|
|
|
|
Бутон за дарения чрез PayPal
| |
|
|
|
|
|
|
|
Онлайн: 1 Гости: 1 Потребители: 0
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Покаялият се работохолик
Ето какво ми каза един мъж:
- Братята ми бяха бизнесмени и все ми ги даваха за пример. Накрая
отстъпих. Влязох в бизнеса не защото ми харесваше, а за да не се
превърна в „черната овца" на семейството. Знаете ли обаче какво правя
от седмица насам? -...?
- Пиша малка книжка без никаква стойност освен за самия мен. Нещо
като равносметка, един вид дневник. Смятам да кажа горе-долу следното:
„Виждате стените, които ме ограждат, и си мислите, че това съм аз. Но
аз не съм тези стени, аз съм вътре в тях заедно с неосъществените си
желания и непостигнатите си цели." Това е. Дори на жена ми не посмях да
кажа с какво се занимавам - тя също е в бизнеса, нито на сина ми, който
живее само за да демонстрира благополучието си и марката на колата
си... Ще си пиша книжката скришом, но с много радост...
Дали някаква лампичка не е светнала за този мъж? Не е изключено.
Малцина са тези, които в един момент си задават въпроса за скритата си
същност. Примерът показва как човек може да изгние в затвора, изграден
от семейните норми.
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (11.01.2009)
|
Разгледан: 789
|
|
|
|
|
|
|
|