Архетиповете са мотиви и символи с изключително голям заряд, имащи
отношение към най-дълбоките слоеве на колективното несъзнавано.
Първоначално Юнг ги нарича "първообрази" (1912 г), а по-късно
"доминанти на колективното несъзнавано" (1917 г). През 1919 г. той за
първи път използва понятието архитипове. Според Юнг архитипът няма само
статичен начин на проява, изразена чрез някакъв конкретен праобраз, но
и чрез динамично развиващ се начин на проявление чрез някоя функция на
съзнанието. Всъщност всички проявления на живота имат архитипна основа,
независимо на какво равнище се проявяват.
Архитиповете са близо до това, което Платон разбира под "идея". Идеята
на Платон е праобраз, чиято тъмна противоположност е в света на
човешката преходност. В разбирането на Юнг, архитипът носи в себе си,
както тъмната, така и светлата страна на човешката природа.
Юнг нарича архитиповете си и "органи на душата" или по-късно по Бергстон "вечни несътворености".
Архетипът "майка"
Архитипът на "майката" стои преди и над всяка
форма на проявление на майчинството. Отделянето на Аза от "майката"
стои в началото на всяко осъзнаване. Митологията предлага много
вариации за проявление, чрез страхопочитанието, както например
Църквата, университета, града, страната, Небето, Земята, морето и
всички спокойни води. Архетипът често се свързва с неща и места, които
означават раждаемост и плодовитост: изобилието, изораната нива, някоя
градина. Той може да бъде свързан, според Юнг, със скала, пещера,
дълбок кладенец или с цветя под формата на съд като роза или лотос.
Кухи обекти като печки и готварски съдове.
Друга архитипова метафора е тази за мощта и зараждащата сила на водата.
Не случайно един от символите на женското начало е водата.
Архитипът на "майката" представлява в основата си майчинския инстинкт,
изразяващ се в детските неврози и разстройства. Инстинктите на детето
са нарушени и това преподрежда архитиповете и води до създаването на
фантазии, заставащи между майката и детето. Например децата на някоя
свръх тревожна майка, според Юнг, сънуват често, че тя е голямо страшно
животно или магьосница.
Архитипът на "майката" се проявява в майчиния комплекс, последствията
от които зависят от това дали детето е момиче или момче. Типичните
ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство, а понякога
импотентност. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е
свързана с майката в една несъзнавана форма. При донжуанството, той
неосъзнато търси майка си във всяка жена, която среща. Последствията от
майчиния комплекс, според Юнг, могат да се видят в мита за Кибела и
Атис: автокастрация, полудяване и ранна смърт.
Майчиният комплекс при жената се изразява със свръхразвитие на женските
инстинкти или с отслабването им до пълно изчезване. В първия случай,
жената не осъзнава собствената си личност, а във втория - инстинктите
се процедират върху майката.
Архетипът "прераждането"
Понятието е многопластово и се свързва с пътуването на душата.
Друга форма на прераждането е свързано с понятието личностен
континуитед. В този случай човешката личност се възприема като
непрекъсната и спомняща си различни животи.
Трета форма на прераждането е възкръсването - новото създаване на човека след смъртта.
Четвъртата форма представлява прераждане в рамките на живота - тоест обновление или подобряване на индивида.
Архетипът"детето" или "детето-бог"
Благодарение на религиозното тълкуване са
запазени свидетелства, които доказват, че детето не е било традиционен
образ, но и спонтанно преживяване т.н. "нахлуване на насъзнаваното". В
областта на психопатологията мотивът на детето се среща често. При
душевно болни жени се наблюдава халюцинационният образ на детето, които
по правило се диктува от Християнски позиции. В сънищата то често се
появява като син или дъщеря. В приказките - излизащо от цвете или
златно яйце.
Съществен аспект на мотива на детето е неговият ориентиран към бъдещето
характер. Детето е потенциално бъдеще, затова появата му означава
подготовка за бъдеща промяна на личността.
|