Откъде идем? От дъното на кое Време? Какво носим в себе си, без да си даваме сметка? По какъв начин го носим? На кое място в нас е заложена още с раждането ни тази дошла от другаде „информация"? От кой свят е пристигнала?

Някои интелекти като че ли са в „пряк досег" с космическата „същност", други - не. Защо е така? И как става така? Каква аура ни обгръща? Какво ловим, какво дешифрираме и кое е това нещо, което наричаме Интелигентност?

Днес много се говори за посредствени и за свръхнадарени (в какво точно?), за средно интелигентни, за високо интелигентни. Проблемът за естеството на интелекта е вечен. Ту го смятат за вроден, ту твърдят, че може да се развие. Но дали няма и друго обяснение? Определят интелекта и като способност да си задаваш въпроси, да проявяваш неутолима любознателност. Освен това интелектите биват различни по вид и капацитет и това вероятно е естествена даденост.

Едно обаче е сигурно - интелектът трябва да е отворен, да се подхранва отвън с всякаква „информация". „Заглушаванията" на интелекта могат да бъдат от най-разнообразно естество, но те всички произвеждат паразити по трасето на съобщенията, които по този начин се деформират и отслабват до степен на пълно заглъхване. Както ще видим, заглушаването обикновено се дължи на афективни смущения.
Но преди да стигнем до тях, се налага да направим едно задължително отклонение.