Колективното несъзнавано е областта, от която произлизат символите, населяващи „големите" ни сънища (виж „Тълкуване на сънищата"). Но то е в основата и на много от нашите постъпки и мисли, на ред „случайности", съвпадения, на телепатията и предчувствията...

Впрочем в никакъв случай не бива да смесваме символ и алегория.

Алегорията може да се съчини, да се измисли, символът - никога.

Символът винаги препраща към едно по-обемно съдържание; той представлява своеобразен „коридор", водещ към непознати нам пространства. Всеки от нас носи в себе си символи, които се появяват в много от сънищата ни. Значението им никога не е очевидно.

Много от важните символи не принадлежат на индивидуалното ни несъзнавано, а на нещо друго, наречено колективно несъзнавано и разположено вън от личното ни пространство и време.



Става дума за една огромна, неизследвана досега територия, която може да се сравни с планетата Земя от времето, когато шепа картографи са се опитвали да очертаят моретата и сушата. Тогава на картите е имало големи бели полета с надпис „непроучено", което не означавало, че един ден там няма да стъпи човешки крак.

Както вече казах, колективното несъзнавано проявява енергията си в нашите сънища и интуиции, но и в някои „съвпадения" - толкова странни, че изглеждат невероятни.
Символите, на които сме подвластни, и ситуациите, в които биваме въвличани, са само отделни негови пространствени превъплъщения; също както елементарната частица е само отделното, пространствено-времево проявление на изначалната, единна и извънвремева енергия.
Юнг пръв открои значението на колективното несъзнавано в дълбинната психология. Някои водещи съвременни физици са поели щафетата и продължават проучванията в тази област. На тях пък дължим идеята, че именно колективното несъзнавано е връзката ни с космоса...



Мнозина ще свият рамене: „Колективно несъзнавано? Какво ме засяга? Занимават ме други неща: работата, грижите, колата, дълговете, скъпотията..." Разбира се. Можем да допълним:
„Освен това съм прекалено зает да се боря със собствената си вътрешна бъркотия и с умората от нея..."

Да си представим, че същият човек заяви: „Земното притегляне? Какво ме засяга? Имам си достатъчно занимания: работа, грижи, кола..." След което излиза на улицата, препъва се, пада на тротоара и си счупва ръката.
Поуката е следната: човекът може да не се интересува от гравитацията, но гравитацията проявява към него сериозен интерес...
Може би от този миг насетне този човек ще започне да се пита защо нещата „падат", ще установи, че чашата кафе стои на масата, а не лети във въздуха; вероятно ще усети земното притегляне, когато направи усилие да повдигне нещо тежко; и нищо чудно някоя лятна вечер, докато лежи на тревата, да се почувства „прикован" към земята на една въртяща се в пространството планета. Кой знае?

Ако пък реши да последва примера на Нютон, който видял как ябълката пада от дървото и открил гравитацията, може би от него ще излезе някой Нютон на колективното несъзнавано? Всичко може.
Падането е само едно епизодично средство на гравитацията да ни „напомни" за себе си.
Иначе тя ни налага законите си във всеки миг от живота ни. По същия начин относително редките проявления на колективното несъзнавано не означават, че то не присъства постоянно в съществуването ни, макар и да не си даваме сметка за това.



Всички ние сме склонни да разглеждаме своите постъпки, жестове, сънища и пр. изолирано от контекста им. Най-много да се върнем малко назад и да заявим: „Сънувах това, тъй като вчера си спомних за..." Или: „Казах тези думи, защото се сетих, че..."
По този начин отделяме дадено събитие от останалата част от живота ни. Гледаме на него като на случило се „тук и сега", сякаш няма ни минало, ни бъдеще.
Обаче - често ще повтаряме това в тази книга - нито едно събитие от живота ни не може да се отдели от абсолютното цяло, което представляваме. Дори най-незначителната мисъл или постъпка не само съдържат цялата ни история, но и са цялата ни история. Когато казваме, правим или мислим нещо, цялата ни личност го казва, прави или мисли. Ние сме ходещи „блокове от минало" - и това се отнася за всеки от нас във всяка точка на света.



Всекиму се случва да сънува „големи" сънища, които като че ли идват от другаде и оставят изключително ярка следа в паметта ни (колективното несъзнавано не се проявява единствено в сънищата, както ще видим по-нататък).
В някои от тях от дълбините ни изплуват първични, архаични или религиозни образи и усещания. Те не винаги могат да се разкажат, тъй като думите се опитват да преведат едва впоследствие усещанията, изпитани при проявлението на колективното несъзнавано (думите се раждат на нивото на съзнанието, затова не могат да предадат дълбочинните ни усещания).
Всъщност този вид сънища са плод на колективните представи, присъщи на цялото човечество. Г-н Х трябва да знае, че хиляди други хора от всички раси, цивилизации и епохи са могли и биха могли да сънуват сън, населен със същите символи като неговия.

Изглежда, че „някъде" съществува склад с информации, които нашите организми декодират чрез символите и създадените от тях образи. Някъде, но къде? Вътре в нас? В собственото ни несъзнавано? Или организмът ни е само посредник? И що за склад е това?