Към колко ли хора би могла да се приложи тази схема?
1
Майката: властна и вездесъща; кастрираща.
Бащата: „кастриран" от жена си; превърнал се в „несъществуващ", в обратното на добрия наставник.
Базова информация М 1: негативно присъствие на майката; Анимата на сина
е погълната от образа на майката; смесване на майката и Анимата;
ненавист към майката, станала афективно недосегаема и възприемана ту
като богиня, ту като дяволица.
Мъжкият свят е непознат (тъй като бащата никога не е служил за пример);
страх от мъжете, усещани като опасни; отслабване на Аза;
девирилизиране; общо усещане за безсилие.
Компенсаторни информации
Мнимо самовглъбяване; лъжлива стеснителност; лъжлива омраза към жените;
мнима интровертност в резултат на страхове блокиране на
екстравертността; перфекционизъм; потайност.
Изтласкване на емоциите; поддържане на всяка цена на компенсаторната защитна фасада.
Въпросните компенсации, послужили за ефективното „оцеляване", естествено непрекъснато се подхранват от (1).
Става дума следователно за:
Постепенно осъзнаване на (2). Осъзнаване на положителното или
отрицателното идеализиране на майката и на жената, на това, че миналото
непрекъснато се възражда в настоящето. Опити да се осъзнае какво се
изтласква, което е най-трудното.
Размиване на компенсаторните информации в нови, постепенно придобивани информации.
Как да направи това мъжът, за когото става дума? Като отхвърли
желанието за самота и самовглъбяване, които му носят сигурност. Като се
откаже от мнимите си тайни (маски, страх от смъкването на маската,
страх да не го видят такъв, какъвто е, и т. н.). Като постепенно се
освободи от тревожността, пораждана у него от жените (чрез установяване
на контакт с цел постепенно да ги постави на истинското им място). Като
се освободи и от страха от мъжете (и тук чрез повече контакти с тях).
По какъв начин?
Мъжът ми каза следното:
- Смятах, че обществото ме е отритнало, и това ми причиняваше
страдание. Бях си внушил, че предпочитам самотата. Гроздето беше много
кисело... Изпълваше ме фалшива гордост, желание да се различавам
напълно от другите, да съм над тях, в резултат на което те не знаеха
как да се отнасят към мен.
Така този мъж се превърнал в затворен кръг. Никой не знаел „откъде да
го подхване". Включил се в система без връзка с околния свят.
И се оказал в плен на процес, който:
а) нямал начало (обърканите информации от миналото се смесвали с изтласкваните в момента усещания);
б) нямал и край (основната цел на мъжа била да оцелее, като запази на
всяка цена защитната си фасада и рефлекторното си поведение).
Множеството други възможни цели - с една дума, животът му - били
унищожени.
Впрочем той каза още:
- Живеех като прикован към „отрицателния си двойник", към черния си
двойник в някакво лъже-равновесие, равнозначно на афективна смърт. Бях
се превърнал в чужденец за самия себе си...
1. създали комплекса
2. осигурили афективното оцеляване до известна степен съзнавани компенсации
3. Информации от сегашния живот (смесени с тези от 1) смесица от съзнавано и изтласкано
4. Работа, която трябва да се извърши постепенно: осъзнаване на Т;
„размиване" на информациите 1 и 2 в тези на сегашния живот (3) все
по-голямо осъзнаване
Как е постъпил мъжът?
Изучавал е трудове по психология и психоанализа, включвал се е в
групова терапия. Започнал е да спортува, за да може да се сравнява с
различни мъже и жени. Известно време е играл в любителски театър и е
свирил в малък оркестър.
Размиването на старите информации (комплексът и компенсаторните реакции) е станало постепенно.
- Осъзнах, че нито светът, нито мъжете и жените са толкова страшни,
колкото ми изглеждаха през кривото огледало на афективността ми, което
отразяваше фантазмите на болезненото ми въображение.
Поуката от тази история? Виждаме как всеки „патологичен" навик,
вкоренен в несъзнаваното и несъзнателно подхранван, чертае затворен
кръг без друга връзка с външния свят освен изкуствените самозащитни
реакции спрямо всичко наоколо, дори спрямо приятелите и близките.
Пиер Дако
|