ни може да се промени напълно.
    Една вечер сестра ми се обади по телефона, за първи път от две години. Тя ми съобщи, че майка ни, вече на деветдесет години, сляпа и почти оглушала, била паднала и счупила гръбнака си. Колко бързо майка ми се превърна от силна и независима жена в безпомощно дете, пронизано от болката.
    Тя счупи гръбнака си, а също и стената на тайнственост, заобикаляща сестра ми. Най-сетне общуването между нас започна. Открих, че и сестра ми има тежък проблем с гърба си, който не й позволяваше да седи и да ходи и й причиняваше много болки. Тя страдаше, без да се оплаква, и въпреки че видът й показваше това, съпругът й не знаеше, че тя е болна.
    След като прекара един месец в болницата, майка ми бе готова да се върне вкъщи. Но тя въобще не можеше да се грижи за себе си и по тази причина дойде да живее при мен.
    Въпреки че имах вяра в жизнения процес, не знаех как ще се справя и се обърнах към Бога: „Добре, ще се грижа за нея, но ще трябва да ми помогнеш и да ни осигуриш пари!"
    И двете трябваше да се адаптираме към новата обстановка. Тя дойде една събота, а следващия петък аз трябваше да отпътувам за четири дни до Сан Франциско. Не можех да я оставя сама, а трябваше да отида. Казах: „Боже, ти се справяй с тази ситуация. Трябва, преди да замина, да намеря подходящ човек, който да ни окаже необходимото съдействие."
    Следващият четвъртък подходящият човек се „появи" и дойде да ми помогне да организирам дома си по подходящ начин за съвместния ни живот с майка ми. Това бе ново потвърждение на едно от основните ми убеждения: „Това, което трябва да зная, ми се разкрива, а онова, което ми е необходимо, ми се предоставя в съответната божествена последователност."
    Разбрах, че отново е настъпило време да се уча. Още една възможност да изчистя много от излишните неща, останали от детството ми.
    Майка ми не бе имала възможност да ме опази, когато бях малка, но сега аз можех и щях да се погрижа за нея. Докато общувах с майка ми и сестра ми, за мен започна едно съвсем ново приключение. Да помогна на сестра си, която ме помоли за това, бе друго предизвикателство за мен. Научих, че когато преди много години бях спасила майка си, вторият ми баща бе пренасочил яростта и болката си и към сестра ми и бе дошъл нейният ред да понася жестокости.
    Разбрах, че това, което в началото е било просто физически проблем, след това е било засилено от страха и напрежението, прибавени към убеждението, че няма кой да й помогне. И ето я Луиз, която не желаеше да играе ролята на спасител, но искаше да предостави на сестра си възможността в този момент от живота си да избере по-добрия път.
    Разнищването започна постепенно и все още продължава. Напредваме стъпка по стъпка и се стремя да осигуря атмосфера на сигурност, докато проучваме различните алтернативни способи за лечение.
    Майка ми, от друга страна, реагира много добре. Тя прави упражненията, доколкото е възможно за нея, по четири пъти на ден. Тялото й става все по-силно и по-гъвкаво. Заведох я да си вземе слухов апарат и така се увеличи интересът й към живота. Въпреки убежденията й, в съответствие с християнската наука?, успях да я склоня да премахне пердето от едното си око. Възвърнатото зрение бе огромна радост за нея, а и ние виждахме света през нейните очи. Голямо удоволствие й доставя възможността отново да може да чете.
    Двете с майка ми започнахме да отделяме време за себе си, сядахме и си говорехме така, както никога досега не бяхме правили. Между нас се утвърди едно ново разбиране. И двете чувстваме по-голяма свобода, след като си поплачем или се посмеем заедно и се прегърнем. Понякога тя „Натиска бутоните ми", което ми показва, че има и още неща за пречистване. Дотук стигна животът при през есента на 1994 година.
    Майка ми напусна нашата планета през 1995 г. Аз я обичах и тя ми липсва. Приключихме с всичко, което имаше между нас, и сега и двете сме свободни.
    Работата ми продължава и непрестанно се разширява. Вече не приемам клиенти, тъй като времето ми е заето с пътуване и изнасяне на лекции из целия свят. Значително се увеличи броят на хората, които работят с мен. Институтът „Хей" с любов ръководи семинари и курсове, водени от други, обучени лично от мен учители. Подготвила съм хора, чиито убеждения са в съзвучие с моите. Комбинирането на различната ни подготовка и жизнен опит допринесе за обогатяването на това, което предлагаме. А групата на подкрепа на болните от СПИН, която преди четири и половина години започна да се събира всяка сряда вечер в Лос Анджелис, все още продължава да действа. Близо осемстотин души я посещават всяка седмица.

    В безкрайността на живота, която ме обгръща, всичко е съвършено, цялостно и завършено.
    Всеки, включително и аз самият, изживява богатството и целостта на живота, по начини, които имат смисъл за нас.
    Сега поглеждам с любов към миналото и избирам
    да се поуча от досегашните си преживявания.
    Няма правилно и погрешно, нито добро или лошо.
    Миналото е завършено и с него вече е приключено.
    Съществува единствено изживяването на настоящето.
    Обичам себе си за това, че минавайки през миналото
    съм се насочван към сегашния момент.
    Споделям това, което съм, понеже зная, че в нас живее единен дух.
    Всичко в моя свят е наред.
    Дълбоко в мен има един бездънен кладенец от любов
    Сега позволявам на тази любов да достигне повърхността.
    Тя изпълва ума ми, съзнанието ми и цялото ми същество, излъчва се навън във всички посоки и се завръща при мен в по-големи размери.
    Колкото повече любов използвам и дарявам, толкова повече имам и мога да дам, запасите са безгранични.
    Когато използвам любовта се чувствам добре, това е израз на радостта вътре в мен.
    Обичам себе си
    и затова се грижа с любов за тялото си.
    С любов го храня и то откликва с любов, изпълнено с жизненост и енергия.
    Обичам себе си
    И затова си осигурявам удобен дом, който задоволява моите нужди и в който е радост да се живее. Изпълвам неговите стаи с вибрациите на любовта, така че всички, които влизат в тях, включително и аз самият, да почувстват тази любов и да бъдат подхранвани от нея.
    Обичам себе си,
    Затова работата ми е такава, че изпитвам истинска радост от нея и тя оползотворява всичките ми творчески способности и таланти.
    Обичам хората,
    с които работя и заради които се трудя, те също ме обичат и доходите ми са добри.
    Обичам себе си
    И затова мисля и се отнасям с любов към всички хора, тъй като зная, че онова, което давам, се връща при мен в увеличени размери. Привличам само любящи хора към своя свят, защото те отразяват това, което представлявам самият аз.
    Обичам себе си
    И затова прощавам и напълно се освобождавам от миналото и от всички досегашни преживявания и съм свободен.
    Обичам себе си,
    затова обичам всичко в настоящето, преживяван всеки момент като добър и знам, че бъдещето ми е щастливо, радостно и сигурно, защото аз съм любимо дете на Вселената и тя се грижи за мен с любов в този момент и завинаги.
    Така да бъде.

Препоръки за холистично лечение

Пим — Tue, 09 Aug 2011 10:14:56 GMT

Тяло

    Хранене
    Диети, комбиниране на храните, макробиотични диети, билки, витамини, лечение с цветя по Бах, хомеопатия.

    Упражнения
    Йога, батут, ходене пеша, танци, каране на велосипед. Тай-чи-чуан, източни бойни изкуства, плуване, спорт и т.н.

    Алтернативни терапии
    Акупунктура, акупресура, терапия на дебелото черво, рефлексотерапия, радиестезия, цветова терапия. Масажи и въздействия върху тялото. Техника Александър, биоенергетика, докосване за здраве, фелденкрайс, въздействие върху вътрешните тъкани, ролфинг, полярна терапия, трагер, Рейки.

    Техники за релаксация
    Системно обезчувствяване, дълбоко дишане, биологична обратна връзка, сауна, водна терапия (гореща вана), наклонен плот, музика.

    Книги
    „ПОВТОРНО ОЗДРАВЯВАНЕ" - САЙМЪНТЪН
    „БИЛКИТЕ" - РОЙАЛ
    „КАК ДА ОЗДРАВЕЕМ" - АЙРОЛА
    „ХРАНАТА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО" - БИШЪР
    „ОБИЧАМ СВОЕТО ТЯЛО" - ХЕЙ

   Ум

    Утвърждения, умствени представи, насочвани представи, медитация, обич към себе си.
    Психологически техники
    Гещалт-терапия, хипноза, НЛП(невро-лингвистично програмиране), форсиране, повторно преживяване на момента на раждането, работа със сънищата, психодрама, регресия към миналия живот, хуманистични психотерапии, астрология, терапия чрез изкуство.
    Групови терапии
    Прозрение, ест, подготовка за любящи взаимоотношения, групи на Кен Кийс, дванадесетстъпкови програми, повторно преживяване на момента на раждането.

    Книги
    „ТВОРЧЕСКА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ" - ГАУЕЙН
    „ВИЗУАЛИЗАЦИЯ" - БРАЙ
    „ФОКУСИРАНЕ" - ГЕНДЛИН
    „СИЛАТА НА УТВЪРЖДЕНИЯТА" - ФРАНКХАУЗЕР
    „СВРЪХСЪЩЕСТВА" - ПРАЙС
    „ЛЮБОВТА Е ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СТРАХА" - ДЖАМПОЛСКИ
    „ПРЕПОДАВАЙ САМО ЛЮБОВ" –ДЖАМПОЛСКИ

   Дух

    Молитва
    Молба за нещо, което желаете, прошка.
    Получаване (допускане на Божието присъствие във вас), приемане, отстъпване.

    Духовна групова дейност
    Групи за трансцендентална медитация, Сидха йога, себереализация, религиозна наука, религиозно единство.

    Книги
    „КУРС ПО ЧУДЕСА" - ФОНДАЦИЯ ЗА ВЪТРЕШЕН МИР
    „АВТОБИОГРАФИЯ НА ЕДИН ЙОГА" - ЙОГАНАНДА
    КОЯ ДА Е КНИГА ОТ ЕМЕТ ФОКС
    „ПРИРОДАТА НА ЛИЧНАТА РЕАЛНОСТ" - РОБЪРТС
    „УДОВЛЕТВОРЕНИЕ НА НУЖДИТЕ ВИ" – АДИНГТЪН
    „ПРОЦЕСЪТ НА ПРОЯВЛЕНИЕ" - ПРАЙС
    „НАУКАТА НА УМА" - ХОЛМС

? The Church of Religious Science.
? Christian science - религия, основана през втората половина на XIX век. Характерен за нея е отказът да се вземат каквито и да е лекарства и да се използват методи на официалната медицина. - бел. прев

Медитация Кундалини

Sis — Sat, 01 Jan 2011 16:05:14 GMT

Това е една от най-популярните и мощни техники на Бхагван Шри.

В тебе ще се пробуди много енергия кундалини. С нея ще се чувстваш жизнен, ще вибрираш с нея. След като енергията е била събудена, се използва танцуването, за да се разпръсне енергията, за да се върне в космоса, в съществуването. Следва тишина, следва покой.
Техниката е разделена на четири петнадесет минутни степени. Към първите три степени трябва да се използва музика, като съпровод, но последната трябва да се прави в пълна тишина.

Първата степен: За петнадесет минути, нека цялото тяло да се тресе. Нека клатенето започне от ръцете (от китките до върха на пръстите) и стъпалата, където са разположени всички нервни окончания в тялото. Дръж очите си релаксирани, мускулите на лицето ти - релаксирани. Нека всичко се тресе, всичко да трепери. В началото ще трябва да го правиш, но след няколко минути треперенето ще те завладее. Ако държиш цялото тяло разхлабено, треперенето ще тръгне от ръцете ти, от стъпалата ти, от главата ти, докато завладее цялото тяло, докато ти се превърнеш в треперене.

Втора степен: Сега, в продължение на петнадесет минути, дай възможност на енергията, която е била събудена, да бъде изразена чрез танца. Ще бъдеш пълен с енергия; дай възможност на енергията да се разпръсне чрез танца. Танцуването е важно. В тебе е било събудено голямо количество енергия, към което тялото не е привикнало. Без танца, ще чувстваш известно смущение, известно неспокойствие, известно безпокойство. Затова се потопи тотално в танца. Изрази чрез танца, чрез празничността енергията, която си събудил в себе си. Наслаждавай се!

Трета степен: В продължение на петнадесет минути стоейки или седейки, остани напълно неподвижен. Трябва да свири мека музика. Дай си възможност да се слееш с нея.

Четвърта степен: В продължение на петнадесет минути, легни долу и бъди. Няма нищо друго, освен тишина, нищо друго, освен покой, вътре и отвън.

Забележка: Очите остават или отворени, или затворени на първите две степени и, разбира се, затворени на последните две степени.

Ошо

Усмихване

Sis — Sat, 01 Jan 2011 16:02:34 GMT

Толкова сме привързани към нашето страдание, че смехът възниква, в общи линии, като освобождаване на напрежението.

Само рядко, много рядко, смехът възниква без никаква причина. Не можем да се смеем, не можем да бъдем щастливи. Дори когато се смеем, в това има болка.
Но смехът е толкова хубаво нещо, такова дълбоко пречистване, такова очистване. Бхагван Шри е създал „техниката на усмихването". Практикувайки я всяка сутрин, след ставане, тя ще промени природата на целия ви ден. Ако се събудите, смеейки се, много скоро ще разберете, колко абсурден е животът. Няма нищо сериозно: дори твоите разочарования са смешни, дори болките ти са смешни, дори ти си смешен.
Когато сутрин се събудиш, преди да отвориш очи, протегни се като котка; наслади се на чувството на събуждащото се, съживяващо се тяло. След три, четири минути на протягане, при което очите ти все още са затворени, се засмей. В продължение на пет минути само се смей. В началото ще го правиш, но съвсем скоро, звукът на самият ти опит да се смееш, ще предизвика искрен смях. Отпусни се в смеха.

Тази техника може да ти отнеме няколко дни, преди да можеш да я изпълняваш. Не сме свикнали да се смеем; забравили сме как да го правим. Но съвсем скоро смехът ще стане спонтанен. А след това, всяка сутрин, му се наслаждавай.

Ошо

Сексуалната енергия и събуждането на Кундалини

Sis — Sat, 01 Jan 2011 15:58:12 GMT

Въпрос: „Как човек преодолява привличането на секса, така че кундалини да може да тръгне нагоре"

Енергията е вървяла надолу през сексуалния център непрекъснато през всичките раждания, затова когато се създаде някаква енергия, най-напред тя ще се опита да тръгне надолу. Затова понякога медитацията предизвиква в тебе нарастване на сексуалността до степен, която никога преди това не си изпитвал. Ще се чувстваш по-сексуален, защото си генерирал по-голямо количество енергия, отколкото си имал преди това. Когато си съхранил нещо, старият, обичаен път е готов да го освободи. Механизмът е готов: старият път е готов. Твоят ум познава само един маршрут - най-низшия, сексуалния път - затова, когато медитираш, първото движение на жизнената ти енергия, ще е надолу. Просто внимавай за него. Не се бори с него; просто го осъзнай. Бъди нащрек за обичайния път; бъди нащрек за сексуалните представи. Остави ги да се появят. Внимавай за тях, но не прави нищо относно ситуацията. Просто ги осъзнавай. Сексуалният маршрут не може да действа без твоето съдействие, но ако му окажеш съдействие дори за един миг, той може да започне да функционира. Затова не му оказвай съдействие: просто внимавай за него.
Механизмът на секса е толкова моментен феномен, че може да работи само моментно. Ако не му съдействаш в необходимия момент, той спира. В необходимия момент е нужно твоето съдействие, в противен случай той не може да работи. Той е само един моментен механизъм и ако не му съдействаш, той ще спре от само себе си.
Отново и отново, в течението на времето, чрез медитацията се е създавала енергия. Тя продължава да се движи надолу, но сега ти осъзнаваш това. Старият маршрут е отрязан - не е потиснат! Енергията е налице и тя трябва да бъде освободена, но долната врата е затворена. Не е потисната: затворена е. Ти не му оказваш съдействие - това е всичко. Не го потискаш позитивно, само негативно не му оказваш съдействие.
Ти само си осъзнавал това, което става с твоето тяло, с твоя ум. Просто осъзнаваш. Тогава енергията се запазва. Тогава количеството на енергията става все по-голямо и става необходимо едно мушкане нагоре. Сега енергията ще се насочи нагоре. От самата й сила ще се отвори нов маршрут.
Когато енергията се насочи нагоре, ще бъдеш по-привлекателен сексуално за другите, защото движещата се нагоре жизнена енергия, създава голяма притегателна сила. Ще станеш сексуално по-привлекателен за останалите, така че трябва да внимаваш за това. Сега ще привличаш хората несъзнателно. И привличането няма да е само физическо. Привличането ще е етерно.

Дори едно отблъскващо тяло, непривлекателно тяло, ще стане привлекателно чрез йога. Привличането е етерно. И то е толкова притегателно, че човек трябва постоянно да внимава за това, непрекъснато да е нащрек. Ще станеш привлекателен... и противоположният пол ще бъде неудържимо привличан от тебе. Има фини вибрации, които се създават от твоето етерно тяло: ти трябва да си нащрек за тях. Видът привличане, който ще бъде изпитан от противоположния пол, ще е различен - ще приема най-различни форми - но в основата си ще е сексуален. По своите корени, ще е сексуален.

Ала ти можеш да помогнеш на тези хора. Дори да са привлечени от тебе сексуално, те са привлечени от сексуалната енергия, която се движи нагоре. И те, също така, не са обикновени сексуални същества. Движещата се нагоре сексуална енергия се е превърнала в магнит, в притегателна сила. Затова можеш да им помогнеш.

Въпрос: „При събуждането на кундалини, при отварянето на маршрута, няма ли увеличаване на сексуалната сила?"

Увеличаването на сексуалната сила и отварянето на маршрута стават едновременно, не са едно и също нещо, но са едновременни. Увеличаването на сексуалната енергия ще е тласъкът, за отварянето на по-висшите центрове. И така, сексуалната енергия ще се увеличава. Ако можеш да я осъзнаваш и да не я използваш сексуално - ако не й позволиш да се освобождава сексуално - ще стане толкова интензивна, че движението нагоре ще започне.
Най-напред енергията ще опита всичко, което е по силите й, за да се освободи сексуално, защото това е обичайният отдушник, обичайният център. Затова човек най-напред трябва да осъзнае своите, насочени надолу, „врати". Единствено осъзнаването ще ги затвори; единствено несъдействието ще ги затвори. Сексът не е толкова мощен, колкото ние чувстваме, че е. Той е мощен, но само временно, моментно: не е двадесет и четири часово явление; той е моментно предизвикателство.

Ако можеш да не му оказваш съдействие и да си нащрек, той отшумява, И ще си по-щастлив, отколкото когато сексуалната енергия се освобождава чрез долния маршрут. Съхраняването на енергията винаги е изпълнено с блаженство. Пилеенето на енергията е само едно облекчаване; то не е блаженство. Разтоварил си себе си; облекчил си се от нещо, което ти е създавало трудности. Сега си разтоварен, но освен това си и изпразнен.
Затова депресията върви след секса. Разтоварил си себе си и сега си празен: нещо е било изгубено, изчерпано. При съхранението на енергията възниква един тласък нагоре. Чувстваш се обогатен. Изпитваш едно вътрешно развитие; усещаш едно вътрешно богатство. Чувстваш, че вътре в тебе има нещо. Не си празен.

Чувството за празнота, което е завладяло западния ум, е заради загубата на сексуалната енергия. Животът изглежда празен. Животът никога не е празен! Но изглежда празен, защото ти си разтоварил себе си, облекчил си себе си. Ако нещо бъде съхранено, то се превръща в богатство: ако вратата, която води нагоре, е отворена и енергията тръгне нагоре, не само ще се чувстваш облекчен, не само една напрегната точка ще бъде облекчена, но сега тя освен това не е и празна. В известен смисъл е удовлетворена; тя прелива.
Енергията е тръгнала нагоре, но основният център не е празен. Той прелива и преливащата енергия се е насочила нагоре, нагоре към брахма-рандхра. След това, близо до брахма-рандхра, няма движение нито нагоре, нито надолу. Сега енергията отива в космоса: отива във Всичко; отива в Брахман (върховната реалност). Затова седмата чакра е известна като брахма-рандхра - вратата към Брахман, вратата към божественото. След това няма „нагоре" и „надолу". Ще се усеща като нещо, което прониква, тласка се нагоре... и ще настъпи един момент, когато човек ще се усеща, като че ли нещо вече е престанало да съществува, като че ли е изчезнало. Сега то прелива в маршрута.

„Листенцата" на сахасрара са просто един символ на чувствата, които се появяват, когато енергията прелива. Преливането е разцъфтяване, също както цветето, само по себе си, е преливане. Ще почувстваш, че нещо се е превърнало в цвете. Вратата е отворена и то излиза навън.
Няма да бъде изпитано вътрешно; ще бъде изпитано външно. Нещо се е отворило подобно на цвете, подобно на цвете с хиляда листенца. То е само едно чувство, но чувството отговаря на истината. Чувството е превод и интерпретация. Умът не може да го разбере, но чувството е като цъфтеж. Най-близкото, най-точното, което може да се каже, е че то е като разтворена пъпка. Това се изпитва. Затова възприемаме отварянето на сахасрара като „хилядолистен лотос".
Толкова много листенца - толкова много! И те продължават да се отварят... продължават да се отварят. Отварянето е безкрайно. То е осъществяване; то е разцъфтяването на човешкото същество. След това ставаш като дърво и всичко, което притежаваш, разцъфтява. След това всичко, което можеш да направиш, е да предложиш това цвете на божественото. Предлагали сме цветя, но те са били скършени цветя. Само това цвете е истинското предлагане.

Ошо

Благодарността като начин на съществуване

Пими — Tue, 04 Aug 2009 16:40:05 GMT

Установила съм, че благодарността е начин на съществуване. Когато проумеем, че всичко в този живот е дар от вселената, а онова, което правим с живота, е нашият ответен дар за вселената, съзнанието ни се задълбочава. Благодарността е осезаема и се излъчва от човека, който изпитва това чувство. Тя се разпространява и просмуква в заобикалящата обстановка, в дрехите и предметите.

Благодарността като „начин на съществуване", започва да се проявява чрез изкуството на благославянето. Това става очевидно, щом си дадем сметка, че всичко живо оперира на вибрационна енергийна честота. Каквато енергия внесем в живота, такава енергия се връща при нас. Не е приятно, когато не получаваме желаното в живота, но всяко преживяване е оправдано, ако сме готови да прозрем посланието му и да приемем дара, който то носи. Това създава пространството, в което се случват чудесата.
Когато бях дете, живеехме на половин акър с орехови дървета и аз си имах „специално" дърво - можех да се кача на него и да се сгуша в клоните му. Дървото беше мой скъп приятел и аз му бях много благодарна за компанията. То винаги изслушваше всяка моя мисъл и ми позволяваше да се изкачвам по клоните му, за да мога да погледна околния свят от „птичи поглед". Когато бях гладна, то ми поднасяше сладките си плодове и ме засищаше, а от ореховите черупки правех малки лодки с хартиени платна и мачти от клечки за зъби. Да, дървото беше мой приятел и аз му бях благодарна.
Когато семейството ми нямаше средства за препитание, майка ми наемаше мигриращи работници да разтърсят дърветата и с нея напълвахме чувалите от зебло с най-хубавите орехи по Божията земя. Продажбата на орехите винаги ни осигуряваше най-прекрасната Коледа. По времето, когато това се случваше, не оценявах находчивостта на майка ми. Орехите са покрити с тъмна кожица, която боядисва ръцете черни! Отмива се бавно, затова децата в училище ми се подиграваха, а учителите ми казваха да ида да си измия мръсните ръце!
..Когато години по-късно размишлявах върху това преживяване, изпитах огромна благодарност, защото то ме беше научило да се съсредоточавам върху наличното в настоящия момент, да го благославям и да наблюдавам как благата се умножават! Освен това ме научи да изпитвам дълбоко състрадание към онези, които имат нужда от разбирането и любовта ни в трудни ситуации - и, което е най-важното - да виждам любовта, породила случващото се. Благодарствената нагласа ми беше от голяма полза през двадесетте години, откакто съм проповедник. Изкуството да благославяш е резултат от готовността да се преклониш пред Ангела на Настоящето, който носи на крилете си красота, да осъзнаеш, че нещо действа под повърхността, и да се довериш на случващото се.

Д-р Шарън Страуд, носителка на международната награда „Жена на годината" за 1991-1992, е последователка на Юнг, вдъхновен лектор, терапевт и учител от 25 години. Тя основава Центъра за прослава на живота - духовен център, който образова, лекува и насърчава развитието на личната сила, подкрепя каузи като световния мир и помага на малтретирани жени и деца и на болни от СПИН, както и центъра „ Челиндж", където парализирани хора преоткриват живота си. Заемала е и поста президент на Обединението на духовниците от Църквата за религиозна наука.

Д-р Шарън Страуд

Благодарствена Молитва

Пими — Sat, 01 Aug 2009 16:24:13 GMT

Дълбоко в центъра на същността ми има безкраен източник на благодарност. Сега позволявам на тази благодарност да изпълни сърцето ми, тялото ми, ума ми, съзнанието ми, цялото ми същество. Тази благодарност се излъчва от мен във всички посоки, докосва всичко в моя свят и се връща при мен с още неща, за които да съм благодарна. Колкото по-благодарна се чувствам, толкова по-ясно съзнавам, че запасът е неизчерпаем.

Благодарността ми помага да се чувствам добре, тя е проявление на вътрешната ми радост. Тя е топло усещане в живота ми.Благодарна съм за себе си и за моето тяло. Благодарна съм за способността си да виждам и чувам, да усещам, вкусвам и докосвам. Благодарна съм за моя дом и се грижа с обич за него. Благодарна съм за семейството и приятелите си и се радвам на тяхната компания.
Благодарна съм за моята работа и винаги й давам най-доброто от себе си.Благодарна съм за талантите и способностите си и постоянно ги изразявам по удовлетворяващи начини. Благодарна съм за доходите си и зная, че ще преуспявам, накъдето и да се насоча. Благодарна съм за всички минали преживявания, защото знам, че са били част от израстването на душата ми. Благодарна съм за цялата природа и уважавам всичко живо. Благодарна съм за днешния ден и за всички утрешни дни.

Благодарна съм за живота сега и завинаги.

Луиз Л. Хей

Стъпка към нашата вечна същност

Sis — Thu, 30 Jul 2009 16:25:04 GMT

Процесът на духовно израстване през живота ни е пътешествието от егото към духа. Тъй като егото обикновено е неуверено, то трябва да задоволява множество потребности и импулси и да успокоява много страхове. Егото изпитва нужда да поддържа идеите си и скъпоценната представа за себе си. Нагласите стават свещени.
Естествено е човешката личност и егото, което я обитава, постепенно - чрез себеутвърждаване - да се коронова за крал на всичко наблюдавано. С времето заповедите и желанията на кралската особа се превръщат в декрети, които не могат да бъдат оспорвани или нарушавани. Поддържането на щастието на краля и задоволяването на желанията му е „Задача № 1".
Ако човекът е много умен или преуспял от светска гледна точка, обикновено не минава много време и той започва да смята себе си за полубог. Щом егото/личността се провъзгласи за бог, възникват крайностите на самомнението. Дават се заповеди, отправят се изисквания и ситуациите биват манипулирани. Мекотата, духовността и признателността са потиснати. Всеки, оспорил указите на краля или представата му за себе си, ще почувства с пълна сила гнева на деспотичния режим.
Съвременното общество отглежда деспоти. В сравнение с предците си ние се радваме на уют и удоволствия. Всичко, от което егото някога ще има нужда, е налице. Не ровим за храна, не цепим дърва, не копаем канализации - получаваме всичко почти без усилие. При тези условия е естествено хората да забравят благодарността и вместо това да се отдадат на самовъзхвали и самомнение; ние се превръщаме в роби на усилието да поддържаме щастието на краля. И ето изведнъж се оказваме духовно пеленаче, родено в непознатия свят на задоволството и самомнението, угаждането и осакатяването. В тази младенческа възраст няма начин да оспорим колективния закон на егото. Скоро ни научават да се съревноваваме, да се борим и да изискваме. Научават ни, че е необходимо да поддържаме щастието на егото на всяка цена.
Историята е разказ за конфронтиращото се политическо его и неговата битка за значимост и власт. Вашата лична история е разказ за същите бойни и сражения, за сключените съглашения, за завладените територии и за битките, които сте водили, за да поддържате царството на егото. Сред хаоса на тези себични закони изгубваме Бога от поглед и изоставяме разума и смисъла. Духовността в най-добрия случай е нелегално съпротивително движение, което тича по тъмни улици, когато егото спи.
Ами какво да кажем за търсенето на Светия Граал, за святото пътуване? На мен ми се струва, че това е пътуване, по-кратко от 30 сантиметра - пътуването от главата до сърцето, от мисленето до чувствата, от изискванията и задоволството до признателността и смирението. Духовното пътуване достига кулминация със смъртта на егото и короноването на духа.
Както споменах в моята книга „Шепнещите ветрове на промяната", историята за Христовото Разпятие е символ на нашето духовно пътуване. Виждате егото/личността, въплътени в Назарянина, да умират в мъки на кръста. Мария Магдалена и останалите жени в подножието на кръста символизират ин мекотата на нашата вечна духовна същност, която не може да направи нищо, за да спаси егото. Жените могат само да чакат.
След смъртта си Назарянина бива положен в гроба за три дни. Това символизира мълчанието, медитацията и молитвата и представлява интроспекцията, дисциплината, смирението и благодарността - качества, които придобиваме, докато пътуваме навътре през тъмните пещери на вътрешната си същност. По време на интроспекцията и изцелението се подготвяме за величественото присъствие на Светия Дух, завръщането на Бог в живота Ти.
След тридневния период в гроба Назарянина възкръсва от мъртвите, за да се възкачи на небето и в този момент получава нова идентичност - превръща се в Христос, Божествената Светлина - просмукана от Живия, Вечен Дух и завърнала се при Бога.
Нашето пътешествие е същото. По време на това свято пътуване ние изцеляваме себе си и допринасяме за изцелението на цялата планета, защото нищо няма да е наред, докато егото не бъде отхвърлено.
Загърбете глупавите, ефимерни неща. Прегърнете духа със смирение и благодарност и пристъпете във вечната вътрешна същност. Прекрасно е, че дълбоко вътре в себе си всеки от нас знае как да осъществи това свещено пътуване.
Изпитвам истинска благодарност, че живея в съвременната епоха, така уютна и удобна. Това е идеалният момент в историята за осъществяването на лични пробиви и духовни промени. Чудесно, наистина чудесно, според мен.

Стюарт Уайлд, автор и лектор, е един от дейните участници в движението за самопомощ и реализиране на човешкия потенциал. Неговият стил е хумористичен, противоречив, затрогващ и преобразяващ. Написал е 16 книги, включително успешната поредица „Дао Квинтет", смятана за класика в жанра. Някои от заглавията са: „Утвърждения", „Силата", „Чудеса”, „Раздвижването" и „Тайната на парите е да ги имаш". Последната книга на Стюарт е „Вечният Аз: 33 стъпки към завръщането на вътрешната сила". Книгите му са преведени на 12 езика.

Стюарт Уайлд

Хумор

Пими — Sun, 26 Jul 2009 15:04:54 GMT

Служа си мъдро с хумора.
Обичам да се смея.

Подсъзнанието няма чувство за хумор. Ако се пошегувам със себе си или започна да се упреквам и си помисля: "О, това е без значение, само се шегувам," моето подсъзнание го приема за вярно и реагира като започва да твори по съответния начин. Ако казвам обидни неща или пускам вицове на етническа основа, аз попадам под ударите на закона: "Каквото излъчвам, това се връща при мен." Затова съм се научила да си служа мъдро и с любов с моя хумор. Толкова много хумор има в живота, че не е нужно да се унижава някой друг човек или група хора. Дори с хумора ние работим за това да направим света по-сигурно и изпълнено с любов място за живеене.

Безусловна благодарност

Пими — Fri, 17 Jul 2009 16:23:09 GMT

Много е лесно да изпитваш благодарност в моменти, когато някоя приятелка прави всичко по силите си, за да ти помогне, или когато получиш особено хубав подарък. Лесно се изпълваме с благодарност и в духовни моменти: въздействаща църковна служба, интензивна медитация или когато даден проблем като по чудо се реши мигновено.

Ами другите моменти - онези, които не предизвикват благодарност толкова лесно? Възможно ли е да останем съсредоточени върху признателността, когато всъщност не сме признателни за случващото се край нас? Много често нашата благодарност „прескача" като надраскана грамофонна плоча. Когато ситуациите я оправдават, сърцата ни се изпълват с благодарност. Но в останалите моменти ние забравяме вечните сили, които постоянно преминават през живота ни. Мислим си: „За какво да изпитвам благодарност?" - тоест, когато не сме отворени и не си даваме сметка за ненатрапчивите и неуловими уроци и чудеса, скрити в обикновените неща. Защото всъщност винаги има за какво да бъдем благодарни.
Величествената Божествена сила постоянно действа и ни дава точно онова, от което имаме нужда, за да се учим и да израстваме. Законът на вселената автоматично и мигновено ни осигурява постоянен поток от възможности да откриваме ценни истини за себе си. Ние винаги привличаме съвършения урок, подходящ за настоящите ни блокажи, желания или въпроси. Не е необходимо да правим каквото и да било, освен да забележим тези уроци, когато се появят. Ако не разпознаем скритите в тези ситуации възможности, ще ги изживяваме отново и отново, докато накрая схванем. Благодарността е нашият начин да казваме на всяка ситуация: „Привет! Очаквах те! Благодаря ти, че си тук да ми помогнеш да се поуча и да израсна". Ние сме по-силни, по-мъдри и изпълнени със спокойна сила, когато се изправяме пред всеки житейски урок по такъв благосклонен начин. Благодарността показва на нас и на вселената, че вярваме в духовния закон за причината и следствието. Изправяме се безстрашно пред всяка ситуация, уверени, че тя е следствие на нашите мисли. Никоя ситуация не е наказание или награда. Тя просто е следствие.
Затова всяка ситуация, в която се озоваваме, е възможност да се погледнем в огледалото и да видим съвършено отражение на мисловните си модели. Всички събития - все едно дали ги наричаме негативни или положителни - са продукт на нашите мисли. В тази подредена вселена е невъзможно да привлечеш ситуация, която не е в хармония с мислите ти. Ако не ни харесва какви събития привличаме, можем да се опълчим срещу техния първоизточник: нашите мисловни модели. Духовното израстване е резултат от откриването на мисловните модели, които не са подходящи за нас, и заменянето им с по-здравословни модели. То е като плевене на градина.
Независимо от формата или физическата проява на ситуациите в живота ви, възприемайте ги като учители, изпратени с любов за ваше благо. Тези учители са ваши водачи, които ще ви помогнат да откриете ограничаващите и почиващи върху страха убеждения и да се освободите от тях. Чрез тези учители ще се научите да вярвате и да се осланяте на Божията любов. И колкото повече се осланяте на Бога, толкова по-широко ще отварите вратите за прилива на хармония и изобилие.
Една от клиентките ми откри благословените последствия от безусловната благодарност по драматичен начин. Непосредствено преди сеанса ни по телефона аз медитирах и затова бях напълно съсредоточена върху Любовта. Първите й думи бяха, че колата й внезапно се е повредила и че не може да си позволи да плати няколко стотин долара за ремонта й.
Спонтанно заявих:
- Чудесно! Бог вероятно е планирал нещо страхотно за теб. Хайде да Му благодарим.
Моята клиентка - силно вярваща жена - пое дълбоко въздух и се поколеба може би за миг. После духът на молбата ми я завладя.
-Добре, искам да вярвам, че всичко това е за добро. Но нямам идея как... - отвърна тя.
- Как зависи от Бог, не от нас - успокоих я. - Хайде просто да благодарим и да бъдем сигурни, че всичките ти нужди вече са удовлетворени.
Заедно отправихме благодарствена молитва към Създателя. И двете знаехме, че ситуацията е изключителна и че този вид ситуации винаги водят до незабравими прояви на силата на Духа.
Разговаряхме, докато тя наистина се успокои и повярва, че нуждите й вече са удовлетворени. Основните принципи на изявата отразяват думите на Исус в Новия завет:

„И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите".
Успешното манифестиране зависи от три фактора:
1. утвърждаване, че нуждите ти вече са удовлетворени,
2. вяра, че това е истина,
3. и благодарност за полученото.

Когато клиентката ми успя спокойно да задържи тези три фактора в мислите си, аз я помолих да остави нещата на Бог. В този момент решаването на затрудненията с колата стана неизбежно, тъй като тя бе демонстрирала безусловна благодарност.
Винаги изпитвам признателност, когато мой клиент привлече нещо, наподобяващо преминаване през огнен кръг. Знам, че след като човек се е изправил пред плашеща ситуация, държейки ръката на Духа, той никога повече няма да си помисли, че е сам във вселената. Ще знае от личен опит - че винаги може да се довери на Бога. След решаването на тези емоционални ситуации човек винаги вярва в себе си и в Бога повече, отколкото преди.
Скоро след сеанса моята клиентка ми се обади с добра новина:
- Бяхте права, д-р Върчю! - извика ентусиазирано в ухото ми тя.
- Напълно неочаквано една от моите колежки ми даде своята предишна луксозна кола на нищожна цена и поиска само 100 долара аванс!
Откакто демонстрира вярата си в Бога, клиентката ми вече не е същата. Сега тя вижда в предизвикателствата възможности за израстване, каквито те наистина са.
Животът й тръгна напред със скоростта на светлината, защото тя вече не се страхува, че е сама или е в опасност. Сега тя знае истината, която е валидна за всички:

Благодарността ни издига над всички земни тревоги и притеснения. С безусловна благодарност си осигуряваме вечно изобилие и израстване.

Дорийн Върчю, доктор на философските науки, е метафизик и доктор по психология. Тя е автор на множество бестселъри, включително „Ангелски видения", и често участва в предавания по радиото и телевизията. Редовно сътрудничи на печатни издания и всяка седмица провежда семинари в страната. Ако бъде възприета правилно, всяка ситуация се превръща във възможност за изцеление. „Курс на чудесата".

Дорийн Върчю

Прошка

Пими — Thu, 16 Jul 2009 15:32:29 GMT

Желая да простя.

Прошката е лечебен инструмент, който нося навсякъде със себе си!

Обичам усещането за свобода, когато свалям тежкото наметало на критиката, страха, вината, омразата и срама. Тогава мога да простя и на себе си, и на другите. Това освобождава всички ни. Готова съм да се освободя от старите спречквания и проблеми. Не желая повече да живея в миналото. Прощавам на себе си за това, че толкова дълго съм носила това тежко бреме. Прощавам на себе си за това, че не съм знаела как да обичам себе си и другите. Всеки е отговорен за собственото си поведение и това, което отдава навън, животът му го връща обратно. Затова аз нямам нужда да наказвам никого. Всички сме подвластни на законите на собственото си съзнание, включително и аз. Грижа се да разчиствам непрощаващите части на съзнанието си и пускам любовта да влезе. Тогава съм изцелена.

Промяна на мисленето

Пими — Mon, 13 Jul 2009 15:32:03 GMT

Променям начина си на мислене с любов!

Променям живота си като променям мисленето си!

Ние сме Светлина. Ние сме Дух. Ние сме прекрасни, способни същества - всички ние. Време е да си признаем, че сами творим своята действителност. Сътворяваме я с ума си. Ако искаме да променим своята действителност, значи е време да променим своя ум. Това се прави като избираме да мислим и говорим по нови, положителни начини. Преди много време се научих, че ако успея да променя мисленето си, ще променя и живота си. Да променим мисленето си означава всъщност да се простим с ограниченията си. Когато се простим с ограниченията си, ние започваме да осъзнаваме безкрайността на живота около нас. Започваме да разбираме, че и без това вече сме съвършени, цялостни и завършени. Всеки ден става все по-лесно.

Значителни покупки

Пими — Sun, 12 Jul 2009 15:28:21 GMT

Аз съм мъдро ръководена във всичките си финансови дела.

Съзнателното преуспяване е от полза за всички.

Радвам се, че съм стигнала до такава точка в живота си, когато мога да направя голяма покупка. За мен е естествено да нося със себе си чувство на мир и спокойствие, когато пазарувам, но сега чувствам особено въодушевление. Когато се касае за много пари, аз отварям сърцето си и пускам любовта да се лее във всички аспекти на сделката. Купуването на голям домакински уред, кола или дори къща е лека и безметежна операция за мен, както и за продавачите, банкерите, счетоводителите и всички останали участници. От гледна точка на документите всичко е наред. Радвам се, че за мен е естествено да боравя мъдро с толкова големи собствени суми. Аз оставам в настоящия момент, като същевременно следвам сърцето си и позволявам на изобилието да тече през всяка клетка на тялото ми.

Благодаря Ти, Господи!

Пими — Sat, 11 Jul 2009 17:30:40 GMT

Моята прапрабаба, отдавна починала, беше проста сирийска селянка и не можеше нито да пише, нито да чете. Въпреки това беше много религиозна. Каквото и да правеше, Бог беше постоянно на устата й. Но тя изричаше не само името Му, а и „Благодаря Ти, Господи; благодаря Ти, Господи" поне по сто пъти на ден. И не само когато се случваха хубави неща. Супата изкипяваше и ужасно изпоцапваше всичко, а тя чистеше и повтаряше: „Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти. Благодаря Ти, Господи".

Попитах я защо благодари на Бога за нещо лошо. Тя се засмя и отвърна - защото когато се случи нещо лошо, тогава забравяме връзката си с Бога (тоест, с нашата висша сила). По онова време ми се струваше много странно, защото настояваше и аз да правя същото. Ожулвах си коляното, а тя ме караше да кажа: „Благодаря Ти, Господи". Колкото и да е странно, явно действаше, защото коляното започваше да ме боли по-малко.
После навърших пет години и тръгнах на училище. Тъй като бях с различен етнически произход, синеоките и русокоси деца ми се подиграваха. Заради мургавия ми тен ми викаха „чернилка". Мразех училището и умолявах родителите си да не ме карат да ходя повече. Беше им жал за мен, но не можеха да ме закрилят вечно. Тогава моята situ (сирийската дума за баба) чу какво става и ми напомни, че трябва да казвам „Благодаря ти, Господи" Всеки път, когато децата ме обиждат. Помислих си, че това е най-глупавият съвет, който съм чувал.
Но няколко дни след този разговор, когато цяла група момчета започна да ми крещи „Чернилка! Чернилка! Чернилка!", нещо се случи. Сдържах сълзите си и с всяка частичка на тялото си се стараех да не бъда „лигльо" и да не им позволя да ме видят как плача. Но не можех да се спра. Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко.
Тогава си спомних бабиното „Благодаря Ти, Господи!".
Започнах мълчаливо да си го повтарям. Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти, Господи. Помогна! Не знам точно какво се случи, но сълзите секнаха. Изведнъж вече не ме интересуваше какво си мислят те. Може би защото сега знаех, че и аз имам приятел - Бог.
Всичко това беше преди много време. След това станах успешен сценарист. Пътувал съм по целия свят и съм срещал стотици прекрасни хора. Животът ми е по-добър, отколкото някога съм очаквал. И през цялото време аз постоянно си повтарях „Благодаря Ти, Господи”. Понякога го казвам по сто пъти на ден - точно като скъпата ми баба. Дори ми се иска да го изрека и сега.

„Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти, Благодаря Ти, Господи".

Покойният Мъри Салем беше актьор и сценарист и създаде сценария на хитовия филм „Ченге в детската градила", в който главната роля се изпълнява от Арнолд Шварценегер.

Мъри Салем

Оправяне на нещата

Пими — Sat, 11 Jul 2009 15:31:35 GMT

Любовта към себе си е магическата ми пръчица.

Любовта е всичко, което ми е необходимо, за да оправя света около мен.

Всеки ден става по-лесно да се погледна в очите в огледалото и да кажа: "Обичам те точно такава, каквато си!" Живота ми се подобрява без аз да го оправям. Навремето бях човек, който оправяше всичко. Оправях отношенията си с хората. Оправях банковата си сметка. Оправях отношенията си с шефа, здравето си и творческите си способности. И тогава един ден открих едно вълшебство. Ако успея да обикна себе си, наистина да обикна всяка една частица от себе си, невероятни неща биха се случили в живота ми. Проблемите ми сякаш се стопиха във въздуха и не остана нищо за оправяне. Така че вниманието ми се съсредоточи от оправянето на проблемите към любовта към себе си и доверието във Вселената, която ми доставя всичко, което ми е необходимо и всичко, което желая.

Благодарете за всичко

Пими — Fri, 10 Jul 2009 17:30:04 GMT

В края на дългия си живот великият Гьоте е казал, че от него би останало много малко, ако изхвърли всичко, което дължи на другите. Остарявайки и, надявам се, помъдрявайки, аз съм сигурен, че това е абсолютно валидно и за мен. Всичко значимо в мен е изтъкано от доброто, което хората са ми дали и аз съм имал здравия разум да приема, както и от стореното зло, което съм имал добротата да простя. Научих много от всичко това, след като се изпълних с благодарност за вътрешната сила, която ми позволява да се поуча от събитията.

Това означава, че трябва да бъдем благодарни за непреходните ползи от доброто, което хората са ни сторили или дарили, и от злото, което сме надживели. Не можеш да надживееш злото, без да помъдрееш. А изглежда понякога е необходимо да помъдреем по трудния начин, оцелявайки от най-лошото.
Не е възможно да се върнем с мъдростта си назад във времето и да направим всичко по правилния начин. Можем единствено да използваме мъдростта си, все едно как сме я постигнали, в бъдеще и да правим нещата по-добре от преди. Но доброто не ни принадлежи, докато не го направим част от себе си. А ние не можем да го направим част от себе си, ако не го приемем с благодарност. С други думи, нищо не е ваше, докато не кажете „Благодаря". Благодаря на кого? На Бога! Невинаги е лесно да благодарим на хората за извлеченото от отношенията ни с тях. Но винаги е възможно да благодарим на Бога, че сме извлекли нещо ценно от тези отношения. А щом свикнете да благодарите на Бога за всичко в живота си, става ясно на кого още трябва да благодарите и не е трудно да го направите.
Когато решим да следваме древния съвет „Благодарете за всичко", ние не се съгласяваме да изразяваме благодарност за всички неща. Не е логично да бъдеш благодарен за лошите неща, за разрушителните неща. Но вместо да изпадате в еуфория от хубавото и да унивате от лошото, неизменно отделяйте време да благодарите на Бога, че сте по-големи както от най-хубавото, така и от най-лошото, и че ще намерите начин да превъзмогнете всичко и преживяването ще ви направи по-силни.
Постоянната благодарствена нагласа ни помага да видим всичко по нов начин. Тя ни позволява да подобрим както хубавите, така и лошите неща, защото ни поставя в правилните взаимоотношения с Бога - съзидателната сила в живота ни. А тази сила се влива най-добре в умовете и сърцата ни, когато сме отворени за нея. Така че не блокирайте божествените вълни в съзнанието си със страхове, че доброто в живота ви няма да продължи вечно или че злото ще постоянства. Просто във всеки един случай отделяйте време да благодарите за вечната мъдрост, която действа във вас и знае как да използва всичко това във ваша полза. Така ще се превърнете в човек, който върви през живота, като запазва най-доброто и рутинно изхвърля останалото. Това елиминира борбата от всекидневния живот в този наш странен свят и ни освобождава да живеем с лекота. Колкото по-лесно прощаваме, толкова по-лесно живеем. И толкова по-естествена е благодарността ни за онова, което животът наистина представлява, понеже се освобождаваме от безсмислиците, които са ни спъвали и са разваляли съществуването ни.

Много харесвам следния цитат на великия Майстер Екхарт:
„Винаги бъди готов за Божиите дарове, нови и нови, и не забравяй, че Бог е хиляди пъти по-готов да дава, отколкото ти да получаваш".

Готовността ни да получаваме е блокирана от нещата, които задръстват съзнанието ни, когато не знаем как да откликваме на живота с благодарност за дарената ни от Бога способност да извличаме най-доброто както от хубавото, така и от лошото. Искреното и вдъхновено религиозно усилие да изпитвате постоянна благодарност към Бога ще отхвърли този страх и „ще подготви пътя Господен" - ума, който не забравя да благодари.

Д-р Дж. Кенеди Шулц е основател и пастор в Църквата за религиозна наука в Атланта. Той е добре познат учител и лектор от движението „Ново мислене" и лекциите и семинарите му се разпространяват на аудио касети в страната и в чужбина. Д-р Шулц има магистърска степен по психотерапия от Нюйоркския университет, а „Рилиджъс Сайънс Интернешънъл" му присъди докторска степен по религиозна наука през 1987 г., когато беше избран за президент на тази организация. Той е автор на „Наследството на истината" и „Ти си силата".

Д-р Дж. Кенеди Шулц

Най-висшето благо

Пими — Fri, 10 Jul 2009 15:24:47 GMT

Винаги работя за най-висшето си благо.

Любовта към себе си и към другите ми позволява да бъда всичко, което мога да бъда.

Силата, която ме е създала, е същата сила, с която съвместно творя и аз, а тази сила иска от мен единствено да проявявам и преживявам най-висшето за мен благо. Старая се да направя моето Истинско Аз жизнеопределящо, за да може то да контролира всичко. Правейки това, аз наистина Обичам своето Аз. То ме прави открита за по-големи възможности, за свобода, радост и непредвидими и прекрасни всекидневни чудеса. Моето Най-висше Благо включва най-висшето благо и на другите. Това е истинска проява на любов.

Силата на благодарността

Пими — Thu, 09 Jul 2009 17:29:08 GMT

В обърканото ежедневие нерядко пропускаме да забележим силата на благодарността. Много хора не знаят, че чувството на благодарност може да задвижи мощни, благотворни промени в човешката личност.

Чувството за благодарност, например, може да смекчи емоциите и да задълбочи любовта ви към себе си и към живота и да ви донесе по-голяма радост и щастие в изразяването ви като човешко същество. Благодарността също така може да стимулира силни вътрешни енергии, които да доведат до разцъфването на интуитивните ви способности, позволявайки ви в крайна сметка да имате по-дълбоки духовни преживявания и да осъзнаете по-добре съществуването си като вечна душа.
За да разберете добре благодарността, можете да разгледате това чувство в две основни области на живота.
Първата област е благодарността за постоянните аспекти на съществуването, които включват духовните реалности на живота, взаимодействащи с човешката ви изява. Втората област е благодарността за временните, преходни преживявания във физическия свят.
За да бъдете благодарни за постоянните аспекти на живота си, можете да започнете да обръщате внимание на способността си да възприемате себе си като личност, обитаваща физическо тяло. Вие притежавате изключителна способност да си давате сметка за своята същност - да чувствате „Аз съм себе си". Способни сте да мислите, да чувствате и да действате във физическия свят. Често човек приема тези аспекти на съществуването си за даденост. Ако успеете да си дадете сметка за невероятната сложност на енергиите, използвани от вечните души, за да можете вие да живеете във физическото си тяло в този момент, ще се изпълните с огромно чувство на благодарност и любов към тялото си, към своята същност, към другите човешки същества и към живота като цяло.
Вашата неизчерпаема сила също е свързана с красиви, могъщи духовни енергии, които непрекъснато се вливат във вас от силите, създали живота. Обикновено не си даваме сметка за тези божествени съзидателни сили, но ако всеки ден отделяте по няколко минути, за да останете в мълчание и да се настроите на техните честоти, ще се научите да ги усещате. Тези преживявания могат да стимулират вътрешното ви пробуждане. Така ще оцените и почетете по достойнство постоянно извършващите се в духовните измерения чудеса, които ви позволяват да продължавате да водите човешки живот във физическия свят. Тези преживявания ще ви помогнат да пробудите силата на благодарността в себе си.
Втората област на благодарност е свързана с човешката ви изява, чиито корени са желанието, амбицията, удовлетворението, удоволствието, неудоволствието и други важни аспекти на субективните преживявания. Ако в определен ден имате негативни преживявания, като загуба на пари или разочарование в любовта, едва ли ще изпитвате благодарност. Ако в друг ден получите милиони долари като награда, ще ви бъде много лесно да сте благодарни. Следователно, обикновено ще изпитвате благодарност, когато имате приятни преживявания и желанията ви са удовлетворени и ще ви бъде трудно да сте благодарни, когато субективните ви преживявания са негативни. Това са съвсем естествени реакции, при които събитията в човешкия свят обикновено диктуват кога да изпитвате благодарност. Важното тук е да стимулирате максимално благодарността, независимо какво се случва във всекидневния ви живот, за да не бъдете манипулирани от обстоятелствата и от чувствата си към тях. С други думи, ако изпитвате благодарност за живота си само когато всичко върви добре, тогава в периоди на трудности ще сте лишени от важното чувство на благодарност.
Можете да се научите всеки ден да отделяте по няколко минути, за да се изпълните с благодарност за живота, дори и когато сте изправени пред предизвикателства.
Кажете си:
Независимо какво изпитвам по отношение на събитията в живота ми в този момент, не е необходимо да позволявам на чувствата ми да ме манипулират. Мога да се освободя от обичайните си чувства и мисли, да отворя сърцето си за великолепието на душата си и на Бог и да започна да изпитвам дълбока благодарност за възможността да бъда жив в този момент.

Много полезно е също да се стараете да разширявате обсега на нещата, за които сте готови да благодарите, отвъд приятните за вас преживявания. Бихте могли, например, да благодарите за преживявания, които помагат на другите, дори когато изискват усилия от ваша страна. Или пък да изпитвате благодарност за израстването си, дори и когато е предизвикано от тежки обстоятелства. Понякога трудните житейски ситуации са по-стимулиращи от приятните преживявания, като ви карат да проявите по-голяма смелост, сила, всеотдайност и съзидателност. Можете също да бъдете благодарни, че трудните ситуации ви сближават с другите човешки същества, като ви насърчават да проявявате по-пълноценно съпричастността и състраданието си.
Разширявайки обсега на благодарността към все повече и повече житейски ситуации, ще можете да изпитвате благодарност за живота си, дори когато собствените ви желания не са удовлетворени. Умението да изживявате силно чувство на благодарност в множество различни житейски ситуации ще ви помогне да се чувствате по-силни, по-съзидателни и по-удовлетворени.
Всеки ден, независимо дали моментното ви човешко преживяване е радостно или тежко, можете да стимулирате допълнително силата на благодарността, като си кажете:
Ликувам, че имам невероятната възможност да изживея чудото на човешкото съществуване на планетата Земя.
Благодарен съм за разнообразието от преживявания в живота ми. Прославям любящите сили на моята душа и на Бог, които правят живота възможен.

Рон Сколастико, доктор на философските науки, е виден психолог, духовен наставник и автор с над 25-годишен опит в изучаването на човешкото съзнание. От 1978 г. Рон е гласът на дълбоката мъдрост на „Водачите" - любящи духовни същества, които съществуват отвъд физическата реалност. Той е автор на „Земното приключение", „Излекувай сърцето, излекувай тялото" и „Врата към душата".

Рон Сколастико

Благодарността: начин на мислене

Пими — Wed, 08 Jul 2009 17:28:20 GMT

Аз вярвам, че благодарността е начин на мислене, а не състояние, свързано със здравето или богатството. Нека кажа, че някои от най-великите ми учители по благодарност са хора, които аз наричам затворници на живота. Какво имам предвид? Имам предвид хората, които са затворници на тялото си или на здравно заведение и въпреки това са благодарни за живота. Аз вярвам, че когато изпитваш благодарност за живота и го възприемеш като възможност да даряваш любов, той се променя и става такъв, какъвто го е замислил Творецът.

Пример за това са мои познати с различни заболявания или инвалиди, които аз наричам здрави. Защо са здрави? Те са научили онова, което бащата (общопрактикуващ лекар) на мой колега веднъж формулира така: „Истински доброто здраве е способността да живееш без него".
Сам Кийн имаше предвид свой приятел с болестта на Лу Гериг. Той бил тежко болен и дори дишането за него представлявало проблем. Сам отишъл да го види и го поздравил за нагласата му. Приятелят отвърнал: „Имам ли избор?", а Сам рекъл: „Можеш да се повайкаш и да поохкаш". Приятелят казал: „Никога не ми е хрумвало". И все пак ако попитате повечето хора дали животът е справедлив, те ще ви изкрещят „НЕ". Колкото по-богати са, толкова по-силно крещят. Трябва да осъзнаем, че макар животът да е труден, той не е несправедлив. Всички си имаме проблеми. Ключът е да се научим да живеем с тях и дори да ги използваме.
Посланието на майка ми към мен беше: „Така е било писано. Бог те пренасочва. Нещо хубаво ще излезе от това". Тя постъпваше като Карл Юнг, който - както съм чувал казвал на своите приятели, когато му разказвали за трагично събитие: „Хайде да отворим бутилка вино. От това ще излезе нещо хубаво". Когато пък му разказвали за нещо хубаво, той отвръщал: „Много лошо, но ако се държим един за друг, сигурно ще го преодолеем". Може да се смеете, но над 90 процента от хората, спечелили от лотарията, от три до пет години след печалбата се оплакват, че това е съсипало живота им.
Какво ни казват Библията и Талмудът? Библията казва, че Синът човешки идва не за да му служат, а за да служи и да пожертва живота си за доброто на всички. Талмудът ни казва, че който прославя сполетелите го беди, носи спасение на света. Други религии също говорят за скрития в нещастията и злочестините дар или урок. Дори и в Книгата на Йов научаваме, че бедите лекуват, а нещастието отваря вратата към нова реалност.
Над бюрото на Бога са окачени любимите Му максими, които ще ви помогнат да облекчите времето си и да изпитате благодарност за възможността да давате любов по своя неповторим начин.

Първата гласи:
„Не се чувствай изцяло, лично, неотменно, вечно отговорен за всичко.
Това е Моя работа".
И е подписано „Бог".

Другата гласи:
„Което ти помниш, Аз забравям, което ти забравяш, Аз помня".

И ето ние живеем тук, сред всичките трудности и болки, и кое ни прави истински благодарни и ни учи какво съкровище е животът? Нашият морал. Да, без нашите физически и емоционални болки няма да оцелеем. Те ни предпазват и ни пробуждат, за да се грижим за своите нужди и за потребностите на обичните ни хора. Нашият морал ни говори за ограниченото ни време тук и извисява съзнанието ни за съкровището на живота. Както споделя Питър Нол в последния си дневник: „Времето не е пари. Времето е всичко. Да видиш нещо за последен път е почти толкова хубаво, като да го видиш за първи път и ти прекарваш повече време с нещата и хората, които обичаш, и по-малко - с нещата и хората, които не обичаш."
Мога само да споделя с вас, че съм благодарен за живота и за възможността да участвам в чудото на творението, като същевременно позная и изживея много болка. Най-вече съм благодарен просто да се събудя сутрин и да усетя света наоколо. Зная, че има други, които биха избрали да не се събудят на следващата сутрин, но защо се различаваме? Мисля, че в основата на разликата е любовта, която съм получавал от момента на раждането си - тя улеснява чувството за благодарност. Моля ви - отнасяйте се един към друг така, както би се държала любяща майка, за да можем всички да бъдем благодарни за живота. Как ще обичате - оставям вие да решите сами. Изберете своя начин да служите с любов и показвайте тази любов на всеки срещнат.
Ако го правим, всяко дете ще бъде благодарно за живота и за възможността да служи и да подобрява живота на другите. Въпреки всичко помнете, че благодарността винаги е въпрос на избор и трябва да бъде резултат на свободна воля. Райската градина не е просъществувала, защото не е имало възможности за избор. Ние имаме избор. Нека обичаме живота и ближните си и да бъдем благодарни.

Д-р Бърни С. Сийгъл е пенсиониран хирург, който сега се занимава с хуманизирането на здравеопазването и медицинското образование. Той е основател на „ЕсаР" (изключителни раково болни пациенти) и автор на „Любов, медицина и чудеса" и на „Покой, любов и изцеление".

Д-р Бърни Сийгъл

Нови възгледи

Пими — Wed, 08 Jul 2009 15:29:42 GMT

Всеки миг е нова начална точка.

Харесвам новите начини на мислене.

Ние често се люшкаме между старите идеи и новите начини на мислене. Бъдете търпеливи към себе си по време на този процес. Самобичуването само ви пречи да се предвижите напред. Вместо това е по-добре да се изграждате. Всичко, което казвате или мислите, представлява утвърждение. Съзнателно следете мислите и думите си, може би ще откриете, че доста от тях са доста негативни. Много хора са склонни да гледат с отрицание на живота. Те възприемат негативно най-обикновена ситуация, като например един дъждовен ден и казват: "О, какъв отвратителен ден!" Денят не е отвратителен. Просто е дъждовен. За да стане прекрасен, понякога е нужна съвсем малка промяна в начина, по който гледаме на него. Освобождавайте се охотно от старите отрицателни нагласи към много неща и ги погледнете по нов, положителен начин.

Нека гледаме през очите на благодарността

Пими — Tue, 07 Jul 2009 16:44:45 GMT

Когато бях петгодишен, моята баба ми подари за празниците папионка, на която пишеше „Честита Нова година". Не беше мечтаният подарък. Всъщност, молех се да не ми се наложи да я нося. Но благодарственото писмо, което трябваше да напиша, е най-ранният ми спомен за благодарността. Докато пишех това писмо, мислено се свързах - както правим във всяко писмо - с моята баба, която за мен бе въплъщение на любовта и грижовността. И изпитах чувство на признателност дори и за най-дребните подаръци за празниците.

Тези ранни уроци по благодарност създадоха у мен навика да изразявам признателност, което донесе големи дивиденти в моя свят. Когато видим нещо добро, няма как да не се фокусираме върху положителното и това бързо ни освобождава от тежките негативи, които изглежда преобладават в мисленето на някои хора. Разговорите с преуспели хора разкриват индивиди, които са фокусирани върху възможността и шанса, а не върху риска и трудностите. Това са хора, които са благодарни за досегашния си успех и смятат, че животът се отнася добре с тях. И той го прави.
Ърнест Холмс, основателят на Движението за религиозна наука, пише в своята книга „Наука за ума"; „Вътре в нас е неродената възможност за неограничено преживяване. Наша е привилегията да я родим!" Животът чака да повярвате в мечтите. Когато изберем да се хармонизираме с позитивния поток, можем да бъдем благодарни за трудностите, които изникват, и да ги видим като възможности за създаване на още по-голямо благо. И междувременно израстваме и се учим.
Благодарното сърце презарежда душата и оживява тялото. То освобождава душата ни от оковите, издига съзнанието ни на удобно място, където неговите криле ни позволяват да полетим в хармония с Творческата Интелигентност. Една чудесна практика за след събуждане сутрин, дори още преди да си отворите очите, е да видите и почувствате всички хубави неща в живота си. Вместо да кажете „О, Божичко, сутрин" опитайте „Благодаря ти, Господи, за хубавата сутрин" или „Още един прекрасен ден. Толкова се радвам, че съм жив. Бог е създал този ден. Ще ликувам и ще се радвам". Избройте поне дузина от благословиите си, преди да станете от леглото. Ще се изумите колко по-добре ще върви денят ви. (Но внимавайте! Да бъдете бодри преди другите да са си изпили кафето невинаги се оценява положително!)
Животът е изобилна излъчваща система, която само чака да се настроите на вечните й честоти. Когато насочим вниманието си към положителното чрез прослава, ние сме в хармония с честотата на щедростта. Сякаш съществува магнетична сила, която насочва съзнанието ни към постоянно присъстващото и нарастващо благо. Като че ли съзнанието и подсъзнанието ни се трудят прилежно, за да привличат само онези преживявания, които подкрепят умствената ни нагласа. Гледайки през очите на благодарността, ние се превръщаме в канал, който създава още неща, за които да сме благодарни. Казвали са ни „За всичко благодарете". Това включва папионките, телата ни и дишането ни.
Лесно е да бъдеш благодарен за големите неща в живота, но признателността за „всичко" ще ви отведе до могъщо, хармонично място. Тази сутрин, докато седях на скалите край дома ми в Дел Мар и приветствах деня, аз се потопих в такава красота, че се изпълних с чувство на благоговение. Усетих единение с пеликаните, които се плъзгаха на сантиметри от водата. Усетих радостта на делфините, сърфиращи в големите вълни. И, когато зърнах китовете, надигащи величествените си перки над водата, познах величието на Бога. Но тази сутрин в екстаза на момента съзрях и себе си да дишам в унисон, както ми се стори, с прибоя, който следваше ритъма на вятъра, а тревата се полюшваше в съвършен унисон с всичко останало. И в този момент ясно си дадох сметка за всяко зрънце пясък, което, както усетих дълбоко в себе си, резонира в съвършен баланс с цялата вселена.

Когато се върнах към индивидуалността си, какво друго можех да кажа за това преживяване, освен... Благодаря.

Преподобният Крисчън Соренсън е старши пастор в Църквата за религиозна наука в Дел Мар, Калифорния. Той е бивш президент на духовенството в Южна Калифорния и е работил в международния управителен съвет на Движението за религиозна наука. Околосветски пътешественик и търсач на Истината, той е ръководил стотици духовни пътешествия в Китай, Индия, Африка и други екзотични земи. Цял живот изучаващ метафизиката, Крисчън иска да открива Духа във всички неща.

Крисчън Соренсън

Парични тревоги

Пими — Tue, 07 Jul 2009 15:25:24 GMT

Парите са едно от най-лесните неща за демонстриране.

Парите могат да бъдат сред най-добрите ми приятели.

Това твърдение обикновено ни ядосва. Особено когато имаме парични затруднения. Убежденията ни, свързани с парите, са толкова дълбоко залегнали у нас, че ни е трудно да говорим за тях без да предизвикаме изблик на силни емоции. Много по-лесно се води семинар по въпросите на сексуалността, отколкото за пари. Всички много се гневим, когато някой подложи на съмнение нагласата ни спрямо парите. Осъзнайте какво всъщност е отношението ви към парите. Можете да се погледнете в огледалото и да си кажете: "Най-голямото ми притеснение по отношение на парите е ...", после се отпуснете и оставете чувствата да изплуват. Може би ще чуете: "Не мога да се грижа добре за себе си" или "И аз ще си остана беден като татко" или "Ще гладувам и ще тръгна по кофите за боклук" или "Нямам никакво доверие в себе си". Изслушайте всичко и го запишете. Може би ще откриете, че казвате: "Божичко, виж в какво вярвам! Нищо чудно, че не получавам благополучието, което искам." Осъзнайте кое ваше убеждение блокира притока на пари. След това започнете да променяте убежденията си. Вместо непрестанно да си повтарям мисълта: "Ще гладувам!", мога да започна да се обичам с нови мисли, като например: "Аз съм в безопасност във Вселената. Всичко, от което се нуждая ми е осигурено. Ето сега си позволявам да заработвам един приличен доход.

Манифестиране на благодарността

Пими — Sun, 05 Jul 2009 16:43:22 GMT

Няма човешка емоция, все едно колко положителна изглежда, която да е добра или лоша по природа. Всичко зависи от начина, по който използваме или канализираме емоциите и чувствата. Ние сме способни да си дадем сметка за определена енергия, както и да вземем подходящото решение за проявлението на тази енергия в света, което определя как използваме всяка идея, чувство или преживяване. Само по този начин можем да преценим дали дадена емоция или идея се проявява като сила на доброто или злото в света. Благодарността не е изключение от това правило.

Благодарността и любовта, които често вървят ръка за ръка, са релационни по природа. Това означава, че е необходимо някой да изпита благодарност и някой или група хора да направят нещо, което да предизвика благодарност.
Въпросът за благодарността е първостепенен при трансформацията на мисленето, защото обикновено е ключово чувство при индивидите, потърсили помощта на наставник за издигане на своето съзнание. В този смисъл тя е част от връзката между ученика и учителя във всяко обучение или терапия. За целите на това есе под учител ще разбираме терапевт, лечител или писател, а под ученик - всеки, който получава помощ, все едно дали е клиент, обект, пациент или търсач на духовното.
Едно от объркващите неща при благодарността е, че човек може да я изпитва по различни начини. Видът на благодарността и проявленията й във времето оказват силно въздействие върху хода на развитието при дадения човек.
Ние искаме да се съсредоточим върху осъзнатите и неосъзнатите проявления на благодарността и последствията при всяко от тях. Възнамеряваме също да се спрем на особеното проявление на благодарността в отношенията учител/ученик при терапия, лечение и работа с малки и големи групи индивиди, които се стремят към извисяване на съзнанието.
Неосъзнатата благодарност обикновено се проявява чрез детската страна на личността. Под „детска страна на личността" имаме предвид, че между учителя и ученика се осъществява взаимодействие от типа родител/дете и че ученикът е в ролята на син или дъщеря на учителя. Възникналите тук чувства могат да бъдат много силни, но се проявяват в границите на взаимодействието родител/дете. Ние наричаме това взаимодействие „обвързващ модел".
Когато, например, някой получава помощта на духовен учител, той обикновено развива определен вид емоционална връзка с учителя. Ученикът се изпълва с благодарност и любов и наистина сърцето му прелива. Това е естествена, органична част на връзката учител/ученик и на любовта и благодарността, които са част от духовното посвещаване като цяло. Но не е задължително тя да остане в тази форма завинаги.
Какви са последствията на взаимодействието от типа родител/дете? Как нещо толкова красиво може да се превърне в нещо негативно? При наличието на твърде силна благодарност от страна на детето изграждането на личната му сила става много по-трудно, защото уязвимостта остава неосъзната. Тогава учителят се грижи за Вътрешното Дете (уязвимостта) на ученика. В такива ситуации ученикът може да продължи да израства в духовно отношение, но да се породи зависимост от учителя и склонност за поддържане на твърде позитивна връзка. Ученикът ще се страхува да се противопостави на учителя-терапевт и да внесе в отношенията каквато и да било негативност поради дълбокия страх да не загуби любовта и близостта, за които Вътрешното Дете отчаяно копнее.
Както изтъкнахме, това е естествена част от процеса на израстване на съзнанието. Ако си даде сметка за нея, учителят ще помогне на ученика да види своята уязвимост и ще му покаже, че всеки сам носи отговорността за Детето в себе си. Съумее ли да поеме в тази посока, ученикът ще започне да развива съзнанието си и ще приеме както силата, така и уязвимостта.
След задвижването на този процес природата на благодарността претърпява сериозна промяна. Търсещият продължава да бъде благодарен за помощта, любовта, доброто чувство и всичко останало, което е получил. Наред с това обаче той развива лична сила и готовност да поема рискове чрез чувства и реакции, които могат да разклатят лодката. Сега за него е по-безопасно да поема такива рискове, защото външният учител вече не е родител на Вътрешното Дете. Вече той и неговото съзнание са родители на това Дете.
Благодарността е емоция, която отваря пътищата на любовта и състраданието. При целебните изкуства тя е основополагаща за емоционалната връзка във взаимодействието учител/ученик. Без съзнаване тя може да породи твърде силно ударение върху положителните чувства и да доведе до зависимост и прекомерен акцент върху любовта, благодарността и състраданието. Чрез съзнаване тези емоции могат да бъдат пълноценно преживени и оценени, без да спъват развитието на личната сила на ученика, което трябва да бъде върховната ни цел като учители.

Клиничните психолози Хал Стоун, доктор на философските науки, и Сидра Стоун, доктор на философските науки, са автори на „Прегърни себе си", „Прегърни другия", „Прегърни вътрешния си критик". В началото на 70-те години Хал основава Центъра за целебни изкуства в Лос Анджелис - едно от първите холистични здравни заведения в страната. Сидра ръководи „Хекчбъргър" в Лос Анджелис - център за лечение на подрастващи момичета. От 1982 г. те пътуват и преподават в САЩ и в чужбина в допълнение към образователните и писателските си занимания, които осъществяват в дома си на северния бряг на Калифорния в Мендосино Каунти.

Хал Стоун и Сидра Стоун

Отказване от навици

Пими — Sun, 05 Jul 2009 15:26:12 GMT

Отказвам се от необходимостта да бъда съвършена.

Всички мои нови навици ми оказват положителна подкрепа.

Когато съм готова да се освободя от някоя стара нагласа, това се превръща в проблем. Уча се да разпознавам проблемите си като вестоносци от едно дълбоко скрито място в мен, което копнее да бъде обичано. Моля Вселената да ми помогне да се отърся от страха и си позволявам да се доближа до едно ново разбиране. Уча се да се отнасям с любов към отрицателните си навици и убеждения. Навремето казвах: "О, как искам да се отърва от това нещо." Сега знам, че съм създала всичките си навици, за да постигна определена цел. Затова се освобождавам от старите си навици с любов и намирам положителни навици за задоволяване на тези нужди.

Празници

Пими — Fri, 03 Jul 2009 15:33:01 GMT

Всеки ден е свещен празник.
Празниците са щастливо време за мен.

Религиозните и граждански празници са време да се повеселим с приятели и да размислим над процесите на живота. По време на всеки празник следвам вътрешния си глас и винаги знам, че се намирам на правилното място, в правилния час и се занимавам с правилното нещо за мен. Забавлявам се на тържествата и празниците. Знам как да се забавлявам и същевременно да бъда отговорна и в безопасност. Има време за смях, има и време да благодаря за многото блага, с които съм дарена. Свързвам се с детето вътре в мен и правим нещо заедно с него, само двамата. Когато тръгна да купувам подаръци за празниците, лесно намирам всичко, което ми трябва, на цени, каквито мога да си позволя. Всички се радват на подаръците, които им подарявам.

Естествеността ни дарява свобода

Пими — Thu, 02 Jul 2009 16:31:58 GMT

Не иде милосърдието нивга
по принуждение. То благ дъждец е,
поръсил от небето...

Тези думи изпълват мисълта ми, когато изпитвам благодарност за безусловната любов в сърцето си - любов, която извира от първоизточника на творението, защото зная, че ми е простено.

Защо ми е необходима прошка? Защо имам нужда да прощавам? Защото съм човешко същество.
Когато прощавам на себе си и на другите, усещам как благодарността се разлива в мен и ме смирява като доказателство за Божията милост. Благодарността трогва сърцето ми и изпълва очите ми със сълзи. Смиряващо е да съзнавам, че съм обичана.
Това съзнание ме отваря и ми позволява да израствам. Усещам дълбока връзка - общение с Бога и дълбока любов към ближния. Някой е поел риска да ме обича и аз съм благодарна за това чудо!
Благодарността ни свързва с Бога и с другите хора. Когато усетя липса на благодарност в света, осъзнавам, че в наскърбеността си сме се превърнали в изолирани човешки същества, които се боят от свързаността. Ние отхвърляме усещането за близост, което истински ангажира сърцата ни в духовния съюз с друго човешко същество, ние отхвърляме пълнотата на душите си.
В началото на лечителската си дейност се обезверявах, когато усетех липса на благодарност в някои от хората, които идваха при мен за помощ.
После прочетох думите на Алберт Швайцер от негова проповед по време на мисията му в Африка. Съвсем простичко той казваше следното - ако усетиш липса на благодарност, вгледай се в себе си и виж дали изпитваш благодарност.
Започнах да прилагам този съвет в живота си и открих, че светът за мен се промени. Да бъдеш естествен е единственото нещо, което наистина действа и ни прави свободни.
Веднъж, преди много години, се разхождах с един приятел в красива градина. Спрях ужасена, като видях как едно водно конче трепери в паяжината на голям черен паяк. Докато наблюдавах ставащото, движенията на хванатото в капан водно конче събудиха паяка и той бавно започна да пълзи към злочестата си жертва. Почувствах ужаса на водното конче. То се бореше за живота си!
Състраданието ме накара да грабна бързо една пръчка и в миг освободих водното конче за изумление на гладния паяк. Отнесох новия си приятел до близката пейка и внимателно махнах лепкавата паяжина от пипалцата и крачетата му. Слънцето проблесна в нежните крилца. Винаги се бях страхувала от водните кончета, ала това ми се стори невероятно красиво.
Водното конче кацна на пръста ми и не бързаше да отлети. Стори ми се изумително. След доста време аз му пожелах всичко хубаво и го издухах.
То литна, а после се върна и кацна на рамото ми, където остана през по-голямата част от следобеда. Може да ме сметнете за глупава, но бих се заклела, че то ми благодареше!
Оттогава имам близки отношения с царството на водните кончета. Дълбоко в своето сърце си представям, че съм спасила краля на водните кончета и сега, където и да отида, съм почетен гост в техния природен храм - Земята. Не знам, но подобни преживявания предизвикват приятно чувство в мен.
Един приятел ми разказа как веднъж спасил сова и тя посещавала дървото до прозореца му години наред. Ще ми се хората да можеха да бъдат също толкова естествени.

Анджела Трафърд е автор на „Героичната пътека: пътешествието на една жена от рака до самоизлекуването". Когато получава в „дар"рака, Анджела разбира, че скоро това ще се превърне в пътека към преобразяването на живота й. След като преминава през поредица от химиотерапии и лъчетерапии, тя открива книгата на д-р Бърни Сийгъл „Любов, медицина и чудеса" и започва да практикува описаните в нея техники на визуализация. В резултат на забележителното й излекуване (описано в книгата на д-р Сийгъл „Покой, любов и изцеление") Анджела развива таланта да „вижда в хората", за да им помага да преобразят живота, здравето и навиците си. Понастоящем тя учи хората да живеят чрез силата на вярата и любовта.

Анджела Трафърд

Плащания

Пими — Thu, 02 Jul 2009 15:29:06 GMT

Лесно ми е да си плащам.
Сметките ми са утвърждение на моята способност да си плащам.

Силата, която ни е създала, ни е предоставила всичко необходимо. От нас зависи да го заслужим и да го приемем. Всичко, което имаме сега, е това, което сме приели. Ако имаме нещо различно, нещо повече или по-малко, няма да го получим с жалби и оплаквания; нещо различно можем да постигнем, като разширим съзнанието си. Приемайте сметките си с любов, радвайте се докато пишете чека и знайте, че това, което ще дадете, ще ви се върне умножено. Създайте си положителни усещания по този въпрос. Всъщност сметките са нещо прекрасно. Те означават, че някой ви се е доверил достатъчно, за да ви достави услуга или продукт, защото знае, че можете да си го платите.

Най-изумителния ден

Пими — Wed, 01 Jul 2009 15:35:25 GMT

Благодаря ти, Господи, за този изумителен ден, за избухналата зеленина на дърветата и синята замечтаност на небето; за всичко, което е естествено, което е безкрайно, което е „Да”.

Е. Е. Къмингс

Зад прозореца се разкрива сцена от главозамайваща красота. Скали с корони от дървета се извисяват над реката и щом се освободи от летните облаци, слънцето залива листата със светлина и блести в реката като злато.
Вътре други образи радват очите ми. Буда, с умело уловен от филипински резбар вечен вътрешен смях, стои върху масичка от черешово дърво, а в краката му проблясват кварцови кристали. Няколко снимки – на мои близки и приятели и на далечни места – завършват очарованието на обстановката.
За изумителния ден допринася и чувството на удовлетворение от факта, че се занимавам с обична дейност. Седя и пиша в чист и спокоен апартамент, до мен чаша чай от ябълков цвят извива пари нагоре и изпълва въздуха със сладостно ухание. Гледката на всичко това ме изпълва с топло чувство, което най-добре може да се опише като благодарност.
За нас е важно да изразяваме благодарност – в рамките на разумното – и за всички онези неща, които ни предизвикват, натъжават, разгневяват или отчайват. Както пише поетът Теодор Рьотке, „В мрачни моменти, очите проглеждат”. Като писател съм чела много митове и разкази, които потвърждават тази идея. Повечето от тези истории ни учат, че змиите и жабите – създания, създания често свързвани с отвратителното – всъщност са пазители на скъпоценни камъни и злато. По същия начин болезнените преживявания не са безсмислени. Щом строшим черупката на болката, почти винаги откриваме духовни перли.
Историята на една участничка в мой семинар чудесно илюстрира силата на благодарността. Марисол носеше белезите от живота си в градска среда. Единият й родител бил трудолюбив човек, но другият страдал от алкохолизъм и постоянно отсъствал. Малтретирането на Марисол от страна на този родител с вълчето възпитание на улицата в детството й в крайна сметка довели до падението й. Душата й рухнала и тя попаднала в адския свят на наркоманите.
Когато навършила 30 години, Марисол забременяла. Освен това научила, че е HIV позитивна. В резултат на страха и предстоящото майчинство в нея се родила мечта – да промени живота си. С тази цел Марисол започнала да търси помощ. Тъй като изразявала огромната си благодарност към администраторите, терапевтите, духовниците и лекарите, заети със случая й, мнозина положили особени усилия, за да й помогнат. Тяхната подкрепа наред със собствената й изключителна сила направили чудо.
В момента Марисол е на път да се пребори със зависимостта от наркотиците и въпреки вируса на HIV здравето й е добро. Енергията, която по-рано нехайно изразходвала за глупости, сега е насочена към създаването на бъдеще (колкото и дълго или кратко да е то) за нея и за дъщеря й – пухкаво две годишно момиченце с искрящи очи.
Изразяването на благодарност за хубавите неща в живота не ни дава разрешение да приемаме пасивно онези аспекти, които не са наред. Но докато се борим да превърнем оскъдицата в злато, ние трябва да се фокусираме върху богатството си, а не върху бедността. И макар че трябва съзнателно да се стараем да не загърбваме и да не избягваме проблемите, задължително е да намираме и неща, за които да благодарим. Оплакванията само насочват вниманието ни към липсващото, а онова, върху което съсредоточаваме вниманието си, постепенно се материализира във външния свят.
Един от начините да развием чувството си за благодарност е да обръщаме внимание на заобикалящата ни красота. Дори и привидно незначителни събития като утоляването на жаждата ни с чаша студена вода, излежаването под юргана в мразовита сутрин, гледката на вятъра, издухващ пуха на глухарчето, или хора на щурците в лунна нощ, са неща, които могат да предизвикат благодарността ни, ако ги погледнем с уважение.
Тъжното е, че липсата на благодарност се проявява по безброй начини, някои от които не са толкова очевидни. Много от нас, например, препускат през живота и игнорират красотите му, докато изпълняват зашеметяващи списъци със задачи. Минаваме покрай пейзажи, експлодиращи от цветове, но не ги забелязваме. Изяждаме храната си, без дори мълчаливо да благодарим на създанието, дало живота си за утоляването на глада ни. Другите правят мили или полезни за нас неща и ние омаловажаваме усилията им или изразяваме неадекватна признателност за услугите.
Захвърляме красивите книги на пода, като приемаме лъскавите им, изпълнени с мъдрост страници за даденост. Затънали в изискванията на личния си живот често пренебрегваме или разговаряме грубо с приятелите, близките и колегите, които ни подкрепят в житейското ни пътешествие. Често посрещаме дори първоизточника на съществуването - слънцето - с мърморене или стон, възприемаме го като досаден натрапник, който ни нарежда да отхвърлим завивките на съня и да започнем дейностите на нежелан ден.
Много индиански традиции подчертават колко е важно да изразяваме благодарност, особено към Земята. Като мнозина, и аз съм привлечена от величествената красота на благославящите напеви на племето Навахо. Силата на тези ритуални песни е толкова голяма, казват, че може да възстанови хармонията между пострадалия индивид и света. Не много отдавна гледах документален филм за певец от племето Навахо, който използваше Напева на красотата, за да излекува безпокойството на една възрастна жена.
Напевът описваше връзката на жената с духа на планините, билките, вечнозелените дървета, сутрешните мъгли, облаците, езерата, росата и цветния прашец. Помагайки на жената да усети родството си с богатата и дива красота край нея, певецът допринасяше за изцелението й.
По същия начин изразяването на благодарност е добро и мощно лекарство. Когато се чувстваме свързани с богатствата край нас, ние се чувстваме благословени. И макар животът и страданието да са преплетени - свързани като дъгите и буреносните облаци, светлината и сянката, болестта и здравето - благодарността, също като вярата, ни помага да разберем, че страданието не е цялата картина.

Маргарет Оливия Улфсън е международно признат творец и консултант в областта на личностното израстване. Уникалните й изпълнения с музикален съпровод са радвали публиката в центъра „Кенеди”, залата на Обединените нации, Операта в Сидни, Националния театър и Университетите в Принстън и Харвард. Тя е автор на „Татуировка „костенурка” - вечни разкази за откриване и реализиране на мечтите” и „Сватбата на богинята на дъжда”. Маргарет живее в Ню Йорк.

Маргарет Оливия Улфсън

Семейство

Пими — Wed, 01 Jul 2009 15:30:27 GMT

Всички живи същества са част от моето семейство.
Избрала съм си идеалните родители за този живот.

Обгръщам цялото си семейство с любов - и живите и мъртвите. Утвърждавам прекрасни, хармонични преживявания, които са значими за всички нас. Чувствам се благословена, че съм част от извечната мрежа от безусловна любов, която свързва всички ни в едно. Предшествениците ми, живели преди мен, са се възползвали по най-добрия начин от знанията и разбиранията, които са имали, а неродените още деца ще се срещнат с нови предизвикателства и ще си послужат по най-добрия начин със знанията и разбиранията, които имат. Всеки ден виждам все по-ясно какво трябва да направя, а то е само да се простя със старите семейни ограничения и да се пробудя за Божествената Хармония. За мен събиранията с близки и роднини са възможност да се упражня в толерантност и състрадание.

Успех

Пими — Sun, 21 Jun 2009 17:14:46 GMT

Всяко мое възприятие е успех.
За да успееш не бива да вярваш че ще се провалиш, а че ще успееш.

Вътре в мен се съдържат всички съставки на успеха, също както в жълъдчето се съдържа цялото дъбово дърво, свито в мъничката му черупка. Поставям изисквания, постижими за положението, в което се намирам. Насърчавам и хваля всеки свой напредък. За мен е добре да се уча от всяко преживяване и е нормално да правя грешки, докато се уча. Това е пътят, по който преминавам от успех към успех, с всеки изминал ден става все по-лесно да виждам нещата в такава светлина. Когато се сблъскам с неуспех, аз вече не бягам от него; вместо това го разпознавам като урок. Не давам никаква сила на неуспеха. В цялата Вселена има само Една Сила и тази Сила постига стопроцентов успех във всяко свое начинание. Тя ме е създала; следователно аз вече съм прекрасна, постигаща успехи личност.

Доходи

Пими — Sat, 20 Jun 2009 18:00:47 GMT

Благославям доходите си с любов и ги наблюдавам как растат.
Подобрението на финансовото ми положение отразява промяната на моите убеждения за доходите ми.

Доходите ми са идеални за мен. Всеки ден обичам себе си малко повече и докато го правя, откривам, че съм открита за нови източници на доходи. Благополучието идва под най-различни форми и пътища. То не е ограничено от нищо. Някои хора ограничават доходите си като казват, че живеят с ограничени доходи. Но кой ги е ограничил? Някои хора смятат, че не заслужават да получават повече, отколкото е получавал баща им или да надминат имотното състояние на родителите си. Аз пък обичам родителите си и това не ми пречи да надмина тяхното ниво на доходи. Съществува една Безкрайна Вселена и от нея идват доходите на всички ни. Настоящите ми доходи отразяват моите убеждения и това доколко смятам, че заслужавам. Това няма нищо общо с ламтежа за придобивки. Просто си позволявам да приемам. Приемам здравословния приток на доходи за себе си.

Благосклонност

Пими — Fri, 19 Jun 2009 18:09:04 GMT

Излъчвам благосклонност.
Живея в свят на обич и благосклонност.

Ако искам да бъда приемана благосклонно такава каквато съм, трябва и аз да имам желание да приемам другите такива, каквито са. Винаги ни се иска родителите ни да ни приемат изцяло и безрезервно, а самите ние не винаги желаем да ги приемем такива, каквито са. Благосклонното възприемане означава да позволяваме на себе си и на другите да бъдем такива, каквито сме. Твърде нагло е да се определят норми за другите. Норми можем да налагаме само на себе си. Но дори и тогава ни се иска да не е точно норми, а препоръки. Колкото повече се упражняваме в благосклонност към себе си, толкова по-лесно можем да се освободим от навиците, които не са ни нужни. Лесно е да растем и да се променяме в атмосфера, изпълнена с любов.

Болести

Пими — Thu, 18 Jun 2009 18:01:07 GMT

Моите болести са ценен учител.
С обич сътворявам съвършено здраве за себе си.

Естествено е да съм здрава. Естествено е да съм подвижна, да мога лесно да усвоявам нови неща, да се смея, да се променям и израствам. Болестта е свързана с оказване на съпротива срещу потока на живота в някаква област и с невъзможност да се прости. Аз гледам на болестта като на личен учител, който идва да ми помогне по моя път към по-голямо разбиране. Като всички учителя тя представлява едно стъпало и когато науча урока преминавам към следващата фаза от изцелението си. Всеки човек на нашата планета по някакъв начин участва в процеса на изцеление на живота си в дадена област. Аз помагам на тялото, на ума, на душата си да живеят здравословно като създавам изпълнена с обич атмосфера около себе си. И тялото, и умът са мои и аз съм техен господар.

Бог

Пими — Wed, 17 Jun 2009 18:30:06 GMT

Сътворени сме от Една Сила.
Избирам своя собствена любяща представа за Бога.

Имам силата да избирам да виждам нещата такива, каквито са в действителност. Избирам да виждам нещата, както ги вижда Бог - с очите на любовта. Тъй като Бог естествено е вездесъщ, всемогъщ и всезнаещ, аз знам, че цялата тази Вселена всъщност представлява Божията любов. Божията любов ме заобикаля, живее в мен, върви пред мен и изглажда пътя ми. Аз съм Обичано Дете на Вселената и Вселената с обич се грижи за мен сега и завинаги. Когато имам нужда от нещо, обръщам се към Силата, която ме е създала. Искам каквото ми е нужно и после благодаря още преди да съм го получила, защото знам, че то ще дойде при мен в идеалния час и идеалното място.

Бариери

Пими — Tue, 16 Jun 2009 18:03:41 GMT

В живота ми няма бариери.
Минавам отвъд бариерите и откривам възможности.

Вратите към мъдростта и учението са винаги отворени и аз отново и отново избирам да минавам през тях. Бариерите, спънките, препятствията и проблемите са мои лични учители, които ми дават шанс да изляза от миналото и да мина в Целокупността от Възможности. Обичам да разширявам съзнанието си като мисля за най-висшето благо, което мога да си представя. Когато съзнанието ми може да зачева добро, бариерите и препятствията се рушат. Животът ми се изпълва с малки чудеса, които изскачат ненадейно оттам, откъдето най-малко ги очаквам. Затова от време на време си позволявам да не правя абсолютно нищо, само да седя и да се отварям за Божествената Мъдрост. Аз съм ученик на живота и го обичам.

Утвърждения

Пими — Mon, 15 Jun 2009 19:22:48 GMT

Винаги в началото е словото.
Служа си мъдро с моите утвърждения.

Всяка мисъл и всяко казано изречение представлява утвърждение. То е или положително или отрицателно. Положителните утвърждения пораждат положителни преживявания, отрицателните утвърждения пораждат отрицателни преживявания. Ако посеете семка от домат, пониква растение домат. От жълъда пониква дъб. Кутрето пораства и става куче. Ако постоянно повтаряме отрицателни твърдения за себе си и за живота, ние само пораждаме още отрицателни преживявания. Сега аз надмогвам семейния си навик да виждам живота в отрицателна светлина. Новият ми навик на утвърждаване е да говоря само за доброто, което желая в живота си. Тогава ще ми се случва само добро.

Енергия

Пими — Sun, 14 Jun 2009 17:13:47 GMT

Аз съм енергия.
Любовта към себе си ти дава допълнителна енергия, необходима за по-бързото решаване на всякакви проблеми.

Освобождавам енергията си като върша неща, които ми доставят удоволствие. Съзнателно изразявам признателност към енергията на любовта в живота ми и по такъв начин разпръсвам старите омрази, които ме изтощават. Когато се усетя уморена, почивам си. Дори си разрешавам от време на време да не правя нищо. Енергията ми днес е сияйна, изпълнена с мир и покой. Смехът, песните и танците са мои нормални, спонтанни изяви. Знам, че съм частица от Божествения замисъл. Аз сътворявам вътре в себе си пространство, където моите изпълнени с обич, оптимистични и радостни нагласи постоянно покълват, вкореняват се и растат. Подхранвам ги с положителното си отношение.

Насилие

Пими — Sat, 13 Jun 2009 17:55:38 GMT

Вярвам в силата на любовта.
Любовта винаги побеждава насилието.

Любовта има по-дълбока същност от насилието. Любовта живее в сърцето на всяко човешко същество на тази земя. Където и на земята да има насилие, любовта е онази по-дълбока същност, която се опитва да бъде чута. Уча се да се вслушвам в нейния безмълвен вик, скрит във всеки репортаж за насилие. Вярвам в средствата на моя ум, с тяхна помощ аз преставам да робувам на отрицателните преживявания и навлизам в свят на нови положителни възможности. Много хора не са били научени как да използват ума си като съзидателно средство, затова живеят в плен на убежденията, с които са възпитани. Убежденията са много силно нещо. Хората се бият и убиват, за да оправдаят и защитят убежденията си. И все пак убежденията са само мисли, а мислите могат да се променят. Аз обичам себе си; затова вече не измъчвам нито себе си, нито някой друг с жестоки мисли, сурови упреци и строги присъди. Обичам себе си; затова се отказвам от всички мисли, които ме наказват. Обичам себе си; затова се отказвам от ролята на жертва, и от ролята на мъчител. Прощавам на себе си и на другите.

Грижовност

Пими — Fri, 12 Jun 2009 17:43:24 GMT

Аз съм сияйна светлина.
Грижете се за себе си по най-добрия начин.

Тялото ми е истинско чудо. Телата на хората, които обичам, също са истинско чудо. Нашите тела знаят как да се справят с непредвидени обстоятелства, знаят как да си почиват и как да се презареждат. Ние се научаваме как да се вслушваме в телата си и да им даваме това, от което се нуждаят. Понякога грижата за другите е сломителна работа и отнема повече, отколкото сме предполагали. Научете се да търсите помощ. Независимо дали получавате или давате помощ, любовта ви към вас самите е едно от най-важните неща, които можете да сторите. Когато вие истински се обичате и се приемате точно такива, каквито сте, вие всъщност държите лоста за скоростите. Изведнъж успявате да си поемете дъх и дълбоко в сърцето си чувствате, че Всичко е Наред.

Любов

Пими — Thu, 11 Jun 2009 18:05:48 GMT

Аз съм сияйно създание на любовта.
Радвам се на любовта, която имам да споделя.

Дълбоко в центъра на моето същество има безкраен извор на любов. Той е неизтощим. Цял живот няма да ми стигне да го изчерпя. Затова не е нужно да го пестя. Винаги раздавам щедро любов. Любовта е заразна. Когато споделям любов, тя се връща при мен многократно умножена. Колкото повече любов раздавам, толкова повече, толкова повече любов се връща при мен. Аз съществувам на този свят, за да раздавам любов. Дошла съм изпълнена с любов. И макар цял живот да споделям любовта си, когато напусна тази земя, сърцето ми ще е пълно и щастливо. Ако искам повече любов, трябва само да давам повече любов. Любовта съществува и аз съществувам.

Критика

Пими — Wed, 10 Jun 2009 18:51:59 GMT

Насърчавам се за малки и големи неща.
Докато усвоявате нови умения, подкрепяйте себе си с любов.
Бъдете винаги на разположение за себе си.

Аз съм прекрасно създание. Навремето се хоках и упреквах, защото вярвах, че това ще ми помогне да подобря живота си, но въпреки това, през всичките тези години критиката не ме направи по-добра. Всъщност, критиката сякаш пречи на промяната и напредъка. Затова, когато се вслушвам във вътрешния си диалог и открия, че съм критична, че си казвам, че не съм достатъчно добра или че правя нещо лошо, разпознавам старите модели от детските си години и незабавно започвам да говоря с обич на детето вътре в мен. Вместо да се терзая, избирам да се подхранвам с насърчение и одобрение. Знам, че съм на път да постигна едно постоянно любящо състояние.

Изцеление на Планетата

Пими — Tue, 09 Jun 2009 18:10:14 GMT

Утвърждавам положителните решения за най-висшето благо за всички.
Виждам планетата излекувана и цяла, а всички нейни обитатели - нахранени, облечени, обути, подслонени и щастливи.

Толкова много добрини мога да сторя за нашата планета на индивидуално равнище. Понякога мога да работя за каузи, като влагам физическа енергия и финансови средства. Друг път мога да използвам силата на мисълта си, за да помогна за изцелението на планетата. Ако науча за някакво световно бедствие или акт на безсмислено насилие, използвам ума си по положителен начин. Знам, че ако изпратя гневни мисли към извършителите, тогава не помагам на изцелението. Затова незабавно обгръщам цялата ситуация и утвърждавам, че от това преживяване ще произлезе само добро. Изплащам положителна енергия и правя визуализации, в които виждам как случаят се решава колкото е възможно по-бързо и получава най-доброто за всички разрешение. Благославям нарушителите с любов и утвърждавам, че онази част от тях, в която се таи любовта и състраданието, излиза на повърхността и те също получават изцеление. Едва, когато всички сме излекувани и невредими, светът, в който живеем, ще бъде напълно изцелен.

Пари

Пими — Mon, 08 Jun 2009 17:26:28 GMT

Парите ме обичат и идват при мен като галено кученце.
В областта на финансите винаги имам успех.

Парите просто са средство за размяна. Те са форма на даване и получаване. Както аз давам на живота, така и животът ме дарява с изобилие във всевъзможните му форми, включително и пари. Винаги се чувствам финансово осигурена. Удоволствие е да боравя с парите, които идват при мен. Едни спестявам, други харча. Елиминирам мислите за дългове, вина и всякакъв друг вид негативно, насочено към бедност, мислене. Винаги имам достатъчно пари. Лесно вдъхвам доверие у хората. Плащам си сметките с любов и признателност към същинския ми Първоизточник.