Ето какво сподели с мен една 39-годишна жена:
- Кратката терапия, на която се подложих, и участието ми в
любителски театрални трупи ми показаха, че мога да съществувам
по-съвсем различен и далеч по-истински начин. Станах много по-ведра и
общителна. Започнах да разсъждавам другояче. Мненията ми вече не бяха
дуалистични, понякога направо не можех да си съставя мнение. Излишно е
да ви казвам, че това объркваше другите, които познаваха склонността ми
да правя категорични и окончателни изводи. Вече не бях дребната
буржоазка, затворена в пашкула на сигурността, която постепенно ме
убиваше. Но се появи проблем със съпруга ми. Аз бях неговият затвор,
той - моят. Той имаше нужда от покорна, уплашена и безлична жена. Това
му позволяваше да ме закриля и по този начин да вярва, че контролира
живота, от който всъщност се страхуваше. Изглежда парадоксално, но
тъкмо аз, беззащитната, бях спасителната му лодка. И изведнъж лодката
напусна кораба. „Равновесието" в брака ни се оказа нарушено и съпругът
ми започна да се затваря в себе си...
Това показва, че в допълващите се семейни двойки поведението на единия
прекрасно „урежда" другия; в човешките отношения никога нищо не е
еднопосочно. Смайващо е например да се видят семейните двойки, които
участват в някои наистина глупави телевизионни игри - фактът, че се
допълват, просто бие на очи; при това допълването непременно е в духа
на дуализма: твърдост -мекота; сила (външна) - слабост (външна);
грубост - нежност; непринуденост - скованост и т. н.
Така напълно несъзнателно се постига мнимо „равновесие" още с
формирането на двойката. И крехката семейна лодка се понася по вълните,
докато единият от „допълващите се" партньори не премине в
„противниковия лагер" на възвърнатата идентичност.
Обикновено когато единият започне да се освобождава, реакциите у другия
са следните: страх от възможната афективна самота, агресивност,
подигравки и сарказми, мазохизъм или садизъм, повече или по-малко
изтласкани враждебност или омраза. Освен ако и той не е започнал да се
„връща към себе си".
Да обобщим казаното дотук:
- допълваща се двойка: идентичността и на двамата партньори е осакатена; всеки служи за „алиби" на другия;
- освобождаване на единия от партньорите: нарушаване на мнимото равновесие;
- освобождаване и на двамата партньори: всеки от двамата възвръща
идентичността си; появяват се две нови личности, които не са се срещали
преди...
Пиер Дако
|