Изглежда парадоксално? Да видим:
50-годишна жена: скованост, тревожност, никаква радост от живота; много
добро физическо състояние; спортен тип, дава вид на неуморима. От
35-годишна е на диетично хранене. Кухнята й, естествено, отговаря на
личността й - „строга", без нищо излишно, без никаква фантазия. Губи
много време в обикаляне на магазините за диетични храни. Отишла е на
лекар заради „страховата си невроза".
-...Да, в добро здраве съм, но изпитвам панически ужас от болести. Не
мога да доближа болен човек. Гледам да се заобикалям само с напълно
„здрави" хора.
- Какво изпитвате, като видите инвалид?
- Ужас, дълбок, органически страх. Боя се и от старостта, от смъртта.
- Мъжът ми често казва, че не би могъл да понесе слаба или болна жена.
А и аз не мога да си представя мъжа ми да е болен или инвалид.
- Защо мъжът ви...?
- Не би ме понасял, ако се разболея? Предполагам, че се страхува от живота...
- Възможно е.
- Впрочем той иска от мен да се държа като момче при всички обстоятелства.
И наистина, достатъчно е да погледнем тази жена, за да видим до каква степен се е вирилизирала. Чиста проба „мъжкарана".
- От това най-много се страхувам. Ако се разболея, мъжът ми ще се отдръпне от мен...
Очевидно е, че и жената, и мъжът са в еднаква степен затворници. И
двамата запълват живота си, като заключват вратите, през които биха
могли да излязат на въздух.
Какво ще стане, ако тази жена успее да преодолее страховете си?
Ако стори това, тя ще се освободи от почти диктаторската опека на
съпруга си. И фалшивото равновесие на семейната двойка ще се наруши
отново.
Не знам какво се е случило с нея след нашия разговор. Най-доброто,
което можем да й пожелаем, е да опита прелестите на нормалното и вкусно
ястие, без да й се струва, че настъпва краят на света.
А после?... После дано да живее по-добре...
Пиер Дако
|