Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

pims.m
 Пими ® » Пиер Дако » Фантазмите


Любовните Фантазми

Налага ли се да припомняме, че те са практически безброй? Съпътства ги цяла гама положителни или отрицателни чувства (виж „Тълкуване на сънищата").

- Когато съм сам, „й" говоря на глас. Водя с нея безкрайни разговори. Въобразявам си какво ли не, сам се прегръщам, представяйки си, че я притискам до себе си, виждам така ясно всяка сцена, че започвам да я усещам физически. Стискам възглавницата, която се превръща в „нея", покривам я с целувки, шепна й страстни думи. Представям си учудването й, възхищението й от моята любов. Ужасно е глупаво, нали?

Кой влюбен не е правил това? Тези фантазми са съвсем обикновени, при тях любимото същество като че ли действително присъства.

- Фантазмите ме завладяват, където и да се намирам. И почти винаги се въртят около жените и идеалната любов. А съм женен от петнайсет години и имам щастлив брак. Най-често си представям ласки, които нямат нищо общо с обикновения секс. Няма нужда да ви казвам, че поддържам тези фантазми с почти религиозно чувство.,. (45-годишен мъж)

Това е фантазъм за безкрайна любов, за самоединение чрез сливане със своя женски полюс (виж по-нататък главата „Анима").


Отсъствие

- Мечтите ми се въртят около любимата жена, която си отива. Появяват се различни образи: влак, гаров перон. В зависимост от дните променям историята. Понякога става дума за жена, която няма да видя повече, която си отива завинаги; тогава ме изпълва огромна тъга или поне се преструвам, че е така. Друг път пристигам тичешком на перона и оглеждам притеснен вратите на вагоните, докато влакът бавно се отдалечава. Или пък любимата жена слиза от влака и се хвърля в прегръдките ми... (27-годишен мъж)


Среща

- Винаги става дума за жена. Търся я. Виждам се как я чакам на улицата, седнал в колата си. Или пък заставам пред дома й и чакам да се прибере. Когато я видя, тръгвам към нея. Преструвам се на учуден, след това на очарован....


Отрицателни любовни фантазми

И такива има - садистични, мазохистични, канибалски, породени от страх от отхвърляне, от мъка по отсъстващия, от омраза, от безразличие, свързани с желание за мъст...

- Най-честият ми фантазъм? Опитвам се да се покажа безразличен към жената, която ме обича. Отлично си представям целия театър: тя страда, плаче, сама е в дома си; съсипана е напълно, а аз изпитвам някакво горчиво удовлетворение...

Страх от изоставяне? Вероятно, но на какво се дължи? Потребност да причини страдание, да убие „Майката"? Да изостави и да унищожи Майката, проецирана върху жената? И в този случай е необходимо да познаваме целия живот на мъжа. Но можем да сме сигурни, че отнякъде ще изплува сянката на една обичана и мразена майка.

- Често отвратен си въобразявам как дефекирам върху някаква жена. Образът само за миг преминава пред очите ми, прогонвам го, но той се завръща след десетина секунди...

Любов с обратен знак? Но все пак любов. В света на малкото дете екскрементите обикновено са „подарък", който то смята, че прави на майка си. Чрез тях изразява любовта си към нея. В определени моменти - при промяна в настроението, придружена от непредвидимо чувства на враждебност към майката или към родителската двойка - то несъзнателно желае да „елиминира" майка си. Тогава изпражненията се превръщат в средство да се разочарова, да се „унищожи" майката. Понякога детето упорито отказва да се изходи (за да не достави удоволствие на майка си, да я накара да страда, да й отмъсти). Някои малки деца започват да плачат още при вида на гърнето, което ще им помогне да изпълнят „задачата" си.
Ето как чрез фантазъм, директно произлязъл от несъзнавани спомени, този мъж усеща изпражненията и като нещо добро, и като инструмент за унижение, за омърсяване и за символично унищожение на Жената (= Майката). Но за да определим истинското му значение, е необходимо да изследваме детството му.

Някои отрицателни любовни фантазми са свързани със страх от остри предмети (игли, ножове и под.), от изнасилване и т. н.

- Всеки път, когато видя нож, за миг пред очите ми преминават кратки, но ясни картини: забивам ножа в тялото на... (жена ми, годеницата ми, майка ми, детето ми...)
Да си кажем още веднъж, че за щастие подобни фантазми не тласкат човека към действие!


Стереотипно тълкуване?

Тълкуването, свързано с образа на Майката, е толкова разпространено, че имаме пълното право да проявим известен скептицизъм. Не става ли дума за обяснение, превърнало в стереотип една непълна, макар и неизменно потвърждавана от наблюденията истина за отношенията между детето и майката?
Не е необходимо да се разпростираме върху „симбиозата" между майката и малкото й дете. Книгите по психология изобилстват от информация по въпроса. Можем все пак да се запитаме: съществуват ли други възможни тълкувания на фантазмите, свързани с „унищожаването на майката"? Най-вероятно. Но в крайна сметка всяка проява на любов (здрава или болезнена, положителна или отрицателна) говори за несъзнавана потребност от сливане с Другия, за завръщане към първичното единение.


Фантазъм за омагьосване

- Често се виждам как приготвям магическо питие, дори си представям, че съм свръхнадарен медиум, после фантазмът се променя: изобретил съм лъч и го насочвам към някаква снимка. Всичко това е предназначено да привлича жените; виждам ги във въображението си как идват към мен, движейки се като сомнамбули, като омагьосани...

Магията е действие, насочено срещу здравето, чувствата, собствеността на даден човек. Правят се магии и се развалят магии за хора, животни, къщи, предмети. Някои вярват в магии за любов или омраза, извършени чрез някакъв предмет (статуетка, набодена с карфички, любовни питиета, снимки и пр.). Магиите могат да се тълкуват от всяка гледна точка - психологическа, психоаналитична, психиатрична и т. н.
При магиите за любов или омраза става дума за „операции", предполагащи наличието на „резонанс", на връзка между визираното лице и използвания предмет. Ще цитирам един текст на Мариан Верньой:
„Във всички описания на магии фигурират предмети, които по нещо напомнят за преследваната цел. В Египет например, още преди построяването на пирамидите жреците използвали восъчни статуетки, на които слепвали устните, преди да произнесат заклинанията си - целта била да се запушат устата на злодумците. (...) При правене на магия за стабилност на държавата се използвал скъпоценен камък, върху който имало гравирани четири стълба. Всеки народ притежава собствен и учудващо неизменен набор от предмети. (...) Във Франция восъчната или дървената статуетка, както и рисуваното изображение, присъстват в магиите от средновековието до наши дни."

Понастоящем - прогресът задължава - снимката се смята за „двойник" на лицето, обект на магия, филмите за „черна" магия ни показват ритуали, в които се използват косми от главата, изрезки от нокти, кръв; все „апетитни" подправки на тайнствени отвари, забърквани в сумрачни подземия.
Тези дейности предизвикват всякакви реакции - от сляпо доверие до пренебрежително свиване на рамене. Ще се смаете обаче от факта, че в нашия свят гъмжи от „магьосници", заклинатели, вещици и други „влъхви", които практикуват както в най-затънтените селца, така и в центъра на модерните градове.

Вярно е, че всеки човек - никой от нас не е застрахован - може да се поддаде на древните страхове, на потребността си да вярва в магически сили, в мистериозни ритуали, в заклинания, изпълзели от далечни епохи. Вярно е също, че уморените души лесно попадат в клопката на ирационалното, че един смътно проблясващ лунен лъч може да накара да повярват в поредното „чудо" хиляди хора, тласкани от образите на богове и демони, неизменно присъстващи в архаичното колективно несъзнавано. Надежда, алчност, любов, омраза - търгашите на човешки души винаги ще са на ход...


Пиер Дако
Папка: Фантазмите | Добавил: Пими (19.03.2009)
Разгледан: 1312

Контакт         35.153.73.72           Вторник          16.07.2019, 14:42