|
|
|
|
Бутон за дарения чрез PayPal
| |
|
|
|
|
|
|
|
Онлайн: 1 Гости: 1 Потребители: 0
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Законът за минималното усилие
В природата на всяка крачка се сблъскваме с това, което можем да
наречем „закон за минималното усилие". Какво прави водната капка
например? Тя прилага точно този закон, като еднакво разпределя
напрежението по цялата си повърхност.
Тук ще цитирам Рьоне Юиг*:
„Един пример, който впрочем открай време е поразявал хората, ни дава
пчелата с нейните килийки. Когато разглеждаме восъчната пита, веднага
забелязваме съвършеното шестоъгълно сечение на коридорите. То
представлява многоъгълник с шест еднакви страни, свързани с равни ъгли
от по 60 градуса."
Шестоъгълниците са прецизно „сглобени", прилепени един до друг без
никаква загуба на пространство и на усилие. Явно и тук действа законът
за минималното усилие.
Друг пример: ако затиснем мехурчета от водна пяна между две стъкла, те
ще се групират в слепени шестоъгълници. Излиза, че природата си пести
труда и доколкото е възможно, гледа да не се преуморява.
А ние? А нашият организъм? А психиката ни? Те се подчиняват на същото
правило и знаят какво правят, във всеки случай много по-добре от нас.
Всяко човешко същество се стреми да намери покой по какъвто и да е
начин (но не и „вечен покой"). Неврозата сама по себе си е опит за
успокояване на личността. Колкото до човешката „капка" (която също
прилага закона за минималното усилие и за икономия на енергията), тя е
изпълнена с безброй вътрешни напрежения, несъзнавани страхове и
изтласкани чувства! В нея цари онази нестабилност, която човекът желае
да избегне на всяка цена. И като се има предвид това дълбоко заложено в
него желание, колко несъзнавани усилия, какво насилие над личността са
нужни, за да попречат на затвора да се отвори към света и към други
измерения на живота, които остават завинаги непознати заедно с
опасностите си, съгласен съм, но най-вече заедно с чудесата си!
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (18.01.2009)
|
Разгледан: 935
|
|
|
|
|
|
|
|