В миналия век е започнало отделянето на триците и зародишите от вътрешната част на зърното, в стремежа да се подобри този съвършен природен дар. Хората започнали по-често да използват бяло брашно и да пекат хляб от него. Бялото зърно малко по малко изместило пълнозърнестото.

В последно време обаче хората по света все повече се връщат към произведенията от целозърнест материал. В списание „Хлебар” от 1938 г. четем: „В цялото зърно е запазен неувредения зародиш. Той съдържа главно лецитин, мазнини, минерални вещества, като соли на желязото, фосфора, сярата и калция, които съдействат за пречистването на кръвта, жлезите и укрепват костите”.

Във важността на храненето с целозърнести храни бил убеден още през 19-и век американският лекар д-р Грахам. Той проповядвал умереност при храненето. Препоръчвал зеленчуци, плодове и орехи, но главно наблягал на своето собствено откритие — пълнозърнестия хляб. Сблъскал се обаче с неразбирането на обществеността. В 1837 г. той пише следните, пълни с разочарование думи: „Тъй като хората у нас днес са изцяло отдадени на използването на груба храна без подбор, произлизаща от животински трупове, и тичат само след богатството, може би е празна работа, когато против това издига своя глас един самотник”.

Неговият глас обаче не звучал напразно. Чак след повече от 100 години той получил признание. Неговият хляб се е запазил до днес и чрез името си „грахам” напомня за своя откривател по целия свят.

За целозърнените храни пише и д-р Хардингс от университета в Лома Линда.Той съобщава, че пшениченото зърно можем да разделим на 4 слоя. Първият е външната обвивка, под нея се намира малко по-тъмен слой. На единия край е зародишът. Най-голямото количество хранителни вещества и витамини се намира точно в тези 3 части, докато четвъртата част — ендоспермът — е най-беден на хранителни вещества. Витамин В се намира около зародиша и външния слой. Целозърнестото брашно съдържа 100 % витамин В1. Когато го отсеем частично — 21 %, получаваме така нареченото грахамово брашно. Ако премахнем от брашното външния слой и зародиша, получаваме така нареченото 70 % брашно. „Сега нека проследим намаляването на хранителните вещества в тези брашна. Ако целозърнестото има 100 %, то грахамовото брашно има 78,5 % витамин В1, а 70 % брашно — само 7 % витамин В1.”

Когато сами си мелим брашно (за тази цел трябва да се снабдим с ярмомелка или мелничка), не трябва да го оставяме да стои смляно по-дълго от седмица. Колкото по-прясно е брашното, толкова е по-полезно. Най-доброто брашно е това, което използваме веднага след смилането.

Хлябът от повече видове зърнени храни е по-ценен. В него се съчетават преимуществата на различните видове зърна.