|
Няма съзидателност без топлина
Всяко затваряне в себе си, всяко свиване на „кълбо" ни превръщат в
свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите
светове.
Ще дам пример с два скачени съда, в които нивото на течността е едно и
също. При подобно равновесие всякакво движение е изключено. Необходимо
е нещо да го наруши. Да си представим, че пуснем камъче в единия съд.
Тогава вълнението на течността ще може да се използва. А ако поставим в
течността уред, свързан с динамо-машина, ще се получи електрически ток,
който на свой ред ще произведе топлина, работа, светлина. Ще се положи
началото на веригата на обмена, на работата и на „творчеството".
Същото се отнася за всеки от нас. Психологията дава най-добрия пример
за това как да извършим работата, необходима за нашето освобождаване.
Това освобождаване (чрез психоанализа или по други начини) минава през
нарушаването на мнимото равновесие в човешката капка, както и на
фалшивото успокоение, дължащо се на неврозата; то се състои във
внасянето на смущения в нашия затворен свят (камъчето в скачените
съдове). В резултат се включва динамомашината, в личността и в нейната
афективност възниква „напрежение", съществото ни започва да извършва
работа, да отделя топлина и най-главното - да съзидава с непозната
дотогава сила.
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (17.01.2009)
|
Разгледан: 906
|
|