Случва се понякога в резултат на някаква интуиция, на нещо като просветление информациите-комплекси да разкрият тайните си.
- Първото ми освобождаване стана много бързо и незабележимо - някак
изведнъж осъзнах кое в поведението ми непрекъснато се повтаря. Това се
случи, след като се вгледах в страха, който ме обземаше всеки път,
когато видех началника си, всеки път, когато той ме погледнеше. До
такава степен се парализирах вътрешно - и то от много време, - че исках
на всяка цена да се освободя от това притеснение. Започнах да мисля за
него съвсем целенасочено, дадох воля на въображението си; обратно на
това, което можех да предположа, видях не лицето на баща ми, а на
облечена в черно жена със строг поглед, която неотлъчно следеше какво
правя и как живея. Бях чел книги по психология и разпознах своята
Анима, приела образа на майка ми - жена твърда, подозрителна,
тиранична; получих някакво... как да кажа... внезапно просветление,
разбрах цялостното си поведение. Можех да го разбера и много по-рано,
ако не бях толкова смутен от тази повтаряемост на реакциите ми, която
си обяснявах с изключителната си стеснителност. Излизаше, че дървото ми
е пречело да видя гората, а сега целият ми живот се разкри пред очите
ми. Осъзнах и притесненията, за които изобщо не си бях давал сметка,
вечно напрегнатите си мускули, скованите си рамене, неспособността ми
да се отпусна... С една дума, всичко, което приписвах на така
наречената си „нервност". Тя всъщност беше следствие, а не причина.
Пиер Дако
|