Фантазмите са скритият антидот на затворничеството. Те задействат по хиляди начини безкрайните възможности на въображението.

Положителни или отрицателни, съзнавани или несъзнавани, фантазмите нерядко разчупват еднообразното и унило всекидневие и се превръщат в противотежест на съжаленията по пропуснатото, на провалите и неосъществените мечти.
Понякога въображението дава път на грандиозни прозрения - това са фантазмите, от които се раждат големи произведения на изкуството, музикални творби, научни открития.
Всеки ден, навсякъде по света милиони мъже и жени се спускат до дъното на въображението си и тръгват на лов за мечти, за онова „нещо друго", което освобождава живота им поне за миг.
Животът не е възможен без фантазми и мечти. Човешкото същество се състои от няколко „личности" и фантазмите му зависят от това коя личност се проявява.
Във въображаемото човек задоволява незабавно свои¬те съзнавани или несъзнавани желания, фантазмите, „нормални" или не, са сред най-използваните начини за бягство.
Обикновено фантазмите са нещо тайно. Ние охотно разказваме мечтите си, чиято неопределеност сама по себе си ни предпазва от чуждата недискретност, но премълчаваме фантазиите си, защото те прекалено откровено разкриват личността ни.

Обикновено фантазмите се смятат за нещо отрицателно. Те ни напомнят за деградирала сексуалност, тъмни инстинкти и осъдителни мечтания. Това е така, защото нашите общества отглеждат низкото у човека като някакво рядко растение, защото медиите и рекламата грубо експлоатират отрицателните фантазми, които сами произвеждат. Същите тези общества, за които няма нищо свято, обезкръвяват въображението и неговата символика. Задушаването на свръхчовешкото, което присъства у всеки от нас, спомага за появата на най-долните фантазми.
В ежедневието фантазмите изкарват на бял свят тайни мечти, дълбоки комплекси, неподозирани изтласквания. Съществуват опасни отрицателни фантазми: садистични, мазохистични, убийствени, самоубийствени...
- Много често си представям как карам колата си с максимална скорост. В края на една права отсечка внезапно се оказвам пред някаква стена. Представям си ужасния удар и настъпването на смъртта ми. За част от секундата преминавам в небитието... (23-годишен мъж)
Очевидно е, че този (самоубийствен?) фантазъм отразява нещо основно от личността на мъжа. В подобни случаи съществува опасност от осъществяване на фантазма. Можем да се запитаме дали някои автомобилни злополуки не са прикрити самоубийства, предизвикани от многократното повторение на такива фантазми?
Смятам, че човек често желае да се самоунищожи, защото е безсилен да стане такъв, какъвто чувства, че е в действителност - божество, изпълнено с радост и щастие.
Но да отворим една скоба.

Един 30-годишен мъж често си представя цял сценарий за филм. Действието се развива във френското градче, където е срещнал една млада жена. Преди година мъжът се завърна в САЩ и ми изпрати оттам следното писмо:
- Не мога да забравя „малката французойка". Срещнах я рано сутринта пред една хлебарница. През цялата нощ мислих за нея и на другия ден тръгнах да я търся. Не успях да я открия. Не мога да се освободя от този спомен. Улицата, жената се превърнаха в истински фантазми, които си повтарям всяка вечер. Представям си как се връщам във Франция, отивам отново на онази улица, след това срещам „моята " французойка, която също ме търси... И двамата замръзваме на място, после се хвърляме в обятията един на друг. Смешно, нали? Най-чудното е, че в основата на мечтите ми е уханието на топъл хляб, миризмите на малката уличка и ароматът на кафето от околните къщи... Дъхавият хляб, хубавото утринно кафе... тези непознати за нас, нюйоркчаните, неща...
Любовният спомен на този мъж е свързан с миризмите, „присъствали" на една среща. Става дума за млад американец. В Америка уханията са нещо по-скоро необичайно. Американците употребяват всякакви обезмирисители (за тяло, за помещения, за автомобили и т. н.), което прави от САЩ една абсолютно „неутрална" за обонянието държава. Така че фантазмът на младия американец е напълно нормален. Но е интересен - затова разказах за него, преди да продължа.

Това е областта на съзидателното въображение, от което понякога се възползва цялото човечество.
Става дума за въображението, конкретизирано в произведения на изкуството, литературата, музиката; за мечтите, овеществени в научни открития, понякога резултат на светкавично и плодоносно „вдъхновение".
Без фантазми не би имало нито наука, нито изкуство; не би имало кино, театър, актьори.
Висшите фантазми принадлежат на великите „аутсайдери", на пътешествениците в света на неизчерпаемото въображение.
Нека припомним някои куриозни случки с известни личности, на които въображението е изневерило в неподходящ момент. Известна е историята с Наполеон, при когото се явил някакъв си механик, наречен Фултън, показал му проект за параход и му предложил да съоръжи френския флот с такива съдове. След като изслушал Фултън, Наполеон го отпратил, без да подозира, че няколко години по-късно корабът, който ще го отведе на остров Света Елена, ще бъде задминат от параход на име „Фултън". Кой знае, ако бе проявил необходимото въображение, Наполеон може би е нямало да изгуби короната.
Граф Цепелин пък предложил дирижабъл на южняците по време на Гражданската война в Америка. И него отпратили. (По онова време Френската академия на науките отхвърляла всички предложения, свързани с квадратурата на кръга, с тунела под Ламанша... и дирижаблите.)
Все през XIX век професор Ленгли бил уволнен, задето проектирал летателна машина, снабдена с двигател с вътрешно горене. В същото време друг голям научен авторитет математически „доказал", че е невъзможно да се изобрети летяща машина, по-тежка от въздуха. Ето как някои хора са лишени от въображението, необходимо за напредъка на науката и на човечеството. А този напредък се дължи единствено на проецираните в бъдещето фантазми.
Как стоят нещата в наши дни? Има ли човекът все още съзидателни мечти?

Понятието „фантазъм" се използва по най-различни на¬чини, като разпространеното му значение често е твърде отдалечено от първоначалното.
Фантазиите са два вида. При единия става дума за по¬вече или по-малко съзнавани явления (мечти, блянове, въображаеми истории). Другият вид е от областта на несъзнаваното. Съществуват безброй фантазми и от двата вида. Всички те са тясно свързани с паметта и с психичните процеси. Несъзнаваните фантазми влизат в действие още в началото на живота ни. Затова не можем да ги отнесем към определен период. Освен това те присъстват в съзнанието ни практически непрекъснато. Всеки образ, всяко мечтание пораждат фантазми. Човек, който върши нещо машинално или се разхожда безцелно, също несъзнателно фантазмира.
фантазмите се различават в зависимост от възрастта, пола, заниманията. Разбираемо е, че някоя автоматично вършена дейност може да породи повече фантазми от работата, изискваща силно съсредоточаване.
Когато се превърне в рефлекс, навикът преминава в несъзнаваното. Ако години наред се движа по един и същ маршрут, аз вече го познавам „като петте си пръста". Затова не е нужно да внимавам особено, нито да мисля за това, което правя. Тогава именно у мен се появяват съзнавани и несъзнавани фантазми под формата на смътни мечтания, неясни мисли, въображаеми сценарии, които впрочем бързо забравям. Възможно е обаче моето несъзнавано да се възползва от това „невнимание към действието на момента", за да ми подскаже решението на някой проблем, да пробуди вдъхновението ми, интуицията ми и т. н.
Откритията на Фройд доказаха съществуването на множество несъзнавани фантазми, които са част от живота на всеки човек.
От друга страна, често се смята, че фантазмите са нещо „нереално", някакво мяркащо се и изчезващо явление. Това не е вярно. Всяко чувство, всяка емоция, всяко разочарование, както и всяка вътрешна победа се изживяват във и чрез фантазмите. Тъкмо те придават на психичния ни живот цел и посока. Иначе защо биха съществували?
Съзнавани или не, всички наши фантазми идват от миналото ни, а то е изградено от здраво свързани помежду си обстоятелства. Доколкото поведението ни е до голяма степен обусловено от фантазмите ни, би било наистина полезно да открием къде се коренят те. Със съзнаваните фантазми нещата се относително прости. Много по-трудно е „да хванем края" на несъзнаваните. Единствено психоанализата е в състояние да ги изкара на повърхността. И то, разбира се, когато ни оказват отрицателно въздействие или са в основата на невротично поведение. В такива случаи именно става дума за фантазми, за чието съществуване изобщо не подозираме.
Изглежда неправдоподобно, но някои психолози и психоаналитици наистина вярват, че фантазмите са „нереални" и ненужни. Сякаш самите те не са, подобно на всички нас, „складове за фантазми"! Възможно ли е също да отричат значението на сънищата, които не са нищо друго освен най-обикновени фантазми?