Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




 Пими ®

  • Страница 1 из 1
  • 1
Приложение - Атерхоф
Читателите на книгата върху суровоядството, която публикувах в Армения, ми задават много въпроси, писмено или устно, и лично ме молят за повече подробности по отношение на една специална суровоядна диета. Сега суровоядецът няма никаква особена програма за ядене сутрин, обед и вечер. Той яде винаги, когато пожелае, каквото пожелае и толкова пъти, колкото апетитът му изисква. Но тъй като консуматорът на готвена храна е свикнал на специални часове и закони на хранене, регулирани според известни правила, то той желае да види същото и в системата на суровоядството. Нека да бъде така — от това няма вреда.
Разбира се, не е във възможностите на едно единствено лице да изработи подробни рецепти и да планира различни менюта, които да включват голям брой блюда. Многобройните разновидности на варените гозби и дегенерирали хранителни продукти, които виждаме днес, са били създадени постепенно, в течение на хиляди години и с усилията на хиляди хора. Когато хората най-после се убедят, че най-разумната форма на хранене е суровоядството, в най-скоро време ще се появят много видове вкусни блюда.
Тогава всяка домакиня ще има възможност да създаде според вкуса си голямо разнообразие от чудесни нови блюда чрез смесване на многобройните сурови материали, които имаме на наше разположение, и вършейки това, тя ще обогати същевременно и общото меню. Нека вземе за пример моето собствено семейство.

След няколко опита аз дойдох до заключение, че храни като пшеничените зърна, боба, картофите и пр., суровото консумиране на които се смята за невъзможно от консуматорите на готвени храни, могат да бъдат смесвани в различни количества и образуват такива вкусни салати, които биха задоволили дори и най-големите любители на месната храна.
Ние накисваме жито, леща, бакла, грах, боб и пр. в достатъчно количество вода, за да ги покрие добре. Когато те започват да покълват след ден-два ги изплакваме с прясна во-да. Тогава изливаме тази вода, покриваме тенджерата с капак И ги оставяме на хладно място. В това състояние те могат да бъдат консумирани в продължение на 3-4 дни. Те могат да се приготвят също и със стафиди, орехи, фурми, мед и с много други храни или да бъдат прибавяни в различни салати.
Когато искаме да приготвим салата, ние прекарваме житото, лещата и пр. през мелачка, настъргваме картофи и моркови на ситно ренде; нарязваме краставици, домати и лук на ситни резенчета и гарнираме със зелени чушки или други зеленчуци. След това смесваме всичко заедно, прибавяме малко соя, маслиново масло, пресен лимонов сок и малко вода. Към житните храни могат да се добавят и орехи, стафиди, фурми и пр. Количеството на съставките зависи от индивидуалния вкус. Изстудени, такива салати са предпочитана храна през лятото.
Като се има предвид приготвянето на тази салата като основа, е възможно да се приготвят най-разнообразни салати с различен вкус и вид. Могат да се използват всички видове зеленина и други зеленчуци, като спанак, маруля, корени и въобще всичко, което нашата зеленчукова градина ни предлага, но съществените съставки на салатата са зърната, бобовете и картофите.
Тази салата трябва да стане основното ястие за цялото човечество. Това е най-пълноценната храна за богати и бедни, тя е здравословна, укрепваща, питателна и евтина, защото съдържа всички съществени фактори за един дълъг и здрав живот. Тази салата е рецепта против болестите. Една пълна чиния от това ядене с добавката на малко плод е количество, съвсем достатъчно да посрещне изискванията на един човек и в същото време да го предпази от всякакви болести.

Като се вземе под внимание, че някои плодове през зимата са рядкост и са доста скъпи, някои хора мислят, че суровоядството ще се окаже скъпо за тях. Те си въобразяват, че при суровоядството трябва да се храним само със сурови плодове. Това, разбира се, не е вярно. Има хора, които завършват един богат обяд с изобилно количество плодове. Ако тези хора ядат плодовете само с една порция хляб, която обикновено консумират (но във вид на сурово жито, разбира се) заедно с шепа орехи или бадеми, те ще бъдат напълно задоволени. По този начин ще бъдат спасени от разходите и безпокойствата по приготвянето на яденетата, чая, сладкишите и всички други дегенерирали видове готвена храна. Има известни хранителни продукти като жито, орехи, мед, коренови зеленчуци, които се намират през всички сезони на годината само с незначителна промяна в цените им. При това могат да се използват сезонните плодове, така че когато ягодите са изобилни, ние можем да се храним главно с ягоди или с грозде и други плодове.

През зимата много сушени плодове могат да бъдат накисвани в студена вода, за да се превърнат в сурови компоти и така да се ядат с голямо удоволствие. Към този компот можем да прибавим няколко ореха, бадеми, покълнало жито, мед и пр. Суровият компот е най-икономичен и в същото време най-приятната храна през зимата.
Освен ядене на всички видове орехови плодове, смесени в сурово състояние с други плодове и зеленчуци, ние можем да ги смелим и употребим в различни други форми. Най-приятният сладкиш за един суровоядец е „халвата” или сладкишът с орехи, бадеми и фъстъци. Те се счукват, смесват се с малко мед, ароматизират се по желание с лимон или ванилия и се режат на малки квадратчета. В храната на суровоядеца специално място заема медът, за предпочитане приеман с восъка. Мед, разтворен във вода и смесен с пресен лимонов сок е най-доброто питие, което може да бъде давано на децата.

В заключение необходимо е още веднъж да напомним на читателите за едно много важно обстоятелство, което винаги трябва да се помни. В началния период на суровоядството свикналите с готвена храна може да изживеят различни неудобства, което може да остави у тях впечатление, че суровите продукти са вредни за тях, че те отслабват или се разболяват от тях. Трябва да се помни, че всички съществуващи погрешни и катастрофални схващания за диетиката водят своя произход от такива очевидни и противоречиви впечатления. Поради това нейните симптоми никога не трябва да служат като извинение да се изостави работата, свършена наполовина. Необходимо е да се чака за трайните резултати, за идването на които са необходими месеци. Но ако готвените храни се смесват понякога със сурови хранителни продукти, резултатите могат да се забавят много или да бъдат незабележими. Единственото изключение, което може да се направи със закоравелите консуматори на готвена храна, но не и с децата, е да им се позволи временно малко количество пълнозърнест хляб, който може да се яде със салата, мед или орехи.

Новопреминалите към суровоядство трябва да бъдат абсолютно убедени, че всичките техни неудобства са само лечебни акции и след оказаната им съпротива те ще бъдат способни да се освободят от всички знайни и незнайни болести.
Най-продължителното неудобство, разбира се, е желанието да се яде много често.
В своята книга Атерхов пише, че в продължение на 8 години суровоядство се е излекувал от 12 болести и се е почувствал енергичен и жизнерадостен като 25-годишен младеж и е могъл да работи по 16 часа на денонощие и да измине едно разстояние от 24 км отиване и връщане само за 4 часа. „За 52 години консумиране на готвена храна — казва той — аз стигнах дотам, че не можех да изкача две стъпала, без да се задъхвам”. На какво се дължи разликата в неговото състояние — само на природосъобразния начин на живот и преминаване изцяло към пълно суровоядство.
Природата се е погрижила за богатото изобилие на храни през всяко време от годината и осигурява голямото им разнообразие.
Естествените храни за човека са следните: плодовете, богатите със сок зеленчуци и корени, ядките от черупчести овощия, бобовите и зърнени храни. Суровата, правилно приготвена природна храна въздейства не само здравословно, но и естетически върху хората. Нейният привлекателен вид поставя цялото тяло в такова положение, при което тя е из-ползвана и усвоявана най-пълноценно от организма. Тя дразни вкусовите усещания, с което възбужда отделянето на слюнка и храносмилателни сокове.

Голям процент от храносмилателните разстройства се дължи на варените и неправилно комбинирани храни, които ферментират и гният в чревния канал, понеже образувалите се чрез ферментацията им и гнилостни отрови парализират нервите на храносмилателния канал. Вследствие мускулите, които изтикват храносмилателната каша от стомаха, отслабват и се появява запек. Образуването на газове (подувания) от насъбралите се стари, загнили материали в стомаха и червата при преминаването към природосъобразно хранене се дължи на очистването на чревния канал, което настъпва при промяна в храносмилателния режим.
Много хора ще се обърнат за помощ към природосъобразното хранене, но нека това стане преди те да бъдат споходени от болести, страдания и мъки.
Време е всички да разберат, че природосъобразното хранене води без голям труд и разход към придобиване на телесно и душевно здраве.
Но тъй като срокът на лечение само чрез суровоядство в повечето случаи е доста дълъг, видно от горенаписаното, то за съкращаването му предлагаме от личен опит първо да се започне с пълно въздържане от храна. Срокът да бъде определен по желание и според физическите възможности.

Глава втора от своята книга проф.Николаев озаглавява така:
ГЛАДУВАЙТЕ ЗА ЗДРАВЕ!

Въпросът е как да се започне, как да протече и колко да продължи въздържанието от вземане на храна?
Започва се по следния начин:
Първия ден, в който не се поема вече храна, се взема 30 г английска сол, разтворена в 200 г хладка вода, след което се изпива още 400 г вода и слагаме в устата едно малко ментово бонбонче за неутрализиране неприятния вкус от английската сол. На другия ден правим клизма с един литър вода с температура 37 градуса С и това продължава всеки ден през време на гладуването.
През този период не се вземат лекарства, само вода със стайна температура, чай от лайка или шипки — по желание.
В началото, при започване на гладуването човек се чувства отпаднал, по-малко спи. Пулсът му се ускорява или забавя, може да получи главоболие, езикът му се облага, явява се лош дъх и започват да се отделят слюнки, които трябва да се изплюват, а не да се гълтат, защото чрез тях тялото се чисти от отровите. Необходимо е да се поддържа хигиена на устата. Споменатите неприятни усещания се облекчават, като се пие малко вода, правят се фрикции на тялото, гимнастически упражнения, разходки и дихателни упражнения. Колкото по-активен живот се води през време на гладуването, толкова по-бодър се чувства човек, по-бързо и незабелязано минава времето и по-бързо се изчистват токсините от тялото. Появяването на болки не бива да ни обезпокоява, а трябва да ни радва, както пише д-р Х.Шелтън, да ги приветстваме, защото това са кризи, които говорят къде са болните ни места и това, че лечението им вече е започнало.
По време на гладуването тялото и краката трябва да се поддържат винаги топли. Ако се допусне простудяване, грип, хрема и др., в никакъв случай не бива да се прекъсва гладуването; всичко ще отмине незабелязано без лекарства.

На въпроса колко да продължи въздържането от храна д-р Х.Шелтън отговаря така:
Оставете организмът сам да определи срока. С изчезването на апетита и завръщането на глада следва да се прекрати и гладуването. Езикът и зъбите се изчистват и дъхът на устата става приятен. При всички случаи това става преди да са изчерпани резервите на организма и да е наближила опасност от гладна смърт. Прочистването на организма обикновено се извършва за около 42 дни. При тежки хронически болести това е недостатъчно. Курсът след известен интервал от време може да се повтори. Поради различни причини не всеки може да издържи толкова дълго гладуване и в такъв случай 15-20 дни са достатъчни, ако се прилага периодически до изчезване на всички болести.
След приключване на гладуването се появява голям апетит. И за да не се преяжда е необходима силна воля и самоконтрол. Захранването продължава толкова време, колкото е продължило гладуването. След този период всичко се нормализира и опасността от преяждане минава.

През възстановителния период не бива в никакъв случай да се употребяват, риба, яйца, сол. Ако се появят през това време отоци на глезените, това показва, че сме преяли и за да се оправим се налага да спрем храната за един-два дни. Загубените килограми се връщат в границите на нормалното тегло, а то е височината на човека в сантиметри минус 100.
Целта на терапевтичното гладуване е да се възстановят нормалните функции на организма и да се отстранят причините за болестите, свързани на първо място с неправилния начин на живот. Ако след лечението човек заживее по същия начин, както и преди, бързо ще се създадат условия, които отново ще предизвикат заболяването. Преди всичко трябва да се погрижим да установим правилен начин на живот.

В глава 4 от своя труд за гладолечението проф. Николаев се спира на профилактиката.
Болестите, поразяващи сърцето, дихателните органи и др., пише той, се предизвикват от обедняване на химическия състав на кръвта и тъканите, и се появяват като резултат от така наречената „кисело-азотна диета” — типичното хранене, състоящо се от хляб, тестени изделия и варена храна в изобилие, при недостатъчна употреба на сурови храни. Това нарушава нормалното състояние на кръвта и тъканите по отношение на важни химически елементи.
Болестите, поразяващи възрастните и старите хора, като атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, артрити, диабет, заболяване на черния дроб, простатната жлеза и др., могат да се излекуват при правилен начин на хранене. Ние сме това, което ядем — гласи една древна поговорка.
През време на лечението е необходима консултация с компетентно лице. Важен дял при гладолечението заема захранването, което може да се осъществи по следния начин:

Първия ден се вземат сокове от плодове или зеленчуци на 2 часа по 100 г, разредени със 100 г вода или шипкова отвара.

Втори ден — също сокове на 3 часа по 150 г и 150 г шипкова отвара.

Трети ден — също сокове на 3 часа по 200 г неразредени.

Четвърти ден — закуска 1 портокал, обяд — два, вечеря — три, същите могат да се заменят с някакъв друг зрял плод.

Пети ден — закуска пак плодове, за обяд — зеленчукова салата без сол, масло, оцет или други някакви подправки.

Шестия ден — както и петия, само че количеството малко се завишава.

През седмия ден може да се взема нормално количество храна, която по-горе е вече описана в книгата на Атерхов.
Пак с цел по-скоро да настъпи оздравяването, е необходимо с тези храни да се употребява ежедневно поне 0.5 кг пресни плодове и зеленчукови сокове, както пише в своята книга докторът по медицинските науки Норман Уокър.
В началния период на суровоядството се явява подуване на стомаха, отделяне на газове, което се дължи на това, че червата не разполагат още с необходимата флора. За да се облекчи това състояние е необходимо храната да се дъвче много добре и между храненията да се приема достатъчно количество течности.
Трябва да се обръща внимание на навременното изпразване на червата; в началния период то може да се подпомага с половинлитрова клизма, която се прави всекидневно по ед¬но и също време. След нормализиране клизмите стават излишни.
За да може читателят да добие по-добра представа за лечебния ефект на горепосочения метод, е необходимо да ползва книгите на проф.Николаев, д-р Шелтън, Виктор Поше, Аре Веерланд, Бирхар-Бенер, Дрюз, Зонер, Норман Уокър, академик Микулин и др.
Лично аз след 42-дневно гладуване започнах да се храня по следния начин:
Първите седем дни вземах сокове от плодове, разредени 50% с чай от шипки 4 пъти на ден по 250 г на 3 часа. След това преминах постепенно само на сокове от плодове и зеленчуци, без да ги разреждам с чай. Закусвах с грейпфрут (2 малки или един по-голям) и така продължих 2 седмици.
След тези 14 дни започнах да консумирам и малки салати от марули, краставици и настъргани моркови, като продължавах да вземам и соковете. Така изкарах 3-та седмица.
През четвъртата седмица започнах да слагам по 1-1 1/2 лъжица покълнало жито в салатите, но без никакви подправки — сол, оцет или масло.
През 5-та седмица на закуска изяждах ябълка или портокал, а на обяд добавях към салатите и по един суров картоф. Сокове вземах 2 пъти на ден по 400 г.

Импулсите на глад, които се чувстват по време на захранването, не са стимулирани от нормалните здрави клетки, а от дегенериралите, безполезни и неактивни такива и от натрупаните в тялото отрови; с други думи, от самите болести, които погубват организма. Поради това точно чрез установяването и издържането на напора на чувството за глад, ние ще бъдем способни да елиминираме тези отрови, да се освободим от присъствието на безполезните клетки, да изградим необходимия комплект от активни клетки и да осигурим веднъж завинаги благословението на добро здраве. Всеки един час на отстояване на този глад е една извоювана победа в борбата ни против болестта.

 
  • Страница 1 из 1
  • 1
Поиск:
Контакт         3.131.37.193           Четвъртък          07.11.2024, 23:43