Докато човешкият организъм е все още способен да се съпротивлява на неестествената диета и да продължава борбата си срещу нея, се появяват различни оплаквания, като загуба на апетит, несмилане, гастрит и други стомашни заболявания, колит и др. Всички тези смущения са външни прояви на борбата на организма — той използва всяко средство, намиращо се на негово разположение, за да неутрализира вредните ефекти на неестествената диета и да изгони от тялото отровните вещества, произведени от нея. Пациентът започва да губи телесно тегло и тогава започват да го подсилват, като му дават „питателни” храни. Денят, в който организмът най-после е победен и неговата борба спре, човек или казва „сбогом” на този свят, или напротив, неговият апетит се увеличава и той започва да яде ненаситно, да смила добре, да наддава на тегло, „да възстановява здравето и силите си”. С други думи, в този ден човешкият организъм, изоставяйки борбата си, се „нагажда” към неестествената диета и се слага основа на най-опасната човешка болест — неестествената пълнота.
Покорено от натиска на неестествените диети, тялото е принудено да се приспособи и да позволи в организма да се натрупат различни вредни вещества, произведени от такива диети. Тогава се образуват депозити от мазнини, пикочна киселина и нейните деривати, холестерин, обикновена сол, излишни течности, калций, саркомни образувания, тумори, неактивни и паразитни клетки, гигантски многоядрени клетки (вакрофаги), клетки с прекалено големи ядра (мегакариоцити) и други. Понякога тези клетки добиват размери, които са неколкостотин пъти по-големи от размера на нормалните клетки, но на тях им липсва способността да вършат каквато и да било полезна работа.
Всички тези изродени продукции се натрупват у човека и създават в него илюзия за здраве и сила, докато в действителност той страда от изтощение. Неговите мускули изтъняват и отслабват, броят на специализираните и активни клетки намалява, органите му се изхабяват. Тези „охранени”, „силни” хора с изпъкнал корем, дебели ръце и пластове тлъстини, с които нашият свят изобилства, са в действителност скелети, покрити с кожа. Всеки един от тях е натоварил своите слаби и изтощени мускули с една тлъста овца, която храни доброволно и носи навсякъде със себе си. Но странно е, че такива хора постоянно се хвалят със своето здраве, бодрост и сила. Те са тъй горди с дебелината си, че когато в разговор се спомене за нея, чукат на дърво или по източен обичай казват „Машала”, да не би да загубят зрънце от любимата си тежест. Човек може да изпълни цяла дузина томове с примери за такова печално късогледство.