|
Как живеят повечето хора? Еднакво тъпо... или Всеки в своята килия
Вярно е, че животът на повечето хора протича по следния начин:
Раждане... Училище... Университет... Военна служба... Брак... Кариера... Пенсиониране... Кончина...
Тоест обикновено ние влизаме от един затвор в друг. И най-лошото е, че
през годините, прекарани във всеки от тях, дори мислено не си подаваме
носа навън. Стоим си на топло в поредната килия.
Да се вслушаме за какво си говорят затворниците.
В училище учениците си говорят за училище, за учители, съученици,
домашни, за часовете, за междучасията, с една дума - за училището и пак
за училището...
В университета се говори за университета, за преподавателите, за
състудентите, за курсовите работи; с една дума - за университета и пак
за университета...
В казармата предмет на разговорите са командирите, старшината, капитанът, тоест казармата....
В службата се разменят новини от службата, клюки за колегите, за
началниците; вкъщи също се говори за службата, за новините от службата,
за службата, службата, службата...
И действително е така!
Понякога се случва изпод камарата от килии да се подаде главата на
някой аутсайдер, който да заговори за нещо друго или поне да се опита.
Това може да е музикант, поет, художник, писател, може да е дете или
зрял човек. Той щръква високо над демагогската каша, забъркана от
всеобщия стремеж към уеднаквяване.
Този особняк ще бъде възприет от „колектива" като чуждо тяло, като нещо
различно, което не се вписва в обичайния затворнически режим. Той ще
стане обект на враждебност, на отхвърляне, на сарказми, на учудване,
дори и ако му се възхищават.
Каква ще е съдбата му? Може да не понесе различните форми на отхвърляне
и да се подчини на масата, превръщайки се в аутсайдер в
най-отрицателния смисъл на думата, в индивид, негоден за афективен и
социален живот. А може и да устои и да успее да задържи главата си над
водата.
Във всеки случай ще бъде или отстранен, или унищожен в резултат на неволно предизвикания от самия него „скандал".
А останалите? Те са милиарди. Милиарди човешки същества, които танцуват
и подскачат на място без никакъв контакт с живота и с хората от другите
килии, без никаква перспектива освен неизбежното утре.
Какво са научили те в края на живота си? Нищо или съвсем малко.
Какво са открили? Нищо.
Какво са намерили? Нищо. Повечето от тях така си и остават в неведение
за съществуването на други вътрешни светове, на други измерения...
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (20.01.2009)
|
Разгледан: 891
|
|