Тази е като че ли водещата дума на нашето време. Сама по себе си информацията е прекрасно понятие, което обаче е обезценено от прекалена употреба. Среща се във всяка туристическа диплянка, на всеки плакат, във всяка административна сграда... и в устата на всеки от нас. Новините по радиото и по телевизията се наричат информации. Такива са наистина, но на много ниско ниво. Само понякога придобиват комуникативната функция на истински съобщения - политически, културни, музикални, художествени, философски, религиозни...

Да разгледаме едно търговско писмо, адресирано до утвърдено предприятие:

„Имаме честта да доведем до знанието ви някои нови предложения, които, убедени сме, ще допринесат за съживяването на предприятието ви. Молим да ни извините за смущенията, които ще внесем в равновесието на вашата фирма, чиито хармонични елементи са залог за стабилност."
Ще видим колко важен е този пример за всички области - интелект, психика, междучовешки отношения, социална и политическа сфера...

- Да доведем до знанието ви = уведомяваме ви, внасяме информация в предприятието ви.

- Убедени сме — и как да не сме! Всяка нова информация, всяко ново съобщение, каквото и да е то, съживява дадена система чрез оздравителни смущения в установеното равновесие.

- Молим да ни извините = няма за какво, тъкмо обратното! Прекалено стабилната система, постигната от нищо несмущавана хармония, очевидно е обречена на застой и на ентропия (разпад на енергията).

- Хармонични елементи = определение за устойчивост и синоним на ключовата дума „еднородност" - едно доста опасно качество, както ще видим впоследствие.

Но да се върнем на информацията. Колкото и чудно да изглежда, информацията е единственият начин да забавим настъплението на смъртта. Очевидно е, че всичко, което възприемаме, всичко, което стига до нас, е информация: светлина, звук, музика, изкуство, личностни послания, думи на преподаватели, телефонни и радио-съобщения и т. н. Стотици хиляди съобщения ни изпраща и космосът - космически прах, елементарни частици, а дали не и онази информация, от която зависи интелектът ни? Нека кажем най-напред, че всички информации без изключение стигат до мозъка ни закодирани, във вид на честоти и на вибрации. Всичко, което идва от нашия свят и от космоса, е информация-съобщение. От предишните поколения и вероятно от някакво „другаде" сме получили биологична и психическа информация. Самите ние сме биологична и психическа информация, която обуславя съществуването ни и която предаваме на другите чрез тялото си - каналът, по който преминават посланията ни.
Следователно човешкото тяло и психика представляват една огромна маса от информация. Да си представим количеството информация, натрупана например от един учен, който се опитва да я предаде, както и каква част от нея ще изчезне с неговата смърт. Откъдето следната идея...



Макар да не е пряко свързана с нашата тема, ще приведа тук една „научнофантастична" (поне засега!) идея на Жак Бержие:
„Мисля, че учените ще успеят да получат копие на умиращо съзнание. Ще го запишат под формата на битова информация върху дискове или магнитни ленти. Та нали библиотеката на Конгреса се побира в кутия за обувки! Обаче някое природно бедствие или бомба биха могли да унищожат това съзнание повторно. Е, тогава да си представим нещо още по-фантастично. Биха могли например да превърнат записаната информация във вълнова система, след което да я впишат в структурата на пространството... (...) Така вграденото в космоса съзнание ще приема и предава светлинни и вълнови сигнали, ще се развива, ще се обогатява и това ще продължи вечно. Виждам го как общува с други абстрактни съзнания, пренесени в безкрая от напреднали галактични цивилизации."


След като информацията не е нито материя, нито енергия, тя се нуждае от носител, за да бъде приемана и предавана: вълни, антени, приемателна апаратура... Нашето тяло е носител на информациите, давани ни от светлината, звуците, думите; жица или вълна са носителите на телефонните съобщения и т. н.



За да имаме информация, съобщението трябва да бъде излъчено и прието. Когато предаваме съобщение по телефона, се явяват паразитни шумове (в резултат на прекъсвания в потока електрони, пренасящи електрическия ток), които смущават и частично, понякога дори напълно унищожават информацията. Така съобщението, макар и излъчено, бива прието само отчасти или изобщо не достига до получателя.
Същото важи и за нас. Всичко зависи от психическата ни „машина". От това дали е в добро състояние, дали жичките й не „дават на късо", дали някъде не се спотайват „паразити" (комплексите например), които ни пречат да уловим изпратените съобщения. Комплексите са нашият „шумов фон", те са в състояние напълно да заглушат съобщението и да ни доведат до състояние на вътрешна глухота.

Важно. Ние сме резервоари за информация. Ние акумулираме информация. Организмите ни напомнят апаратури със своите интегрални схеми, кабели, декодери, трансформатори; тези машинни елементи приемат, декодират, превеждат на нашия език безкрайната зашифрована информация, постъпваща в нас, както вече казахме, под формата на вибрации и на честоти.

Господ умря, Маркс умря, а и аз не се чувствам много добре...
Уди Алън

Друга ключова дума, свързана с понятието интелигентност: еднородност.

Рано или късно тя води до израждане на енергията и смърт. Еднородността е нещо много опасно не само за интелекта, а за всички области. Да си припомним търговското писмо. Ставаше дума за предприятие (би могло да става дума за психика, интелект, междучовешки отношения, любов, общество и т. н.), в което цари именно еднородност, ще рече стабилност, обусловена от еднородния състав, примиряване на различните или противоположни тенденции, хармония между всички съставни части, равновесие.
Пълно съвършенство... На пръв поглед какво по-хубаво от една хармонична връзка, от напълно спокойна и уравновесена любов, от стабилен интелект, от общество, съставено от „сродни души", от училище, в което всички ученици са на едно ниво, от правителство без търкания? Нещата „вървят" от само себе си, моторът работи безотказно, без сътресения, равномерно, нищо не може да наруши статуквото. Само че всъщност капанът е вече заложен и той носи смърт.

Това е, разбира се, вид уеднаквяване. Поради еднаквите си елементи еднородната система е напълно неутрализирана и остава в това състояние, ако не я захраним с нова енергия.

Нека бъдем наясно: където и да се настани, в каквато и да е система - индивидуална (ум, афективност, физика) или колективна (група, предприятие, общество), където и да действа, еднородността води до разграждане на енергията.