Хомосексуалистите Фройд определя като противоположно сексуални или
инвертирани, а самият факт – инверсия - абсолютно инвертирани, т.е.
техният сексуален обект може да бъде само от един пол с тях, докато
противоположният пол никога не може да бъде предмет на полово желание,
а ги оставя безразлични или дори предизвиква пълно отвращение у тях.
Такива мъже са неспособни за нормален полов акт или по време на него не изпитват сексуално удоволствие. Те могат да бъдат:
* амфигенно инвертирани (психосексуални хермафродити) т.е. сексуалният им обект може да бъде както от техния, така и от противоположния пол,
* случайно инвертирани,
при определени външни условия, като недостъпността на нормален полов
обект и подражанието. Особено интересни са случаите, в които либидото
се променя в придобиването на отрицателен опит (на общуване) с нормален
сексуален обект.
Едни от хомосексуалистите се отнасят към инверсията като към нещо
обичайно, така както нормалният човек се отнася към насочеността на
своето либидо, и усилено отстояват нейното равноправие редом с
нормалните. Други са отвратени от факта на своята инверсия.
Сексуалният обект на инвертиралите не е същият пол, а съвкупността от
признаци на двата пола, компромисът между душевните стремежи към мъжа и
жената при запазване на условието за мъжественост на тялото
(гениталиите), така да се каже, отражението на собствената бисексуална
природа.
Привързаност към майката — нарцисизъм — страх от кастрация, тези
моменти са характерни за психичната етиология на хомосексуалността. Към
тях се присъединяват още влиянието на прелъстяването, което е виновно
за ранното фиксиране на либидото, както и влиянието на органичния
фактор, който благоприятствува пасивната роля в любовния живот.
Привързаният към майката млад мъж, няколко години след завършилия
пубертет осъществява обрат в поведението си. Започва да се идентифицира
с майката, оглежда се за любовни обекти, в които може да намери отново
себе си и които после той би желал да обича, както го е обичала майка
му. Като знак на този процес обикновено за много години се създава
любовното условие, че мъжките обекти трябва да са на възрастта, в която
е протекло преобразуването при него.
Фиксирането към майката води до затрудняване преминаването към друг
женски обект. Идентифицирането с майката е изход от това привързване
към други женски обекти и същевременно дава възможност за запазване на
верността към този първи обект (майката). Нарцистичен избор на обект е
по-лесно достижим, отколкото обръщането към другия пол. Зад този момент
се крие друг: високата оценка на мъжкия орган и неспособността за отказ
от неговата наличност у любовния обект. Презрението към жената,
отвръщането от същата, дори погнусата от нея по правило се извеждат от
рано направеното откритие, че жената не притежава пенис.
По-късно като силен мотив за хомосексуалния избор е уважението към
бащата или страха от него, понеже отказът от жената има значението на
избягване на конкуренцията с него (или с всички лица от мъжки пол,
които го представят). Двата последни мотива, придържането към условието
на пениса, както и избягването, могат да бъдат причислени към
кастрационния комплекс.
Психологията на хомосексуалността се допълва и от факта, че през
ранното детство се появяват от комплекса на майката особено силни
пориви на ревност спрямо съперниците, най-често по-големите братя. Тази
ревност води до враждебност и агресивност спрямо братята и сестрите.
По-късно при обрата на поведението, предишните съперници стават първите
хомосексуални обекти.
Обратът настъпва обикновено, след като майката е похвалила друго момче
и го е превъзнесла като образец. С това е била възбудена нарцистичния
нагон и след кратка фаза на силна ревност, съперникът е станал любовен
обект. Характерното в случая е, че превръщането става в много по-ранни
години и идентифицирането с майката минава на заден план.
по "Анатомия на чувствата" на Зигмунд Фройд