По-голямата част от общо употребяваните лекарства са симптоматични, с други думи — те дават временно облекчение на болния или скриват симптомите на болестта. Лекарствата в никакъв случай не могат да заместят суровите хранителни материали, разрушени в тенджерите и тиганите. Много големи учени забраняват употребата на лекарства. В Англия след един период от 41-42-годишно упорито и трудно изследване на голяма част от състоятелните слоеве на английското общество биологът Пенхам е дошъл до заключението, че само 9 % от населението се е радвало на добро здраве, останалите 91 % от населението били болни, макар болшинството от тях да не са съзнавали това. След клинично лечение неговото заключение било, че почти без изключение всички разстройства се поддавали на лечение, но в последствие се наблюдавало значително влошаване на общото здраве на пациентите. Това значи, че лекарствата само скриват симптомите на болестта, докато вредата, която те причиняват, като се приемат от отслабения вече организъм, още повече влошава състоянието му. Поради това онзи, който не желае да се разболява или ако вече се е разболял, за да възвърне здравето си, не трябва да се надява на лекарствата; по-скоро трябва да се въздържа от неестествена храна и да живее според законите на природата като суровоядец.
Това е истинският, безопасен и научен път, а лекарствената терапия е — цитирам Бирхер-Бенер — само „измама и мошеничество”. По мое мнение тя може да бъде наречена по-подходящо: илюзия и самоизмама. Ницше е нарекъл лекарствата „удари с камшик”. Лекарите лесно могат да се убедят в истинността на моите твърдения, ако разделят болничните си пациенти на две групи, като лекуват едната група с лекарства и варена храна, а другата подложат на чисто суровоядна диета. Ако двата резултата се сравнят един с друг — това ще е основният и решителен опит. Иначе всеки аргумент против суровоядството е без стойност. Нека илюстрирам изложението си с няколко примера от систематичната лекарствена терапия.
Болката е предупредителен знак, че тялото е в опасност, тя е вик на нашия организъм за помощ. Но вместо да отстраним тази опасност, ние умъртвяваме нервите, които отнасят усещането за тази опасност до мозъка и заглушаваме гласа им с доза отрова. Междувременно болестта продължава своя неизбежен ход, влошава се от вредния ефект на лекарствата. Да дадем друг пример: когато ходовете на нашите артерии се стесняват вследствие натрупване на нечистотии, сърцето трябва да употребява по-голяма сила, за да движи кръвта през тялото и като резултат кръвното налягане се повишава. Но вместо да прочистим нашите кръвоносни съдове от натрупванията в тях, ние само употребяваме отрови, за да стимулираме нервите, които са способни да разширяват артериалните ходове. Докато трае действието на отровата, кръвта протича през кръвоносните съдове по-свободно и налягането временно спада. Обаче щом този ефект премине, кръвоносните съдове се възвръщат към предишното си състояние, отслабено още повече от действието на употребеното лекарство.
Не съществува лекарство, което да няма вреден страничен ефект върху организма. Но едва напоследък се появиха някои публикации, третиращи този проблем, една от които е „Реакции във връзка с лекарствената терапия” (1955) от д-р Хари Александър, заслужил професор по клинична медицина във Вашингтонския медицински университет. Тя ни дава много полезна информация. Разбира се, обикновено лекарствата се държат отговорни само за онези усложнения и реакции, които непосредствено убиват жертвата или се проявяват под формата на сериозни болести. Дори и тогава само едно на хиляда от тези усложнения действително се отбелязва, останалите остават във вечна забрава.
Установено е, че всяка една от 350 000-те субстанции, които се употребяват за приготвяне на лекарства, е способна да причини усложнение. Но измежду тях най-опасни са пеницилинът, ауремицинът, стрептомицинът, живачните препарати, сулфонамидната група лекарства, дигиталисът, мамониите, серумите, синтетичните витамини (тиамин, миацин и др.), атропинът, кортизонът, чернодробните екстракти, инсулинът, адреналинът и много, много други общоупотребявани лекарства.
Важно е този въпрос да се постави на най-грижливо разглеждане. Синтетичните витамини и органичните екстракти, чрез които хората желаят да заместят хранителните съставки и техните продукти, изгорени в кухнята, убиват едно лице с бързината на светкавица, най-често пет минути след влизането им в тялото (при шок).
След въвеждането им в човешката кръв лекарствата убиват хиляди хора, понякога за 5-10 минути чрез анафилаксия, а други десетки хиляди са подложени на множество болести (алергични и автоимунни), между които можем да споменем копривната треска, екземата, червения вятър, дерматита, тропическите кожни трески, бронхиалната астма, полиартрита, цирозата на черния дроб, жълтеницата, нефрита, неврозата, анемията, серумната болест, крастата и др.
Хората не желаят да разберат, че посочените лекарства са причина за гореспоменатите болести и смърт, а търсят вината в свръхчувствителността на организма и отминават въпроса с мълчание.
Моите нещастни деца страдаха от такива болести и от кожни алергии по няколко пъти в годината. Ние винаги се опитвахме да търсим грешка в храната, която те приемаха, но лекарите, които даваха цели пакети лекарства, никога не ни предупредиха за опасностите от предписаните от тях лекарства. Подобно на милиони хора и ние вярвахме, че лекарствата са създадени само да лекуват хората, а не за да ги разболяват. Веднъж и двете ми деца заболяха от жълтеница в един и същи ден. Ние бяхме много изненадани, защото знаехме, че жълтеницата не е инфекциозна болест, за да ги атакува едновременно. Днес аз с нищо не мога да облекча угризенията на съвестта си, освен като предупредя другите родители за такива опасности.
Въпреки това аз не съветвам хората да не викат лекар при нещастен случай, нито пък съм привърженик на пълното въздържание от лекарства. При сегашния начин на хранене, когато човешката съпротивителна сила е много слаба, има болести, като дифтерит, апендицит и др., които се нуждаят от спешна медицинска намеса. Освен това самите лекари трябва да препоръчат и да внедрят системата на суровоядството и да станат водачи на сляпото мнозинство. При това те навярно ще трябва да се съгласят с мен, че тъй както стоят нещата сега, срещу всяко едно необходимо лекарство те предписват още стотици ненужни такива, на което е време да се сложи край. Днес най-опасните лекарства, които трябва да бъдат предписвани под най-строг контрол и само в изключителни случаи, се популяризират чрез сладникави песни и привлекателни картини като полезни неща, които могат да се вземат всеки ден. В някои страни медицината и фармацевтиката са се превърнали наистина в грамадни предприятия за търговия и облаги.
Един ден суровоядството ще сложи край на употребата на всички видове лекарства, защото при отсъствието на болести, естествено, няма да има нужда от никакви лекарства. Болестите са резултат от израждането на хранителните материали, ето защо те могат да бъдат победени само чрез коригиране на нашата диета. Всички наши усилия да победим болестите посредством лекарства са крайно опасни, безсмислени опити, които са обречени на провал и чиито печални последствия ни се набиват на очи всеки ден.
Постоянно се появяват нови видове болести, незначителните заболявания отстъпват на много по-сериозни разстройства. В резултат хората постоянно приготвят нови видове серуми и ваксини, откриват все по-силни и по-силни антибиотици и постепенно попадат в един лабиринт от заблуждения, усложнения и нещастия.
В полето на медицинската наука трябва да бъде направена една безпрецедентна и основна промяна. Всички честни лекари, които имат чувство за обществена отговорност трябва веднага да се вдигнат и да направят активни стъпки за предотвратяване на разрушението на цялостните сурови материали, предназначени за човешката фабрика (човешкия организъм).
Според мнението на късогледите хора суровоядството е равнозначно на връщане към примитивния живот на „праисторическия човек”. В действителност няма по-голямо проклятие за цивилизацията от процесите на готвене и рафиниране. Суровоядецът само дава гръб на мизериите, причинени от т.нар. болести на цивилизацията, и отказва да превърне техническия прогрес в средство за разрушение чистотата на човешките сурови материали. Иначе той не се отказва от удобството да говори по телефона, да пътува по въздуха или да запазва плодовете си пресни в хладилника.
Векове наред хората са били тъй слепи и невежи, че винаги са разглеждали яденето на готвена храна като естествен процес. И сега, когато за първи път чуват за суровоядството, те го смятат за нещо странно и куриозно, а всъщност израждането на естествените хранителни материали чрез готвене е най-странното, неестествено и куриозно нещо, което трябва да бъде отбелязано в историята като най-голямата глупост, извършена от хомо-сапиенс.