|
|
Заради затвора не виждаме затворника
(Жорж Дюамел)
Човек става затворник на самия себе си, когато по някакъв начин се е
почувствал измамен, без да си дава сметка, че независимо от
обстоятелствата измамникът е единствено и само той. Всяка „жертва" има
склонност да обвинява за нещастието си другите, тъй като не съзнава
собствената си отговорност.
Освен това жертвата невинаги е тази, за която си мислим. Човек, затънал
до гуша в работа, в обществени задължения, подчинен на строги и
неизменни семейни правила е в много по-голяма степен жертва, отколкото
е „невротикът". Чрез своето „социално заболяване" невротикът, както
вече знаем, е реагирал на измамата, показал е, че я отхвърля, че е
неспособен да се приспособи към обстоятелства, с които изобщо не може
да се оприличи. Нещо в него отказва да приеме подмяната на съществото
му. Неведнъж е повтаряно, че невротикът има по-висока човешка и
афективна стойност от индивида, отдал се на натрапени му отвън, чужди
на същността му занимания. Това е напълно вярно.
Ако се огледаме, ще видим, че около нас се простира цяла вселена от
възможни затвори, които ни дебнат от детството до смъртта. Голямата ни
задача е да не се подлъжем да попаднем в тях и така неволно да се
превърнем в жертви на битието. Вселената от затвори съществува, защото
съществува свят от правила и норми, който иска да ни моделира, да ни
нагоди към себе си и който в края на краищата ни разболява. Разболяваме
се, защото сме изгубили собствения си Аз, понякога завинаги. И само
продължителната работа може да ни помогне да го открием отново.
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (14.01.2009)
|
| Разгледан: 789
|
|
Нумерология
Четвъртък
21.11.2024, 15:46
