„Нормалната" тревожност е един от мощните двигатели на човешката
дейност; става дума за екзистенциалния страх, присъщ на всеки от нас и
съвсем естествен, ако е в границите на допустимото.
Той е един от факторите, които ни тласкат към съзидание, към
откривателство, към търсене на смисъла на живота и на смъртта и в
крайна сметка към опити да открием големия отговор.
Съзнателни или не, фантазмите, породени от вътрешната ни тревожност, се
въртят около различни планове, около изкуството, около творчеството на
различни нива. Едно стъпало по-долу, но все още в границите на
нормалното, са разположени фантазмите за бягство от всекидневието, за
пренасяне в някакво „другаде", където да намерим отговор на основните
въпроси на битието. Това са фантазми, които ни отвеждат далеч от
еднообразието на живота, мечти за големи пътешествия, за необитаеми
острови, желания за връщане към простото съществуване.
Става дума следователно за онази тревожност, която се опира на живота и
на усещането за възможна свобода; именно тя отличава човека, решил да
поеме риска на обновлението. Ние не се боим от това, което идва, а от
онова, което си отива. Боим се да не изгубим сигурността на познатия ни
свят.
Нормалното екзистенциално безпокойство стимулира и ни подтиква към
опити - нерядко успешни - за адекватно приспособяване към
обстоятелствата (докато прекалената тревожност изсушава живота).
Фантазъм на 45-годишна неомъжена жена:
- За двайсет години съм сменила шест апартамента. Всеки път, преди
да се настаня в жилище с „по-висок стандарт", ме обзема силна тревога.
Представям си различни сцени, които преживявам с часове. Струва ми се, че съм си провалила живота на новото място, където не познавам никого. Побиват ме тръпки, виждам се подивяла от самота, неспособна съм да намеря нито една от вещите си, напълно чужда съм в сграда, където никой не ми обръща внимание, останала съм без никакви пари и т. н. Заедно с това чувствам, че връщане назад няма. Виждам се как бягам към старото си жилище, как се моля да ми позволят да се върна в него, но ми казват: „Да не сте напускали. Толкова по-зле за вас." Сякаш съм приклещена между два свята, миналото
и бъдещето. А след като се преместя в новото жилище, винаги се чувствам
депримирана. И във въображението ми продължават да се въртят сцена след
сцена.,.
Важните елементи на този фантазъм са напечатани с нормален шрифт:
• Провалила съм си живота
Тези думи изразяват страх от новите обстоятелства, предизвикан от
чувството на жената, че няма право на живот сред другите хора, както и
от потребността й да живее в обстановка, с която е свикнала, на сигурно
място, като в „майчината утроба". Да отбележим и че става дума за
промяна, водеща до „по-висок стандарт", нещо, на което жената също
смята, че няма право. Този вид тревожност се среща често при служебно
или социално издигане и при очакване на бъдещ успех; породен е от
конфликта между желанието за успех и несъзнаваното усещане, че сме
недостойни за него или че ще се провалим.
• Неспособна съм да намеря нито една от вещите си
Личните вещи обикновено представляват „магическата вселена" на жената;
представляват и нейният „интериор", вътрешният свят, в който живее и с
който отъждествява заобикалящите я предмети. Промяната в разположението
им и преходният период, през който нищо не е на мястото си, често
пораждат остра вътрешна несигурност - липсват „магическите" ориентири.
През този период на адаптация тревожността се засилва и може да доведе
до депресивни състояния.
• Никой не ми обръща внимание, останала съм без никакви пари
Тук имаме усещане за отхвърляне, с лек привкус на стремеж към
материална и духовна нищета (..подивяла от самота). От подобно усещане
тръгват немалко фантазмени сценарии: човекът се вижда изолиран в
някаква стая, Забравен от всички, болен и безпомощен...
• Връщане назад няма, приклещена между два свята
Миналото се е затворило; бъдещето е забранено. Това е страхът, изпитван
на разделителната линия. Старите ориентири за сигурност вече не
съществуват; новите още не са се появили.
• Моля се да ми позволят да се върна в него
На кого се моли? Ставаше дума за майката... Омъжвайки се, тази жена бе
изпитала силно чувство за вина - последвано от депресивни състояния, -
защото бе „изоставила" майка си. Оттук и честите фантазми (в нейния
случай натрапливи) за изоставената и нещастна майка (въпреки ясното
съзнание, че майката живее пълноценно). Оттук и почти непрекъснатата
потребност да „се върне при майка си", за да измоли прошка от нея. Тази
жена си даваше сметка, че тревожните й фантазми са абсурдни, но бе
безсилна да се пребори с трупаните години наред афективни състояния.
• Да не сте напускали. Толкова по-зле за вас
Отново думи на „майката". Проклятие, което означава: „Ти ме изостави, нали? Отсега нататък за теб няма бъдеще и щастие."
И този вид фантазми не се поддават на класифициране. Те зависят от
въображението на индивида, от часа на деня или на нощта, в който се
появяват, от обстоятелствата, възрастта, здравословното състояние,
обстановката и всякакви други външни и вътрешни условия. Всяко събитие,
почувствано като необичайно, странно или ново, е в състояние да
предизвика прилив от въображаеми и мъчителни представи или истории,
които само подсилват породилата ги тревожност. Смятам за излишно да
добавям към това умората, афективната претовареност, самотата, които
допълнително разпалват въображението.
Пиер Дако
|
Нумерология
Четвъртък
21.11.2024, 12:41
