Много е трудно да се даде определение на колективното несъзнавано, още по-трупно е да се определи местонахождението му по простата причина, че то не се поддава на локализиране, поне според настоящите ни знания. Опитът показва, че то ни информира, което означава, че се намира някъде. Но не и в обичайното ни пространство и време, точно както енергията, от която произлизат елементарните частици, не се намира в обичайната ни действителност.

Има само две възможности: или колективното съзнавано съществува, или не съществува.

Знаем, че съществува, след като ни изпраща „нещо", което изразяваме чрез нашите сънища, постъпки, мисли. При това ни го изпраща непрекъснато.

Е, след като съществува, не можем ли да приемем, че и то е подчинено на природните закони и че по тази причина някой ден ще можем да го измерим със средствата на една все още непозната ни свръхфизика?
Изглежда също, че колективното несъзнавано е в основата на телепатията и на предчувствието. Ако е така, то обхваща и миналото, и бъдещето (поне това, което ние наричаме с тези думи в нашето пространство и време).
Юнг казваше:
„Колкото по-надълбоко вниквам в колективното несъзнавано, толкова повече се убеждавам в неговото неразчленимо и вездесъщо присъствие... Тоест, когато тук, в точка А, се случи нещо, което засяга колективното несъзнавано, то се случва навсякъде..."

Засега поне колективното несъзнавано не е обект на точните и експерименталните науки. Но дори и да стане, очевидно е, че то ни води към някаква „мистична" представа за космоса.
Тук ще цитирам Мишел Казнав и неговия „Митологически анализ на историята на Тристан и Изолда":
„Това ни навежда на мисълта, че в качеството си на архетипна матрица колективното несъзнавано не е вещество, а поле, в смисъл на квантово поле, и че от тази гледна точка то представлява фундаментална среда, която обаче никога и никъде не приема явен и видим образ..."



Да си припомним „фантастичната" идея на Жак Бержие. И да си представим, че природата се е сетила за нея преди него и че ако подобно нещо е хрумнало на физика, то е, защото „то" съществува някъде. И защото е налице резонанс между неговия ум и космическата мисъл. Ние откриваме само това, което може да бъде открито; няма как да открием несъществуващото. Впрочем нали „откривам" означава „намирам нещо скрито"?
По същия начин не бихме си мислили за някакво все още непознато явление, ако то вече не се е проявявало. Мисълта ни е следствие от проявлението му, а не причина за него.

Освен това - нека повторим - не бихме открили каквото и да било, ако нямаше резонанс между психическите ни механизми и космическите структури; космосът е навред, макар да не го съзнаваме.
Следователно, за да продължим мисълта на Бержие, нека си представим, че колективното несъзнавано е общата памет на човечеството, че то е резервоар, в който е събрана интелигентността на хора и животни, огромна информационна мрежа, от която бихме могли да черпим един ден, когато се снабдим с нужните антени и декодери.

От този ден нататък ще настъпи вечността на всички съзнания и човешкият интелект ще се понесе по вълните й... Ще настъпи краят на абсурда, какъвто е кончината на високообразовани и стойностни личности, които отнасят със себе си огромен обем знания, интелигентност, хипотези, изследвания, хиляди идеи и мисли; огромно количество информация, която са събирали през целия си живот и от която ни оставят твърде малко: някоя и друга книга, няколко последователи, краткотраен спомен...



Докъде води понятието колективно несъзнавано? Очевидно е, че стигаме до други измерения и до друг аспект на съзнанието, но какъв по-точно? Сигурно е също, че съществува фина и интуитивна връзка между вътрешния ни свят (психиката) и външния свят (материален, психически или социален): предмети, хора, събития и т.н.
Нещата се проясняват, когато си кажем, че интелектът е част от материята, всяка от съставките на която е съвършено интелигентна в своята област.
Това съответствие между нашата психика и външния свят понякога се изразява - ако се вгледаме внимателно - в необичайни явления, дори в събития, които можем да наречем чудеса. Но и в този случай за нас са странни само загадките, чието решение не знаем.

Някои хора стават свидетели на особени, но многозначителни „съвпадения", други „четат мисли" или имат предчувствия, които се сбъдват. Последователите на Юнг установяват подобни явления при пациенти, подложили се на психоанализа и достигнали стадия на пълнота на личността.

Тъй или инак прояви на синхронност се наблюдават при хора, чиито психически „жички" са преподредени така, че по тях да протича максимално количество информация. Тъкмо тя осигурява висока степен на вътрешна организираност; тя води до психическо „прочистване" и до състоянието на особено силна рецептивност, което го характеризира. И тук отново се сблъскваме със законите на термодинамиката.