Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




 Пими ®

  • Страница 1 из 1
  • 1
Вратата към един друг свят
Сега ще ви помоля да оставите книгата, да си налеете чаша вода и да я сложите на масата пред вас. (Или ако това не е възможно, то да си представите, че сте го направили.)

Какво виждате в чашата?

Може да видите стаята, в която сте, изгледа от прозореца и атмосферата наоколо ви - всичко закодирано във водата.
Водата е толкова обикновено нещо, че рядко се замисляме за нея - макар че я пием и я използваме всеки ден през живота си. Но надали има нещо по-тайнствено от нея.
Едно от най-тайнствените неща е простият факт, че ледът плава във водата. Когато други вещества минават от течно в твърдо състояние, плътността на молекулите и атомите, които формират твърдото тяло, се увеличава и субстанцията става относително тежка. Водните частици обаче се нареждат по много точен начин с обширни пространства между тях. Когато ледът се превърне във вода, частиците стават стотици хиляди пъти по-активни. Щом частиците станат по-активни, пространствата се запълват, а това прави течната форма на водата по-плътна и по-тежка от твърдата й форма.
Водата е най-тежка на 4° С (39° Р) - температурата, при която активните водни частици изпълват празните пространства на молекулярната структура. Като се повиши температурата, частиците стават по-активни, и се понижава плътността.
Ето защо няма значение колко ниска е температурата над езерото (или друга подобна маса от вода), температурата на дъното остава стабилно на 4° С. И така живите същества в езерото могат да преживеят дълги зими под леда.
Ако водата е като други субстанции и ледът пада на дъното, то тогава какво би станало? На първо място надали щяхме да бъдем тук. На дъното на езерата и океаните щеше да се образува плътен лед и всички живи същества щяха да загинат.
Водата има и уникалната способност да разтваря веществата и да ги отнася. Помислете само колко много неща могат да бъдат разтворени във водата, и колко трудно е да се върне водата в началното си чисто състояние. В химическите фабрики се използват специални пречиствате ли, за да се осигури съвсем чиста вода, но щом тази вода се налее в направен от пластмаса контейнер (или от повечето други вещества), чистотата започва да изчезва. Извънредно трудно е да се запази водата в напълно чисто състояние. Няма да се изненадате, ако научите, че чешмяната вода и водата от реки, която изглежда съвършено чиста, съдържа много мръсотии и минерали.
Тази способност на водата да разтваря други вещества създава вид „супа на живота" и снабдява океаните с необходимите храни, които правят възможен живота. Супата става родно място на всички живи същества по земята.
Наистина водата е силата, която създава и дава живот. Без вода частиците не биха се размесвали и циркулирали. Водата създава хаос на Земята, но и дава живот на реда - като създава планета, препълнена с живот.
Съществува древно поверие, че там, където има вода, има живот. В Япония, мястото, където водата извира от земята, е смятано за свято и имащо високи енергийни нива. Това го прави идеално за издигане на светилище. И други места биват определяни като свети поради „пътя на енергията", която излъчват. Те почти винаги се намират над подземни води.
Водата е майка на живота, макар че е и енергия за живот. Изследванията ми върху тайните на водата ме накараха да мисля, че водата е нещо не от този свят.
Как мислите, защо има толкова много вода на земята? Според повечето тълкувания, когато преди около 4.6 милиарда години Земята се е формирала, водата се превърнала в реки, изпарявала се е и е давала дъжда, който падал на Земята, и така са се създали океаните.
Всичко обаче започнало с раждането на Слънцето. Маси от газ се съединили и започнали да кръжат, формирайки червена топка. Останалите прах и газове се съединили и оформили Земята и другите планети в Слънчевата система. По онова време Земята е била все още топка от горяща магма, съдържаща водород. Когато магмата изстинала, водородът се изпарил в новообразуваната атмосфера.
Не всички учени са съгласни с тази теория и някои предлагат радикално различни алтернативи. Например, Луи Франк от Университета в Айова предполага, че водата е дошла на тази планета под формата на буци лед от дълбокия Космос.
Проф. Франк бил вече започнал изследванията си, когато го озадачил факта, че сателитните снимки показват черни петна; той стигнал до заключението, че черните петна са малки комети, паднали на Земята.
Тези миникомети всъщност са топки вода и лед, тежащи стотици и повече тона, като за една минута в земната атмосфера падат по около двадесет от тях (или десет милиона за година). Теорията е, че топките лед са бомбардирали Земята отпреди повече от четири милиарда години, създавайки моретата и океаните, това явление продължава до днес.
Когато земната гравитация изтегли ледените комети в атмосферата, топлината на Слънцето ги изпарява и ги превръща в газ. Като се спуснат петдесет и пет километра надолу от Космоса, газовите частици се смесват с въздуха на атмосферата и угасват, падайки на Земята като дъжд и сняг.
Преди няколко години в медиите бе широко публикувано съобщение от ПАСА и Хавайския университет, че теорията на д-р Франк е убедителна, но все още има много учени, които отказват да възприемат новия светоглед.
Ако този подход спечели широка подкрепа, то много от книгите в световните библиотеки ще трябва да бъда пренаписани. Ще се преразгледат почти всички научни теории, които се отнасят до живота на нашата планета, като например за произхода на човека и Дарвиновата теория за еволюцията.
Защо ледът плува? Защо водата може да разтваря толкова много? Защо пешкирът може да попива вода, което сякаш противоречи на законите на гравитацията? От становището, че водата не е от този свят, тайните, обгръщащи водата, ще изглеждат не толкова трудни за разбиране.
Вода от външно пространство - може би ни се струва твърде пресилено. Но не се ли гъделичка въображението ви? След като водата е завършила дългото си пътуване през Космоса, тя започва следващата фаза на пътуването си на нашата планета.
Ледените буци пристигат на Земята и след това стават облаци и най-накрая падат като дъжд или сняг. После водата мие планините, попива в почвата, обогатява се с минерали и отново се появява на повърхността. От реките и океаните Слънцето изпарява водата и я връща в атмосферата, за да се образуват отново облаци.
Тази вода и минералите, които носи, е онова, което прави живота възможен. Въглеродният двуокис в атмосферата преминава в океаните и осъществява фотосинтезата, като създава съвършено балансирана екологична система.
Океанът е мястото, където преди около 3.8 милиарда години се е появило първото зрънце на живот. Това зрънце се развило в морско водорасло, способно на фотосинтеза, и така се е осъществило първото снабдяване с кислород. Този кислород, взаимодействащ си с ултравиолетовите лъчи на Слънцето, обвил Земята в защитна пелена, наречена озонов слой.

Тогава, преди 420 милиона години, животът направил първа крачка вън от водата и се освободил от дълбините на океана с помощта на кислорода и озоновия слой.
Смята се, че раждането на човекоподобните ни предци е станало в Африка само преди 20 милиона години. Ако приемем 4.6 милиардната история на Земята за една „година", човекът се е родил в осем часа вечерта в последния ден - всичко това станало възможно благодарение на кислорода и озоновия слой.
Силата, която сътворила живота и му позволила да еволюира, разбира се, била водата, защото притежава уникалната способност да разтваря необходимите за живот храни и да ги носи от планините и реките в океана.
Следващият въпрос, който ще си зададем, е дали грандиозната драма е просто случайност.
Кацуо Мураками, заслужил професор на университета Тсукуба, привлече световното внимание с тълкуването на окис ДНК кода, наречен ренин.. Мнението му е, че колкото повече разбирате ДНК, толкова повече сте принудени да приемете, че нещо неназовано играе роля в кодирането на подробна и сложна информация в съвсем малки пространства. Терминът, който използва, за да опише това съществувание, е нещо велико. Величествената драма на водата и живота не може да бъде обяснена, ако изключим съществуването на нещо велико. Дори и сега историята продължава да се разгръща съгласно сценария, написан от великия замисъл на Космоса.
Каква информация е донесла със себе си древната вода, когато е напуснала Космоса и паднала на Земята? Може да приемем, че е донесла програмата, необходима за развитие на живота. Надявам се, че вече започва да ви се изяснява какво изобщо е животът.
На падналата от небето вода понякога й трябват стотици години, за да проникне в почвата и да стане подпочвена вода. Жоан С. Дейви от Цюрихския технологичен университет в продължение на тридесет години е изследвала речната вода в Швейцария и изразява отношението си към нея с думите мъдра вода, за разлика от отношението й към наскоро падналата вода, - непълнолетна вода.
В хода на падането й на земята, просмукването й в почвата и появата й след това водата получава информация от различни минерали и става мъдра.
След тридесет години като професор, Жоан се е оттеглила от университета и сега извършва свои проучвания. На симпозиум в Швейцария имах честта да направя представяне заедно с нея. В центъра на нейното изследване бе водното развитие. Сегашната система на снабдяване с вода през дълги тръби прави водата крайно нездравословна за организма. Когато водата е подложена на висок натиск и тече направо през тръбите, водната структура се разрушава и минералите се губят.
Тя насочва вниманието си за откриване на прост начин, за да се снабдяват голям брой хора, включително и бедните, със здравословна вода. Едно от предложенията й е да се използват кристали: когато малки ледени кристали се вкарат във водата, минералите се задържат в нея и това води до зараждане на по-здравословни култури във водата. Тя е провела изследване и за подобрение качеството на водата, като използва магнити и проектира водни кранове, които да предизвикват циркулярно движение на водата. Опитва се да узнае как може естественото движение да се приложи като начин за доставяне на водата.

Жоан казва следното за своите изследвания:

Чух от много хора и проявявам интерес към вашето проучване на ледените кристали. Мисля, че то ще даде на хората някои важни съвети. Един от съветите е да проявяват повече уважение към водата. Друг - да осъзнаят, че водата откликва дори на фина енергия. Искам да уведомя учените и официалните власти, че досега почти няма осигурена защита за водата.
Знам, че моите изследвания могат да бъдат използвани в медицината. Не се проявява голям интерес към значението на физическите качества на водата. Например, казва се, че минералната вода е добра, но малко хора знаят, че минералите в минералната вода могат да причинят втвърдяване на артериите. А газираната минералната вода е е висока киселинност, което я прави вредна за организма. Трябва да избягваме водата в бутилки и да я заместваме с естествено течаща пода. Водата иска да е свободна.
Най-важното нещо е, че отново имаме желание да се отнасяме с уважение към водата. В съвременната ни култура бяхме загубили навика да почитаме водата. В древна Гърция хората са показвали истинско уважение към водата и много гръцки митове се основават на закрилата на водата. Но се появила науката и отхвърлила тези митове, понеже не били научнообосновани. Водата загубва своята мистичност и става просто някакво вещество, което при нужда технологията може да пречисти. Понякога казваме:,, Пречистената вода не е чиста ". Вода, предназначена за отглеждане на растения, не е водата, която формира прекрасни кристали. Това, което водата иска, не е пречистване, а уважение.

Тези мъдри думи са в резултат на прекарани много години в наблюдение на водата. За мен бе извънредно окуражаващо, че учен от нейната величина проявява интерес към изследването ми върху кристалите.

И накрая Жоан ми даде следния съвет:
Ако можете да установите материалната основа на вашата теория за ледените кристали, ще може да го съобщите оттук на света, и то ще бъде много убедително, тъй като Швейцария е известна по целия свят с изследванията си на водата.
Това наистина ми даде кураж по време, когато замислях да основа център в Швейцария, за да поощря изследванията си на водата.

Водата кодира информация и докато циркулира по Земята, разпръсква информация. Водата, изпратена от Всемира, е пълна с информация за живота. Един от начините да я дешифрираме е чрез наблюдение на ледените кристали.
Когато гледам оформените от водата красиви кристали, имам чувството, че виждам как пред очите ми се разкрива материалната същност на живота. Кристалите, формирали се, когато на водата са показани позитивни думи, са просто прекрасни. Отговорът на водата на любов и благодарност не е нищо друг освен величие. Тези позитивни думи дават дух на водата, който я материализира, за да разкрие живота в неговата цялост.
Имах впечатлението, че актът на гледане на водните кристали е акт на създаване на живот. То е защото, когато гледаме кристалите, водата променя миг след миг вида си. Погледът ви има своя специфична енергия и докато е поглед с добри намерения, ще дава кураж.
Семейство, абонати на нашето списание, проведе интересен експеримент. Сложили ориз в два стъклени буркана и в продължение на месец всеки ден казвали: „Благодаря ти", на единия буркан и „Ти, глупако!" - на другия, проследявайки как оризът се променя през това време.
След един месец оризът, на който е казвано „Благодаря ти", започнал да се съживява, докато оризът, изложен на „Ти, глупако!", загнил и почернял.
В книгата си писах за експеримент, след което стотици семейства в Япония направиха същия опит. Всички отчетоха същия резултат. Едно семейство опита вариация на опита: като всички останали те казвали: „Благодаря ти" на първата бутилка с ориз, и „Ти, глупако!" - на втората, но приготвили и трета бутилка с ориз, която просто игнорирали.
Какво мислите, че станало? Оризът, който бил игнориран, загнил преди ориза, изложен на „Ти, глупако!" Изглежда, не е толкова увреждащо да ви се присмиват, колкото да бъдете игнорирани.
Да изразявате позитивно или негативно отношение към нещо, е начин да давате енергия. Най-вредната форма на поведение е отказът на внимание.

Научаваме много важен урок. Трябва да се стараем да отдаваме внимание на децата си, да говорим с тях. Казването на думи на доброжелателство и обич трябва да започне още от зачеването.
Отнасяйте се внимателно с растенията си вкъщи - гледайте ги мило и изричайте думи на похвала - ще помогне да растат здрави и пълни с живот. Същото се отнася и за домашните любимци, и дори за насекомите.
Надявам се, че прочитайки тази книга, много повече хора ще започнат да уважават водата и ще гледат на нея по по-мил начин. Водата ще създава по-красиви кристали, а ние ще се включим в създаването на малък, но прекрасен свят.
Не се съмнявам, че Бог с голямо удоволствие върши работата си и иска да ни дари със същата способност - способността на съзидание.

Масару Емото

 
  • Страница 1 из 1
  • 1
Поиск:
Контакт         3.144.172.9           Четвъртък          07.11.2024, 23:55