Да се върнем към човека. Колко допира, сблъсъци, понякога дори беди или
провали ще са необходими, за да се отвори най-сетне здраво залостената
и за себе си, и за околните система, за да се пробие защитата, която
човек си въобразява, че си е осигурил, превръщайки се в кълбо, в
окръжност, свивайки съществото си до минималната му повърхност?
Така още от детството несметно число индивиди се включват в играта на
„затваряне в калъф" и живеят до края на дните си в тъмницата на
статичния си свят.
Пиер Дако
|