Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

pims.m
 Пими ® » Пиер Дако » Нашите Затвори


Между два свята


Лесно разбираме здравословния шок, предизвикван от подобни внезапни усещания. Чрез тях интуитивно обхващаме всичко онова, което е задушавало Аза ни, макар и да не можем в един-единствен миг да го анализираме подробно.
Но да се върнем на нашия пример. От момента на просветлението нататък мъжът се почувствал „между два свята":

- Не беше лесно. От една страна, бях обсебен от мисълта, че съм съществувал, без да съм живял; от друга, чувствах, че навлизам в света на свобода, която дотогава не познавах. Трудно ми е да обясня. Това е усещане на целия организъм - и на тялото, и на психиката. Намирах се на най-важната межда в живота си.

И ето го пак споменатото препятствие, на което ще се натъкваме отново и отново, сякаш е част от „играта":

- Все така внезапно получих и една плесница. „Другите!" Усещането за тяхното съществуване се стовари върху ми като канара. Почувствах се самотен... защото се бях променил, бях станал друг... После се замислих: не мога да се освободя, ако близките ми не ме последват. За щастие жена ми и дъщеря ми извършиха своята част от работата...

Какво станало после с този мъж? След връхлетялото го чувство на освобождение той едно по едно анализирал всички менгемета, които стягали психиката му. Търпеливо направил пълна равносметка - вгледал се в своята работа и в отношението си към нея, в поведението си към колегите, към приятелите, в начина, по който прекарвал вечерите си, и т. н.
А после се появили и много по-важни неща. Постепенно осъзнал най-дълбоко скритите си окови - множеството наложени му отвън морални ценности, към които безкритично се бил придържал.

- Верността към жена ми? Градеше се върху лъжливи основи. Бях й верен по много причини, като първата бе страхът от чуждото мнение и потребността ми от почтеност (в очите на обществото, разбира се, тъй като всъщност ми беше безразлично). Бях пленник на някакъв псевдо морал, основан на страха: страх да напусна някого (което не бе нищо друго освен проекция на страха ми от самотата), страх да не причиня някому зло (по-късно открих сянката на майка ми зад този страх), страх да не ме презрат и какво ли не още. Така или иначе, тези криворазбрани ценности бяха обуславяли повечето от постъпките ми през целия ми живот! Кажете ми тогава къде под тази камара боклуци трябваше да търся верността си? Размислих и успях да отделя чувствата си към жена ми от натрупаните морални и социални нелепици. Така любовта ми към нея се появи като нова и неоспорима истина. Дълго й разказвах за капаните, от които исках да се освободя...

А приятелите? Този човек несъзнателно бе прилагал почти абсолютния човешки закон за „търсенето на прилики". (Излишно е да напомняме, че всяка любов или приятелство се основават на приликата на обекта им със самите нас или с нашата Сянка.) След като променил вътрешната си гледна точка и възприел ново поведение, някои от познатите и приятелите му се отдръпнали. Играта на прилики не можела да продължава повече. Но той завързал нови приятелства, запознал се с нови хора, активно подпомаган от жена си.
Целият му живот се променил. Появили се нови четива, нови стремежи, основани на нови интереси; и най-главното - появили се нови афективни явления.

- Най-учудващото бе, че много хора - дори колегите ми - започнаха да търсят компанията ми! Говореха ми за себе си, за трудностите си, за децата си. При това без и дума да съм споменал за изживяната от мен промяна. Струва ми се, че в учреждението, където работех, можех да открия „център по човешки отношения"!

Напълно в реда на нещата. Всяка значителна вътрешна промяна предизвиква появата на нещо като „аура", която околните смътно долавят, придава ново качество на вътрешния живот, по-верен поглед върху нещата, способност да изслушваш и да разбираш...
Историята на този човек е историята на едно излизане от затвора, на проникване в друг свят и най-вече на постигане на онази вътрешна свобода, без която не си струва да живеем.

Пиер Дако
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (23.01.2009)
Разгледан: 526

Контакт         34.239.158.107           Понеделник          19.08.2019, 06:15