| |
|
|
|
|
Бутон за дарения чрез PayPal
| |
| |
|
|
| |
|
|
|
|
Онлайн: 4 Гости: 4 Потребители: 0
| |
| |
|
|
|
| |
|
|
| |
|
|
Скритите затвори
Зад някои дреболии от ежедневието могат да се крият неподозирани афективни и социални затвори.
Жена с най-обикновено име - Мария. На галено - Мия. Възраст - 48 години. Презимето й започва със „С". И се получава: „мия се"...
Не е трудно да се досетим колко подигравки и „остроумия" са се изсипали
върху нея още в детството й („изми ли се днес", „миеща се мечка",
„миялна машина" и пр.). А родителите й са продължавали да я наричат
така, звучало им е миличко, доставяло им е удоволствие! Докато бедната
„Мия Се" е изтласквала бунта и насъбраната обида (години наред!).
Ето как в желанието да изразят любовта си родителите - особено майките
- прикачват на децата си смешни прякори и продължават да ги използват
дори когато децата пораснат, дори цял живот! Някои умалителни имена са
направо като клюката, проникват навсякъде - сред роднини, съученици,
колеги, приятели, познати; и всички охотно ги употребяват. А
„бенефициентът" е „жигосан", понякога завинаги. Умалителното „кастрира"
името от истинската му звучност и значение и му пречи да се отъждестви
с тях. Волю-неволю, и независимо от доброто намерение на другите
(автодобронамереност!), около човека се създава климат на „зряла"
снизходителност, която унижава достойнството му. Става въпрос за
истинско афективно кастриране, което може да се прояви чисто физически.
Например някой Жан, комуто са прикачили анекдотичното Жано или още
по-нелепото Жанжан(!). Как изложеният на подобно снизходително
отношение към личността му да не започне в края на краищата да се
отъждествява с умалителното и да се държи като дете или като клоун?
Нима си представяте сериозен и мъжествен индивид да отговаря на това
сладко като бонбонче именце?
Примерите са прекалено многобройни. Също толкова многобройни са и
родителите, които говорят на децата си „по бебешки" или на
„тийнейджърски" жаргон, за да установят връзка с младото поколение,
сякаш то е умствено недоразвито.
Всяко умалително на собственото име „смалява" личността. Толкова е просто, че няма накъде.
Да се върнем на Мия:
- Всъщност се казвам Мария. Но винаги са ме наричали Мия. Искам да се освободя от това умалително, но как?
- Какво ви пречи да го сторите? - Всички покрай мен.
- Тоест? Правили ли сте опити?
- Не, не смея. Представяте ли си колко трябва да обяснявам!
- Съпругът ви?
- Той лесно ще свикне с Мария.
- Родителите ви?
- Те няма да се съгласят. Желанието ми ще им се стори смешно.
- Това е техен проблем, вие нямате нищо общо. Името си е ваше. Защитете
го! Обявете, че отсега нататък искате да ви наричат Мария.
- Още повече, че се чувствам отлично като Мария...
- Тогава? Опитайте...
Продължението на историята? Мария обяви на всеослушание, че държи да я
наричат с истинското й име. Показа се неумолима, като поправяше
събеседника си всеки път, когато се налагаше, или не отговаряше, ако се
обърнеха към нея с умалителното име. Никак не беше лесно, защото
всички, които я познаваха открай време като „Мия Се", трябваше да
променят поведението си (тук имаме същите трудности като тези, за които
вече стана дума). Но твърдото решение на Мария стори необходимото.
Няколко месеца по-късно тя възвърна истинското си име. Тогава целият й
външен вид се промени: походка, начин на обличане и на говорене,
отношение към приятели и познати, към втрещените родители, принудени да
приемат „новия вариант" на дъщеря си.
Самата Мария се чувства отлично.
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (21.01.2009)
|
| Разгледан: 919
|
|
|
|
| |
|
|
|
Нумерология
Неделя
22.12.2024, 18:45
