През този период трябва да се внесе отвън това, което яйчникът вече яе отделя по естествен път. Така че предпо­читаното лекарство ще бъде прогестеронът.

Лечението е лесно: прогестеронът се приема във вид на хап­чета в продължение на 10 дни всеки месец - от 15-ия до 25-ия ден на цикъла; той се понася добре от организма и помага за сякаш чудодейното изчезване на смущенията, дължащи се на липсата на този хормон. Приемането на прогестерон продъл­жава до окончателното спиране на менструацията, когато би­ва заменено с хормонално лечение на менопаузата.

Ако жената пие противозачатъчни таблетки, които все­ки месец й осигуряват минимални дози естрогени и прогестерон, тя преживява по-леко периода на хормонално неравновесие. Затова, когато анализът на кръвта и кръвното на­лягане на жената са задоволителни, в неин интерес е да про­дължава да приема противозачатъчни таблетки до настъп­ването на менопаузата.

През този период жената не бива да се отказва от проти­возачатъчните средства, каквито и да са те, защото, макар овулацията й да е ставала своенравна, рискът от забреме­няване съвсем не е изчезнал... Лечението с прогестерон през перименопаузата няма контрацептивни свойства, а и не то­ва е целта на провеждането му.


Менопаузата е доста кратък период, тъй като обхваща само прехода от нарушеното функциониране на яйчниците до пълното им излизане от строя, изразяващо се с изчезва­не на менструацията. Тя е тясната врата, през която жените трябва задължително да преминат, за да се разделяте ерата на младостта и на възпроизвеждането и да навлязат във вре­мето на третата възраст и на физическото безплодие.

След края на хормоналния си живот жената живее още 20-30 години без хормони и без благотворното им влияние върху цялото тяло. Щом яйчниците спрат да функционират, вече няма връщане назад: без естрогени и без прогестерон няма месечен цикъл, нито менструация.

В продължение на няколко месеца или години д между 2 и 5 години) организмът ще реагира бурно на тази про­мяна, като ще се опита да запази обичайното си състоя­ние по други начини. Особено ще се постарае хипофиза­та, от която е зависело всеки месец отделянето на фоликулотстимулиращи и лутеинизиращи хормони. Тя ще про­дължи да дава команди, разстройващи дейността на хипоталамуса, а оттам и на терморегулиращата система. Смущенията, причинени от настъпването на менопауза­та, са много специфични и добре познати на жените меж­ду 50 и 55 години (с изключение на 20-30% от тях). Става дума за:


Те обливат жената независимо кога и къде. Лицето й из­веднъж почервенява, по челото й избива пот, гримът й се размазва и тя е истински - и много неприятно - изненадана от номера, който й играе тялото й. Този симптом се проявя­ва с различна сила при различните жени.- някои изобщо нямат топли вълни, а други направо не смеят да се появят на публично място!


Смущенията в съня са една от класическите прояви на менопаузата. Жената трудно заспива, а през нощта рязко се събужда, обзета от паника и обляна в пот.


Започнало да се проявява още при 45-годишната жена, то се затвърждава, когато тя наближи или леко надхвърли пет­десетте. Половината от жените наддават с 3 до 6 кила в пе­риода между перименопаузата и същинската менопауза. То­ва е обяснимо - знаем, че центровете на апетита и на засищането са разположени в близост до хипоталамуса  -жлеза­та, подложена на най-големи сътресения между началото и края на менопаузата.


Много жени изпадат в депресия и губят присъщия си по­рив за живот. Започват бързо да се изморяват и да се чувстват претоварени от същите задачи, които преди са изпъл­нявали с лекота.

Към това се прибавя и забравянето, което отначало е избирателно и се отнася до имената и презимената, а впо­следствие се разпростира и върху неотдавнашни събития и факти.



Влияещите се от действието на хормоните влагалищни секрети намаляват дотолкова, че овлажняването на вагината вече не е осигурено и половият акт може да стане бо­лезнен, дори невъзможен (в такъв случай е наложително жената да използва гелове и кремове). Но дали и сексуал­ното желание, появило се през юношеството с нахлуването на хормоните, няма постепенно да отлети?

Яйчниците вече не функционират, матката се смалява, вулвата и ват ината също регресират, дори галенето на клитора може да стане непоносимо.

Половият акт се превръща в задължение към партньора, който продължава понякога до доста напреднала възраст да изпитва удоволствие от секса... Тогава в семейната двой­ка възниква проблем - сексът вече не играе ролята на физи­ческо сливане и мъжът и жената се отчуждават един от друг.

Учудващо е, че жените си затварят очите за този проб­лем, вместо да го предвидят и да му намерят своевременно решение чрез естрогенно-прогестеронно лечение...