Дотук се занимавахме с медико-психологичното изследване на психичната импотентност, което не оправдава заглавието на статията. Ще стане ясно обаче, че това въведение е необходимо, за да пристъпим към същинската тема.
Сведохме психичната импотентност до разминаването на нежната и чувствената линия в любовния живот и тази задръжка в развитието обяснихме с влиянието на силните фиксации в детството и на по-късния неуспех. когато в реалния живот се изпречи инцестната бариера. Срещу това учение може да се възрази преди всичко по следния начин: то ни дава твърде много, обяснява ни защо някои лица страдат от психична импотентност, но за нас продължава да е загадка защо други лица успяват да избегнат това страдание. След като трябва да признаем, че всички взети под внимание забележими моменти - силна фиксация в детството, инцестна бариера и несполука в следпубертетното развитие — се срещат у почти всички културни хора, основателно е да се очаква, че психичната импотентност е всеобща болест на културата, а не на отделни хора.
Лесно би било да заобиколим този извод, като обърнем внимание на количествения фактор на причинителя на заболяването на онова повече или по-малко в приноса на отделните моменти, от което зависи, дали болестта ще проличи или не. Макар да ми се иска да призная верността на този отговор, нямам намерение да отхвърля самия извод. Напротив, искам да изразя твърдението, че психичната импотентност е много по-разпространена, отколкото се предполага, и че в известна степен това повеление действително характеризира любовния живот на културния човек.
Ако вземем понятието психична импотентност в по-широк смисъл и вече не го ограничаваме до неуспеха да се осъществи съвкуплението при наличие на желание за удоволствие и здрав генитален апарат, то в групата на психично импотентните мъже веднага влизат и онези, които окачествяваме като психоанестезни, т. е. мъжете, които винаги успяват да осъществят акта, но без да изпитват особено удоволствие от него; това се случва по-често, отколкото бихме могли да предположим. Психоаналитичното изследване на такива случаи разкрива същите етиологични моменти, каквито открихме при психичната импотентност в по-тесен смисъл, без симптоматичните различия да намират обяснение засега. Лесно може да се оправдае аналогията, която води от анестезните мъже до огромния брой фригидни жени, чието любовно поведение действително не може да се опише или разбере по-добре, отколкото чрез отъждествяването му с по-нашумялата психична импотентност на мъжа1.
Насочим ли обаче вниманието си не към разширяване на понятието психична импотентност, а към нюансите на нейната симптоматология, не можем да не видим, че само по себе си любовното поведение на мъжа в днешния цивилизован свят носи белезите на психичната импотентност. При много малко от образованите мъже нежната и чувствена линия са слети както трябва; почти винаги в сексуалните си действия мъжът се чувствува притеснен от респекта пред жената и разгръща пълната си потентност едва когато има пред бебе си унижен сексуален обект, което от своя страна се дължи и на обстоятелството, че в сексуалните му цели се включват перверзни компоненти, които той не смее да задоволи във дръзката си с уважаваната от него жена. Той получава пълно сексуално удоволствие само когато без всякакви задръжки може да се отдаде на задоволяването на сексуалните си нужди, нещо, което не се осмелява да направи например със своята благовъзпитана съпруга. Оттук и неговата потребност от унижен сексуален обект в етично отношение стои по-долу от него, от която не трябва да очаква естетично двоумение, която не знае за другите връзки в неговия живот и не може да го прецени. На такава жена той с най-голямо удоволствие отдава пълната си сексуална сила, макар че нежността му изцяло принадлежи на друга, стояща по-високо. Възможно е също така често наблюдаваната склонност у мъжа от висшите кръгове на обществото да избират за постоянна любовница или дори за съпруга жена от по-нисшите слоеве да се дължи не на друго, а на потребността от унижен сексуален обект, с който психологично е свързана възможността за пълно задоволяване.
Не се колебая да стоваря отговорността за това толкова често срещано поведение на културните мъже в любовния живот върху двата момента, действуващи при истинската психична импотентност - интензивната инцестна фиксация на детството и реалния неуспех в младежките години. Макар да звучи странно и даже парадоксално, все пак трябва да се каже, че за да бъде наистина свободен в любовния си живот, а с това и щастлив, мъжът трябва да е преодолял респекта пред жената и да е свикнал с представата за кръвосмешение с майката и сестрата. Всеки, който се подложи на сериозна самопроверка по отношение на това изискване, несъмнено ще открие, че дълбоко в себе си оценява сексуалния акт като нещо унизително, което го опетнява и омърсява не само тялом. Оформянето на тази оценка, която положително не си призна с охота, той ще може да открие само в младежките си години, когато чувствената линия на неговата сексуалност е била вече силно развита, но задоволяването й с чужд обект е било забранено почти толкова, колкото с инцестен обект.
В нашия цивилизован свят последиците от възпитанието и при жените са подобни, но върху тях влияе и поведението на мъжа. Когато мъжът не може да разгърне пълната си потентност, въздействието върху жената е толкова неблагоприятно за нея, колкото и в случаите когато след покоряването първоначалното надценяване на влюбването отстъпи място на подценяването. При жената почти не се забелязва потребност от унижаване на сексуалния обект; това положително е във връзка с факта, че по правило тя не е в състояние, подробно на мъжа, да надценява сексуалния обект.
Продължителното сексуално въздържане и задоволяването на чувствеността във фантазията имат друга значима последица за жената. Тогава тя често пъти не може да разкъса връзката между чувствените прояви и забраната и се оказва психично импотентна, т. е. ; фригидна в момента, когато най-сетне забраната е отменена. Оттук и стремежът у много жени да запазят още известно време тайната и при разрешените връзки, а у други жени — способността да чувствуват нормално, едва след като условието за забрана е възстановено в една тайна любовна връзка; неверни на мъжа, те са в състояние да проявят към любовника вярност от втори порядък.
Смятам, че условието за забрана в любовния живот на жената трябва да се отъждестви с потребността от унижаване на сексуалния обект при мъжа. И двете са последици от дългата пауза между половата зрялост и реалното задоволяване на сексуалните нужди, налагана от възпитанието, което съответствува на достигнатото културно развитие. И двете се опитват да преодолеят психичната импотентност, резултат от несъвпадението между нежните и чувствените пориви. Това, че резултатът от едни и същи причини при жената е толкова различен от този при мъжа, вероятно може да се обясни с друга една разлика в поведението на двата пола. Културната жена обикновено не пристъпва забраната за сексуална изява по време на изчаквателния период и по този начин тя тясно свързва забраната със сексуалността. Мъжът нарушава тази забрана най-често при условие, че унижава обекта, и затова пренася това условие в по-късния си любовен живот.
С оглед на силния стремеж към реформа на сексуалния живот в днешния цивилизован свят не е излишно да припомним, че психоаналитичното изследване познава тенденциите толкова слабо, колкото и което да било друго изследване. То има за цел единствено да разкрива взаимовръзки, като обяснява очевидното със скритото. Не би възразило, ако реформите, възползвайки се от неговите резултати заменят вредното с по-полезното. То не може обаче да предскаже, дали от други институции няма да се изискват други, вероятно по-големи жертви.