|
Свободата е като страстта
Любовта ви връхлита неочаквано и изневиделица... същото се отнася и до
свободата. Но нейната „внезапност" е резултат от дълъг процес на
вътрешно избистряне.
Да си свободен не означава да се идеализираш - идеализацията на Аза
компенсира изпитваната тревожност и чувството за вина, тоест тя е пак
затвор. Когато Азът не е истински, той всъщност не е свободен, затова
най-важното от всичко е да намерим истинския си Аз. Това е дълго и
трудно, но плодоносно начинание. Смисълът на живота не се съдържа в
спазването на външни, абстрактни закони (морални, философски, социални,
семейни, религиозни и т. н.), а в способността ни да осъзнаем коя от
предложените ни възможности отговаря на истинската ни същност. Тогава
именно свободата става част от нас. Тогава преставаме да се суетим и
свободата, която е тичала подире ни, а ние сме я отблъсквали, най-сетне
ни настига, защото вече сме способни да я приемем. От този миг
навлизаме в територията на положителната разрушителност (виж главата
„Психоанализа"), която се изразява в съзнателно, трезво и неагресивно
отхвърляне на абстрактните патриархални житейски правила, господстващи
в западния свят. Това е най-важната смяна на посоката, която можем да
направим. И най-ценната, защото в края на пътя ни очаква сливане с
Вселената на „Великата Майка" и с нейния климат на пълна вътрешна
свобода.
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (08.01.2009)
|
Разгледан: 812
|
|