Хомосексуалистите Фройд определя като противоположно сексуални или инвертирани, а самият факт – инверсия - абсолютно инвертирани, т.е. техният сексуален обект може да бъде само от един пол с тях, докато противоположният пол никога не може да бъде предмет на полово желание, а ги оставя безразлични или дори предизвиква пълно отвращение у тях.

Такива мъже са неспособни за нормален полов акт или по време на него не изпитват сексуално удоволствие. Те могат да бъдат:

* амфигенно инвертирани (психосексуални хермафродити) т.е. сексуалният им обект може да бъде както от техния, така и от противоположния пол,
* случайно инвертирани, при определени външни условия, като недостъпността на нормален полов обект и подражанието. Особено интересни са случаите, в които либидото се променя в придобиването на отрицателен опит (на общуване) с нормален сексуален обект.


Едни от хомосексуалистите се отнасят към инверсията като към нещо обичайно, така както нормалният човек се отнася към насочеността на своето либидо, и усилено отстояват нейното равноправие редом с нормалните. Други са отвратени от факта на своята инверсия.

Сексуалният обект на инвертиралите не е същият пол, а съвкупността от признаци на двата пола, компромисът между душевните стремежи към мъжа и жената при запазване на условието за мъжественост на тялото (гениталиите), така да се каже, отражението на собствената бисексуална природа.

Привързаност към майката — нарцисизъм — страх от кастрация, тези моменти са характерни за психичната етиология на хомосексуалността. Към тях се присъединяват още влиянието на прелъстяването, което е виновно за ранното фиксиране на либидото, както и влиянието на органичния фактор, който благоприятствува пасивната роля в любовния живот.

Привързаният към майката млад мъж, няколко години след завършилия пубертет осъществява обрат в поведението си. Започва да се идентифицира с майката, оглежда се за любовни обекти, в които може да намери отново себе си и които после той би желал да обича, както го е обичала майка му. Като знак на този процес обикновено за много години се създава любовното условие, че мъжките обекти трябва да са на възрастта, в която е протекло преобразуването при него.

Фиксирането към майката води до затрудняване преминаването към друг женски обект. Идентифицирането с майката е изход от това привързване към други женски обекти и същевременно дава възможност за запазване на верността към този първи обект (майката). Нарцистичен избор на обект е по-лесно достижим, отколкото обръщането към другия пол. Зад този момент се крие друг: високата оценка на мъжкия орган и неспособността за отказ от неговата наличност у любовния обект. Презрението към жената, отвръщането от същата, дори погнусата от нея по правило се извеждат от рано направеното откритие, че жената не притежава пенис.

По-късно като силен мотив за хомосексуалния избор е уважението към бащата или страха от него, понеже отказът от жената има значението на избягване на конкуренцията с него (или с всички лица от мъжки пол, които го представят). Двата последни мотива, придържането към условието на пениса, както и избягването, могат да бъдат причислени към кастрационния комплекс.

Психологията на хомосексуалността се допълва и от факта, че през ранното детство се появяват от комплекса на майката особено силни пориви на ревност спрямо съперниците, най-често по-големите братя. Тази ревност води до враждебност и агресивност спрямо братята и сестрите. По-късно при обрата на поведението, предишните съперници стават първите хомосексуални обекти.

Обратът настъпва обикновено, след като майката е похвалила друго момче и го е превъзнесла като образец. С това е била възбудена нарцистичния нагон и след кратка фаза на силна ревност, съперникът е станал любовен обект. Характерното в случая е, че превръщането става в много по-ранни години и идентифицирането с майката минава на заден план.