Както знаем, тези две понятия от психологията на Юнг са толкова важни,
че не бива да ги използваме над път и под път и да обясняваме с тях
всичко, дори необяснимото.
Да си припомним:
-Анимата е „душата", ядрото на дълбинното женско начало;
-Анимусът е „душата", ядрото на дълбинното мъжко начало.
Анимата заема поне три четвърти от несъзнаваното на човека; но понеже
жената по самата си същност е Анима, то Анимусът заема, да кажем, една
трета от нейното несъзнавано.
Анимата, това е сборът от възможностите на женския полюс у мъжа;
Анимусът е съответно сборът от възможностите на мъжкия полюс у жената.
Началото
Анимата и Анимусът
- ни формират още в детството само чрез присъствието си в
нашето несъзнавано. Те образуват афективната страна на личността ни,
обуславят ежедневното ни поведение, мислите, постъпките, нормалното или
патологичното ни въображение;
- ни информират. Те всъщност
са основният ни източник на вътрешна информация. Без преувеличение
можем да кажем, че мъжете и жените се подчиняват на заповедите на
своите Анима и Анимус;
- ни деформират, доколкото самите те са деформирани. Изключително рядко се случва Анимата и Анимусът да се интегрират хармонично в личността.
Съдбата на Анимата зависи на първо място от афективните отношения между
момчето и майката (огромен е броят на погълнатите от имагото на майката
Аними). Но тя се определя и от връзката му с бащата, както и от
отношението на последния към жената и женствеността.
Развитието на Анимуса се обуславя от отношенията на момичето с бащата,
но и от връзката му с майката, чието отношение към мъжете и
мъжествеността му служи за пример.
В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) обикновено бива
пренебрегван, отхвърлян, изтласкван в името на криворазбраната
мъжественост, налагана от мъжката агресивна, състезателна, убийствена и
в края на краищата вледеняваща душата цивилизация. Поради това мъжката
съзидателност най-често се задоволява със социалния и финансов успех и
извежда мъжа на афективна магистрала, която не води доникъде, освен до
едно окончателно крушение, лишено от какъвто и да е вътрешен живот.
При жената мъжкият полюс (Анимус) е белязан с чувство за вина,
тревожност и изтласкване на чувствата, също последица от западната
цивилизация, която векове наред е отреждала на жената статус на
недоразвито същество.
„Шансът" на жената е, че няма нужда да търси своята Анима, тъй като тя
самата е Анима (стига тази нейна част да е в добро състояние).
Безумната гонитба
Веднъж погребал своята Анима, мъжът започва да я търси вън от себе си.
Така се оказва въвлечен, съзнателно или не, в гонитбата на идеализиран
или утопичен образ на жена, на сродна душа, която да е огледалният му
образ и с която да преоткрие изгубената си цялост.
Търсенето му е толкова по-упорито, колкото е по-несъзнавано. В мечтите,
сънищата, фантазмите си мъжът преследва призрачната жена, която
непрекъснато му се изплъзва. Обикновено човек не осъзнава, че е
стеснил, че е осакатил личността си, като е отхвърлил един от полюсите
на своето несъзнавано. А тъкмо това стесняване е „противоестествено",
тъй като всеки от нас притежава важни хормонални характеристики на така
наречения „друг пол". Когато изтласкваме другия пол, ние се
самоотричаме и живеем само с едната половина от личността си.
И така:
- При мъжа: Анимата е (не представлява, а е!) неговият
вътрешен мир, неговата съзидателност, дълбинната му интелигентност.
Усещана положително или отрицателно, тя автоматично се проецира върху
представата му за женствеността - благотворна или ужасяваща, достойна
за обич или вдъхваща страх, даряваща живот или отнемаща живота. Ето как
мъжът се люшка между образите за жената-Слънце и жената-Нощ.
И как, без да си дава сметка, несъзнаваните фантазми направляват съществуването му.
- При жената: и тя търси сродната душа, но на мъжа-баща,
на идеализирания мъж, на брата. Нормално или не, това търсене ражда
фантазми за мъже покровители, за герои, но и за мъжественост с обратен
знак - опасна, кастрираща, насилваща. Но по принцип Анимусът на жената
е полюсът на творчеството, на есктравертното разгръщане на личността,
на действеното себераздаване. Търсенето на външен Анимус е до голяма
степен несъзнавано и предизвиква привидно волеви действия, мечти и
фантазми за успех или за провал, за социални проекти, за героични
постъпки, но и за кастриращо и агресивно поведение спрямо мъжете.
Освобождаването на Анимата и Анимуса
След като Анимата и Анимусът съставляват голяма част от несъзнаваното и
на мъжа, и на жената, става ясно, че изваждането им от строя може да
превърне личността в истински хаос от неорганизирана, но действена
енергия, която обуславя три четвърти от постъпките ни.
Тази затворена енергия може да се сравни със „супата" от елементарни
частици - протони, неутрони, електрони, фотони, неутрино... - които в
началото на нашата вселена безразборно са се носели в пространството и
от чиито „случайни" сблъсъци са се образували атомните ядра; така и
несъзнаваните фантазми се раждат от мъртвото вълнение на изтласканите
Анима и Анимус.
Как да постъпим, за да издигнем Анимата и Анимусът до съзнанието си и
да ги превърнем в част от личността си? Как да ги разпръснем в
организма си и да почувстваме действието им?
На първо място, като се научим да разпознаваме мъжките и женските
елементи у всеки от нас - елементите, които правят мъжете и жените
потенциално двуполови. Истината е, че ние не си даваме сметка - дори
умозрително - за един биологичен факт: двойните ни полови
характеристики, които придават относителност на афективната и
сексуалната природа на всяко човешко същество.
Ако не се лъжа, физикът Жак Бержие беше казал: „Няколко атома водород
върху една молекула стерол са достатъчни, за да разделим половете." Но
твърде много хора предпочитат да не забелязват тази проста биологична
истина в желанието си да се нагодят към западната цивилизация, която
също нехае за двуполовостта на живите организми.
Нужно ли е да цитираме Кришнамурти: „Добре изграден ум е умът на мъжа и жената, а не на мъжа или жената."
Не е лесно да анализираме човешкото поведение, което непрекъснато се
колебае между мъжкото и женското, линейното и овалното, социалното и
дълбоко съзидателното, повърхностното и задълбоченото, потенциалното и
действащото. Не е лесно и да „хванем спатиите" на онези фантазми, които
уж съзнаваме, но без да си даваме сметка каква поразителна информация
за двата полюса крият. Не по-малко трудно е да си припомним и да
изпитаме отново „някогашните" усещания (свързани с афективните
отношения с майката и бащата например), както и стотиците постъпки,
които те са предизвикали и продължават да предизвикват. Трудна работа е
и да се освободим от вече споменатия страх - страха да се променим в
очите на другите. Ще цитирам тук Жан Жироду: „Човек не може да промени
миналото и душата си тайно от съседите." И наистина, хармоничното
вписване на Анимата и на Анимуса в личността предполага известна
маргиналност на духа, възприемане на нова гледна точка, отърсване от
старите предразсъдъци, според които всеки пол е застинал в
една-единствена роля; предполага също да направим преоценка на
личността си, като осъзнаем цялата нелепост на поведенията, определени
като „мъжки" и „женски".
По-разпространени фантазми, предизвикани от Анимата и Анимуса
Нека първо уточним, че фантазмите непрекъснато лъкатушат между двата полюса. Делим ги на два вида за удобство.
Фантазми, предизвикани от Анимата
- Фантазми за самоубийство: могат да означават
непреодолимо влечение към смъртта-възраждане и желание за връщане към
майката-закрилница; но и - с отрицателен знак - за връщане към
майката-унищожителка.
- Фантазми за обожание или за унищожение на майката и на женствеността, за обожание или унищожение на жената; тук влизат садистичните фантазми, фантазмите за изнасилване и т. н.
- Вдъхновяващи фантазми: в преобладаващата си част те са определено положителни; от тях се раждат поетични и музикални творби, научни открития.
- Фантазми на двете крайности: често пъти несъзнавани, те се състоят в „предъвкване" на един и същи сюжет с преминаване от любов към омраза и обратно.
- Фантазми със символи: в тях фигурират добри или лоши чудовища, блата, езера, нощни градове, сняг, планини и т. н. (Виж „Тълкуване на сънищата".)
- Фантазми, свързани с детството: тук се появяват, естествено, майката, домът, гледки и лица от детството...
- Фантазми, свързани с идеалната жена, която може да бъде изцяло измислена.
- Често си измислям някаква жена. Бавно я „сглобявам", като заемам
части от известни кино-артистки: лицето на... краката на... ръцете
на... Променям външния й вид според сюжета - запознанство, внезапно
влюбване, голяма любов. Меч¬тая си по поръчка, ако може така да се
каже...
Фантазми, предизвикани от Анимуса
Както вече казах, те са по-слаби от тези на мъжете по простата причина,
че Анимата (самата жена) рядко присъства в тях. Това са фантазми за
активно съзидание, за социални успехи; фантазми, които изразяват
потребността на жената да бъде забелязвана, да й се възхищават, да я
обожават; фантазми за шикозни дрехи, подхранвани от телевизионните
сериали, фантазми за външна изява; но и такива, в които се появяват
мъже в ролята на покровители или любовници, опасни или разрушителни
мъже, както и изразяващи агресивност, омраза към мъжете и т. н.
Фантазъм за смърт-възраждане
Това е необичаен фантазъм, от който ще приведа един пасаж.
Става дума за 34-годишен мъж, който изпитва странна любов към лодките, макар да няма никакъв опит в управлението им.
- Представям си, че съм на някаква платноходка, която се носи по
моретата към края на света. Това е пътуване без начало и край. Чувам
гласовете на китовете - омагьосващ зов, имам го на запис. Небето и
морето се сливат. Внезапно китовете се превръщат в сирени - или
по-точно така силно желая да ги превърна в сирени, че успявам. Плавам
към тях, а те се отдалечават от мен. Изпитвам фантастично усещане за
вечност, вече не съществувам, навлязъл съм в друго измерение... Всеки
път излизам от този фантазъм изпълнен с енергия, която ме преобразява.
Какво виждаме тук?
- Неопределено дългото или безкрайно плаване, пътешествието към други
брегове. Платноходката напомня лодката, която в много митологии пренася
душите на покойниците в отвъдното.
- Мистичността на „пътешествието": платноходката се е отправила към
неизвестното; морето и небето се сливат, мечтателят има чувството, че
се разтваря в тях.
- Гласовете на китовете: възможно е древните мореплаватели, запленени
от тези гласове, да са вярвали в зова на сирените. Налице е усещането
за поглъщащата Анима, за вечната и недостижима жена, която открай време
привлича мъжете. Китът олицетворява също добрия дух, който изтръгва
мъжа от опасното море и го повежда към спасението и безсмъртието. Нали
в една от южно виетнамските легенди тъкмо китът донася детето-спасител,
което освобождава света от злото? - Мореплавателят се е насочил към
„края на света": усещане за спряло време, за вечност, за смърт. Усещане
за възраждане в някакво „другаде", достъпно единствено за любовта.
В този фантазъм мечтателят умира за самия себе си. Преобразява се.
Освобождава се от правилата и ограниченията и прониква в напълно
непознати за всекидневието светове. Изгаря от невъзможна любов и иска
да се възроди във вечност, която да подпечата новата му съдба. За
съжаление всеки път отново се връща към обикновения си живот. Дали не
става дума за компенсаторен фантазъм? Много е вероятно, но не е ли
по-важно това, че този мъж предугажда възможното съществуване на друго
душевно измерение?
Пиер Дако
|
Нумерология
Вторник
16.04.2024, 23:19
