Напълно балансираните хранителни материали се състоят от живи клетки. Зеленчуковите тела, след като напуснат Земята, остават живи още дълго време. Една розова пъпка продължава да цъфти и натопена във ваза, зърната покълват години, след като са били прибрани. Но клетките на убитите животни или на млякото, което се получава от техните тела, умират веднага, започват да се разлагат и се превръщат в отрови, а варенето ги превръща в нещо ужасно. Да се разглеждат животинските белтъци като по-висши от растителните, е най-нещастната заблуда на човешката мисъл и едно явно доказателство за късогледството на обожаващите месото биолози. Ако приемем, че животинският организъм преработва нерастителни белтъци и ги превръща в по-балансирани хранителни елементи, тогава месото на животни като лисиците, вълците, кучетата, котките и тигрите, които се хранят с такива „напълно балансирани” протеини, трябва да има по-висока стойност за храненето. Всъщност отровният характер на месото на тези зверове е така очевиден, че дори и най-преданите привърженици на месоядството не смеят да се хранят с него.
Биолозите, ръководени от лична наклонност да търсят специални преимущества в месото, при откриването на т.нар. незаменими аминокиселини не са взели под внимание факта, че те се образуват от най-обикновените треви, с които животните се хранят. По какви правила на науката организмът на една крава притежава способността да създава аминокиселини от най-нищожните бурени и треви, а човешкият организъм няма средство да приготвя същите вещества от растителните хранителни материали с най-високи хранителни качества? Как милиони будисти живеят без аминокиселини, доставяни от месото?