|
Цивилизацията на убийството
Нормално е да съизмерваме способностите си с тези на другите хора.
Нормално е да искаме да постигнем най-доброто, което можем, при
положение че сравнението с другите не се основава на измислени ценности.
За съжаление в съвременното общество се научаваме да доказваме
качествата си единствено чрез противопоставяне, в обстановка на
състезание, обикновено изпълнена със злоба и агресия. Така стигаме до
желанието да „унищожим" противника и до породените от него чувства на
враждебност и ненавист. Достатъчно е да си припомним „спортните" битки
или така наречените религиозни борби.
Ето някои изрази, употребени във връзка с тениса, които преписах от
вестниците: „Х е истински убиец"; „V унищожи противника си"; „2
ликвидира съперника си в 5 сета; сервисите му са истински куршуми"; и
т. н.
Обява за работа - нарисувана е ужасяваща глутница вълци с оголени зъби;
отдолу е изписан подобаващ текст, в който срещаме борци, печеливши,
агресивни, млади вълци, остри зъби и други думички все от тоя десен.
Което показва, че човекът наистина не е най-доброто завоевание на вълка.
Изповед на един „шампион" по голф: „Когато играя, сърцето ми е
изпълнено със злоба; играчът на голф е длъжен да си повтаря, че трябва
да удря съперника си по главата, докато му спука черепа..."
Да коментираме ли?
И все пак...
Всеки от нас може да попадне в някой от затворите, които носи в душата
си. Ние изграждаме и поддържаме тези затвори заради мнимата сигурност,
която ни носят. Неврозата е най-подходящият пример. Първият ни враг си
остава чувството за малоценност и за вина - ядрото на всички
„комплекси". Слабостта, покорството или мазохизмът, както и властното,
агресивно поведение и садизмът, разтварят вратите на множество затвори.
Така, без да си даваме сметка, се превръщаме в диктатори и палачи на
самите себе си.
Пиер Дако
|
Папка: Нашите Затвори | Добавил: Пими (09.01.2009)
|
Разгледан: 780
|
|