Парите са обгърнати с тайнство, за което повечето
хора си остават слепи. Те не са просто хартийки и монети. Като средство
за разплащане навсякъде по света притежават сами по себе си
неподозирана сила и прогледнем ли за нея, започнем ли да я използваме,
парите се множат като с вълшебна пръчица. Да усвоиш тайната на парите е
едно. Друго е да приложиш това познание, което понякога е трудно по ред
причини: предстои да ги разгледаме, за да ги премахнем - единственият
начин да постигнете някога финансова сигурност и същевременно финансова
свобода. Ето едно стихотворение, което със средствата на поезията
изразява тайнството на парите. Сетне ще разгледаме въпроса откъм
приложната му страна.
... тази вечер си припомням
сладостно-горчивите мигове,
когато на улицата ни спря опърпан непознат -
Да ни поиска петаче-две,
наш събрат - човек, залутал се по своя път,
винаги се усмихваш, даваш ли на несретниците
долар, два, пет
дори когато ти си без пукната пара
и това са последните ти две, три банкноти.
сетне, щом той те погледне слисано,
му казваш през рамо:
„Слушай, искаш ли да получиш още,
дай на някого половината от тези пари!
Не ги пести за черни дни!
Черен се римува с беден
... римувай всичко с „живот"!
Ще ви бъде от полза да познавате и прилагате
астрологичния наръчник как да напреднете в професионалното поприще и
как да берете плодовете от любовта си към работата, но няма как да
пренебрегнем факта, че: всичко това е свързано с успеха, който за
повечето хора е равнозначен на пари и финансова осигуреност - връзка,
която няма как да избегнем в нашето общество. Днес, в нашата епоха не
можем да бъдем особено полезни на себе си и на другите, ако ходим боси
по непавираните пътища или проповядваме край морето. Дори за спалния
чувал и купичката супа за бездомните се искат пари. Освен личните ви
потребности и помощта, която оказваме на бездомниците, съществуват и
организациите, посветили се да спасят от унищожение планетата, на която
живеем всички ние. За да постигнем това чудо на чудесата, също са нужни
пари.
Почти е изключено и ние, и планетата да оцелеем, ако не се обединим
бързо, за да предотвратим надвисналите катаклизми, и природни, и
създадени от човека. Както навремето с Атлантида, човечеството изживява
своя единайсети час по ред причини, като се почне от киселинните
дъждове и се стигне до безумната надпревара в ядреното въоръжаване. До
евентуалния Gotterdammerung вече остават не векове, а години. И тъй
като Велик диктатор днес е именно времето, имаме нужда от енергията на
парите, та поне този път да предприемем нещо. А пари има колкото искаш,
ако те вместо да бъдат кътани и трупани, бяха използвани по-различно.
Няма нищо лошо в това да разполагаш с пари, лош може да бъде само
начинът, по който ги харчат или използват някои богаташи. Така например
„Грийнпийс" се нуждае от енергията на парите, та да продължи усилията
си по спасяването на китовете, делфините и тюлените, избивани и
унищожавани жестоко и безсмислено. Имаме остра потребност от
организации като „Грийнпийс", клуба „Сиера" и сродните с тях всеотдайни
групи, а те, от своя страна пък, се нуждаят от пари. Краткото, ала
прелестно стихотворение на мариниста биолог Робърт А.Бруър, редактор на
настоящата книга, изразява пределно ясно онова, което се опитвам да ви
обясня.
Къде бяхте,
когато големите китове молеха за милост,
а рибите гинеха в отровените поточета и реки?
Написахте ли поне едно писмо?
Песен изпяхте ли?
Или седяхте със скръстени ръце и си повтаряхте;
че няма кой да прочете вашето писмо,
няма кой да чуе песента ви?
Къде бяхте,
когато Земята започна да умира?
Всъщност има само три причини да работиш.
1) Най-често срещаната причина е за да си изкарваш прехраната,
да си покриваш разноските по основните потребности, необходими, за да
оцелееш и пак да си в състояние да работиш, та да спечелиш достатъчно
пари за основните си потребности, необходими, за да продължиш да
работиш и да си плащаш за... и така нататък. Досущ като катерица в
колело - безсмислена работа!
2) За да станеш баснословно богат... или известен. И в първия, и във втория случай тези хора по същество не се различават.
3) За да не се обезличиш, което безспорно ще стане, ако не
работиш онова, на което си се посветил, защото то е като натрапчива
идея, като мечта, която те е обсебила - не го правиш, за да си вадиш
хляба, а защото то ти е „мехлем за душата". Пак ще работиш тази работа,
дори и да не ти плащат за нея, защото тя е по-силна от теб. Просто я
обичаш. Тя ти носи плодовете на любовта. Затова няма начин да не
получиш душевно удовлетворение и успех, а ако си и отдаден докрай на
мечтата си - цели камари пари: такъв е Законът на Вселената.
4) В редки случаи някои наследяват пари и вместо да работят,
наемат хора,които да се грижат парите им да не се стопят и чрез
инвестиции богатствата им да се умножат. Не си струва да се занимаваме
с тях, тъй като са малцина. Синовете на хората, изградили огромни
империи и натрупали пари, рядко наследяват заедно със състоянието и
неукротимите амбиции на бащите си (или мечтите, от които те са
обладани). Случва се някой внук да ги наследи, но...
Явно се иска небивало чудо, та всички отегчени, капнали от умора и
отчаяни хора от първата група, както и целеустремените себични
представители на втората да се влеят в, редиците на третата група.
Нали? Няма да е никак лесно, защото първата и втората група са еднакво
слепи за тайнството на парите.
Сигурно ще си помислите, че всеки би опитал как ли не да стане част от
третата група. Логично е. Но невинаги се получава така. Хората от
втората група смятат, че не им е притрябвало да се озовават в третата,
понеже си въобразяват, че вече са открили формулата на успеха, макар и
да се заблуждават дълбоко. Не по-малко заблудени са и хората от първата
група, които не са наясно какво всъщност искат, а дори и когато са
наясно, потребността да оцелеят взима връх, защото любимата им професия
невинаги присъства в обявите за предлаганата работа точно в седмицата,
когато те трябва да си платят наема. Така продължават да се въртят в
омагьосания кръг и тъй като за беда ние, хората, сме подвластни на
навика...
Законът на Вселената, засягащ парите, е загадъчно противоречив.
Оставете книжлетата от типа „Помогни си сам", които ви препоръчват как
да ги натрупате. Каквито и формули за забогатяване да ви предписват,
пари не се печелят, като работиш до припадък.
Баснословните състояние в САЩ (а това важи и за другите държави) винаги
са били и ще продължават да бъдат изграждани върху крехката основа на
мечтата - от хора, работещи с любов и обладани от някаква идея. Когато
са добавяли към думата „идея" буквата „Л" - като „любов", се получава
„идеал", който в крайна сметка неизбежно, сякаш по чудо е бил от полза
за света, като същевременно е отприщвал несекващ порой от пари. Има ли
жени, обладани от някаква идея-идеал, преобразили света и сдобили се с
цяло състояние? Засега нежният пол не е разполагал с възможност да го
постигне, но и неговото време ще настъпи всеки момент, защото „мечтите
на жените са по-жилави и не след дълго ще се проявят". (Нали няма нищо
лошо в това, че плагиатствам от стихотворение, което съм написала
самата аз?)
Помислете за огромното богатство, натрупано от такива представители на
третата група като Франк У. Уълуърт, Андрю Карнеги, Джордж Уестингхаус,
първия Хенри Форд и Джон Д.Рокфелер и... Хауард Хюс. (Имам предвид Хюс
младши, а не старши. Вторият се е числял към втората група, а колкото
до първия, не обръщайте внимание на злословията по негов адрес.
Деветдесет на сто от тях са скалъпени преднамерено и не след дълго ще
бъдат изобличени в подготвяни за печат книги.)
Тези несметни богатства са натрупани от хора, които изобщо не са
мислели за пари. Били са обладани от своята мечта, стремели са се
неотклонно към нея, докато идеята не се е преобразявала в идеал, тъй
като те са добавяли буквата „Л" - като любовта си към работата. Сетне
парите са се появявали в невероятни, все по-големи количества в
съответствие с науката, наричана от метафизиката Закон на Вселената за
магнитното притегляне, а първото правило от този закон гласи, че трябва
да работиш с любов - да следваш мечтата си, докато тя не се увенчае с
плодовете на любовта.
Малцина от втората група, за които парите са единствената подбуда, са
успявали да забогатеят и да постигнат своята цел. Повечето са се
проваляли с гръм и трясък, без изобщо да се доближат до съкровената си
мечта: цар Мидас и неговото злато. Повечето на първо време като че са
се замогвали, но не са съумявали да опазят богатството си. Тъй като то
не им носи и грамче истинско щастие, неизбежната депресия ги тласка към
необмислени ходове и в крайна сметка по един или друг начин те губят
парите си.
Малцината, които успяват да забогатеят, но не са изпитали горчилката на
разорението, пак се превръщат в несретници, смазани от мъка, които
изглеждат и се държат например като „бедния" Дж. Пол Гети - въпреки
огромното му състояние на него му се досвидя да плати откупа за своя
внук, докато похитителите не отрязаха ухото на момчето и не го пратиха
на дядото по пощата. Едва ли са много разумните хора, които мечтаят да
свършат живота си като шепата скъперници, успели да опазят своите пари
(като че ли ще ги носят на онзи свят!). Скрудж на Чарлс Дикенс не е
само литературен герой, над чийто характер се замисляме, щом наближи
Коледа. Той олицетворява хората от втората група във всяко общество и е
много реален, макар и скъперничеството му да е леко преувеличено, за да
си извлечем съответната поука.
Пренебрегвате ли тайнството на парите било от стиснатост, било заради
това, че не познавате Закона, парите, които печелите, или се стопяват,
или достигат определен предел и после секват, защото започва да ви мъчи
страхът да не ги загубите.
„Ей вие, бедни откъм вяра! Защо толкова треперите над богатствата си?",
провиква се във Ватикана Франциск Асизки към окичените с какви ли не
скъпоценности епископи и кардинали, които се изчервяват от срам и се
вбесяват от този дрипав босоног монах, дръзнал да критикува „църковните
отци".
Колкото до Франциск Асизки, помнете, че има и хора, които работят с
любов, но не натрупват планини от пари. Това обаче не опровергава
законите на тайнството на парите. То е въпрос на личен избор, понеже
тези толкова малко брой хора неволно откриват нещо не по-маловажно за
самите тях: че скромната финансова осигуреност им позволява от време на
време да се оттеглят от суетата на обществото и да общуват с природата,
като същата тази скромна финансова осигуреност им дава възможност и да
се посветят на това, да облекчават мъките на онези, които все още
живеят в мрака на невежеството - говоря ви за монасите и отшелниците,
социалните работници и учителите, които си обичат работата. (Днес
учителите са платени толкова зле, че са принудени Или да се присъединят
към тази категория, или да се откажат от професията си.)
Законът на Вселената за парите е прост, както всички велики истини -
учението на Исус Христос и обръщението на Ейбрахам Линкълн в Гетисбърг
например. За нещастие обаче именно защото е проста, древната мъдрост е
толкова трудна за усвояване от хората. По-точно, от възрастните. Децата
я проумяват бързо и с лекота, докато силата на тяхната непорочност
лека-полека бива измествана и накрая унищожавана от това, че те
порастват и умовете им непрекъснато са обработвани и промивани с лъжите
на възрастните (които също някога са били деца). Порочен кръг!
Тайнството на парите всъщност е толкова просто, че трябва да положите
доста усилия, за да го следвате и да прилагате правилата му, да
понесете много мъки, докато накрая се отскубнете от стисналия ви като с
менгеме страх да не загубите средствата си и го победите. За да
изпитате радостта от това да сте член на братството на тайнството на
парите, трябва, както и във всичко останало, да платите съответната
цена.
Първото правило изисква да установите коя работа вършите с любов и така
да влезете в третата група. Второто правило е да давате. Спазите ли
първото правило, не след дълго Ще спечелите много повече, отколкото е
нужно за основните ви потребности. След като си платите дълговете и се
погрижите за всичките си основни житейски потребности (в които освен
насъщния влизат отпуските, почивката, пътешествията и „мехлемът за
душата"), дайте половината от всеки останал № долар, който сте
спечелили, като сте работили с любов. Отървете се от тези пари.
Повтарям: отървете се!
ПОЛОВИНАТА ЛИ? Вече усещам как настръхвате от стъписване. Чувам го в
гласа и го виждам върху лицето на всекиго, който чете тези редове..,
долавям го в мислите ви. Да, половината. Не, това не е печатна грешка
или недомислица. Дайте ги, след като сте задоволили и разумните си
прищевки, за да бъдете щастливи, например след като сте си купили
селска къща в Уелс. Защо пък не! Стига да не се вманиачавате да трупате
още и още пари и да ги влагате, не е чак толкова важно дали ги давате
на някого или ги харчите. Но даренията - за разлика от харченето, -
допълнително засилват притока от средства и са в съзвучие със Закона за
кармата за лично щастие, за отплата за духовното просветление.
Както вече ви предупредих, законът е толкова прост, че ще ви е изключително трудно
1) да го осмислите;
2) да повярвате в него и
3) да го приложите.
След като сте опитали само един-единствен път с готовност (а не
преизпълнени със страхове), повече няма да е нужно да ви убеждават,
защото този смайващ Закон вече ще се е проявил. За учудващо кратък
период от време (различно в зависимост от множество фактори) парите,
които „безразсъдно", „наивно" и „прахоснически" сте дарили, не само ще
се върнат при вас, но и ще се умножат, понякога трикратно и
четирикратно... и то по най-неочакван начин, от също тъй неочаквано
място.
Никога не давайте пари на заем. Подарявайте ги. Те ще се върнат при
вас, и то задължително умножени, но (това е важно!) не непременно от
същото място, където сте ги дали, всъщност доста рядко от човека, на
когото сте помогнали. Ще се върнат от самата Вселена, която е в
съзвучие с хармонията в Закона за даренията.
Чуят ли за тайнството на парите, брокерите от фондовите борси,
банкерите и застрахователните компании сигурно ще настръхнат. Излишно е
да се безпокоят. Когато първоначалните акции секнат, брокерите ще
проумеят, че вложенията в нови компании и корпорации може и да не
отговарят на духовните изисквания, изпълнявани от даренията, затова пък
съвпадат с изискването на тайнството на парите за обра-щението на
тяхната енергия във Вселената. Сетне онова, което правят с личните си
средства, вероятно ще съвпадне със Закона за обращението, както и със
Закона за даренията, умножаващ парите. Колкото до застрахователните
компании и търговците, те могат да се поуспокоят, след като разберат,
че разумните осигуровки за семейства и хора, които са прекалено болни,
за да работят, са напълно приемливи. Тайнството на парите обаче е
нарушавано от застраховки за големите състояния, защото роднините на
застрахованите им желаят смъртта, карат се за срам и позор помежду си,
а твърде често не се свенят и да убиват.
Ами банкерите? Те няма от какво толкова да се безпокоят. Ще си покрият
напълно загубите от високите лихви, начислявани на ненужно големите
спестовни влогове, чрез все повечето новооткрити разплащателни влогове,
от които се харчат пари и се правят дарения. Банкерите не рискуват
нищо! Какво имам предвид, като казвам „хармония в Закона за даренията"?
Природата ни дарява от щедро по-щедро, инак нямаше да има трева, цветя,
плод. Дървета. Да се настроиш на вълната на това всеобхватно даряване,
което се възвръща хилядократно, значи да се слееш със самата Природа.
Ябълковото дърво не казва: „Ще дам само на когото заслужава." Не го
прави и кротката кафявоока дойна кравичка. Защото, не дава ли на воля,
ябълковото дърво ще умре, млякото на кравата (досущ като натрупаните
пари) ще секне и тя ще се разболее. Слънцето също ни дарява с топлина и
светлина - грее и над богобоязливите, и над нечестивите, дава на всички
една и съща носеща живот енергия. Всичко, съществуващо на този свят,
зависи от това, дали дарява... за да съществува.
Разковничето в тайнството на парите е, че тяхната енергия се движи в
електромагнитна окръжност. Отървете ли се от тях, те поемат по тази
невидима окръжност от чиста и мощна енергия, та накрая неминуемо да се
върнат при вас умножени, да минат през ръцете ви и пак да тръгнат в
кръг (точно както тайнството на бумеранга) и отново да се озоват У вас.
И тъй до безкрайност. Така ще се превърнете в средоточие на тази
енергия, в катализатор на движението й, а тя безконечно ще се връща при
вас, всеки път все по-голяма. Хлябът, хвърлен върху водата, се връща, а
това важи и за хляба, който всекидневно изкарвате, като работите с
любов. Ще секне само когато спрете да давате. Тогава магическата
окръжност ще се прекъсне. Не забравяйте: Законът следва закона на
електромагнитната енергия, подобно на променливия ток на Никола Тесла.
Ако за кратко останете с малко пари, не спирайте да давате. Дори да
имате всичко на всичко двайсет долара, похарчете или дайте на някого -
пуснете в обръщение - десет от тях. Нека ви ръководи мисълта, че само
временно сте с малко пари.
Трудно е ни в клин, ни в ръкав да почнеш да раздаваш пари и да откриеш
чудото, че така буквално ще натрупаш богатство. От деца ви е втълпявано
и насаждано, че трябва да сте „пестеливи, пресметливи и предпазливи -
да сте практичен и да си водите сметка на парите". И съвсем естествено
смятате, че това, което пиша, са пълни небивалици. Дано не съм права!
Сигурно според вас съветът „да се отървете от парите си" - да ги
дарявате или дори да ги харчите (както подчертах, за Вселената е все
едно, стига да върнете по един или друг начин парите на света като
цяло), е доста странен начин да се сдобиете със средства. Ако
притежавате, да речем, само четиристотин долара и не ви е по джоба да
си купите или дори да наемете къщата на своите мечти и някой ви каже да
похарчите двеста от тях за някаква красива лампа, завивка или за стол
за къщата, та по този начин да сте сигурен, че не след дълго ще живеете
в нея, вероятно ще попитате: „Как ще събера пари, ако ги раздавам или
пилея малкото, с което разполагам? Няма никаква логика, Това е
прахосничество."
Мислете каквото си искате. Както вече подчертах, съм сигурна, че ще се
убедите в истината на тайнството на парите още първия път, когато
решете да опитате. Всичко, което мога да ви кажа, е, че в собствения ми
опит тайнството на парите винаги е действало безпогрешно. Но мога да
говоря само за себе си. Ако още ви мъчи смазващият страх, че ще се
докарате до просешка тояга, поговорете с малката фея, живееща в душата
на всеки от нас. И ще бъдете изненадани от нейните думи.
Иска ми се ужасно да накарам всекиго да проумее колко вълнуващо е да е
в съзвучие с хармонията на Вселената, туптяща около нас. Ще се
почувствате на седмото небе в мига, в който смъкнете оковите, приковали
ви към хартийките, наричани пари - и разберете най-сетне, че
най-бързият и сигурен начин да се сдобиете с тях е, като ги раздавате.
Ето на това му се вика СВОБОДА. Това е, пронизващото внезапно прозрение
- познание, че вече не сте обвързани с отчаяната нужда да се страхувате
и да се прекланяте пред парите.
Смаяни, най-после ще осъзнаете, че те не са нищо друго освен хартийки.
И то мръсни и намачкани. Като хвърлена на улицата обвивка от дъвка.
Няма как да изразя с думи това усещане. Трябва да рискувате и да
изтърпите първоначалната остра болка, че се разделяте с тях, и ще го
почувствате. Следвайте закона на тайнството на парите и ще видите как
ще се преобразите - просто няма да се познаете.
Заможни хора като Рокфелерови, Форд, Кенеди винаги са правили дарения,
а парите им пак са се множали. Е, да, най-често са го вършели, за да си
намалят данъците. Но това е едно от най-странните неща в тайнството на
парите. Неговите закони не отчитат подбудите - стига веднъж
електромагнитната енергийна окръжност да е била задействана, за тях е
важно само, че енергията на парите е освободена и се е върнала във
Вселената. Подбудите; за даренията все пак имат, разбира се, значение -
за духовното израстване на човека, но те не влияят върху приличната на
бумеранг траектория на парите, които се възвръщат умножени. Законът
може би не се влияе от подбудите, защото самият акт на дарението става
такава мощна енергия, че тя прави всички подбуди добри. Ваша работа е
дали ще я използвате, за да проникнете в тайнството на парите.
Свободата на волята е безценен дар.
Вече ви изложих астрологичната алхимия как да направите големия скок в
трета група. Откриете ли попрището, където да работите с любов, много
скоро ще натрупате достатъчно парична енергия, за да очертаете своя си
магически кръг на даренията. Но нито аз, нито някой друг може да ви
накара да прогледнете насила за истината. Времето, когато помъдряваме,
е индивидуално за всеки отделен човек и е определяно от неговото Висше
„Аз". Така е най-добре. Сами да решите. По този начин интуицията само
се развива.
Мантра за тайнството на парите
„Разорявал съм се, но никога не съм бил беден. Да си разорен, е временно. Да си беден, е състояние на духа."
Майк Тод
Линда Гудман
|