Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

pims.m
 Пими ® » Пиер Дако » Нашите Затвори


От какво ни е страх?


Ако можехме за миг да зърнем несъзнаваните си затвори, сигурно бихме се ужасили. Но мнозина биха се уплашили още повече, ако за част от секундата застанеха лице в лице с възможната си свобода.
От какво ни е страх? От живота, без сянка от съмнение. Затова си измисляме теории и им се подчиняваме уж по своя воля - всъщност повечето от тях направо ни поробват. Затова сме си изфабрикували всякакви идеали, идеологии, традиции, обичаи, морал, философии, кодекси на честта...
Така сами издигаме стените на тъмницата, от която после се чудим как да се освободим.
„Преди да излезе от затвора си, човек трябва да признае, че се намира вътре в него. Клопката, в която е попаднал, е собствената му емоционална и характерова структура. Няма смисъл да си изгражда теории за естеството на затвора - единственото, което трябва да направи, е да признае неговото съществуване и да потърси изхода му. Всичко друго е безполезно: безполезно е да се възпява мъката, както прави чернокожият роб; безполезно е да се съчиняват поеми за прекрасната свобода - такава, каквато си я представяме в затвора, - на която ще се наслаждаваме, когато излезем от него; безполезно е да си обещаваме свободен живот след смъртта, както прави католицизмът, или да славим безкрайното си невежество подобно на философите на примирението... Първото нещо, което трябва да сторим, е да потърсим изхода на затвора. "


Да се върнем към втория сън

Да си представим един напълно свободен човек. Например едно хипи - в най-положителния смисъл на тази дума. Тъй като уважава живота, той просто го живее. Тъй като уважава другите, живее сред тях и заедно с тях. И тъй като дълбоко уважава свободата си, не се бои от нея.
Но около него има хиляди затворници. Той прилича на здрав и весел човек, който живее пълноценно пред очите на болни и нещастни хора. Не е нужно много време, за да се превърне в прицел на завист и омраза от страна на тези, за които представлява Мястото - онова Място, което те се чувстват неспособни да достигнат.

Не сте ли забелязвали как щастливите индивиди първи стават жертва на хорската злоба? Как върху свободните и необременени от емоционални патологии хора се излива враждебността на запрените в собствения си затвор? Не е ли такъв случаят с пътуващите цигани, обект на всякакви оскърбления и на дълбока подозрителност, но най-вече на завист? Същото се отнася и за скитниците, които автоматично биват обвинявани във всички грехове. От друга, страна повечето хора изпитват непризнато желание да бъдат приети в „клана" - и мъчително чувство, че са отхвърлени от него.
Очевидно е, че щастливият и свободен индивид неминуемо предизвиква завист и враждебно отношение. Затова се опитват да го „убият", да го унищожат, било като го отхвърлят, било като го изолират. Защото той е огледалото, което им показва какво желаят, но не могат да бъдат. Що се отнася до хипито, бъдете сигурни, че ще го убият. Та нали го правят всекидневно!

Пиер Дако
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (27.01.2009)
Разгледан: 854

Контакт         34.239.158.107           Понеделник          19.08.2019, 06:25