Архитипът на "майката" стои преди и над всяка форма на проявление на майчинството. Отделянето на Аза от "майката" стои в началото на всяко осъзнаване. Митологията предлага много вариации за проявление, чрез страхопочитанието, както например Църквата, университета, града, страната, Небето, Земята, морето и всички спокойни води. Архетипът често се свързва с неща и места, които означават раждаемост и плодовитост: изобилието, изораната нива, някоя градина. Той може да бъде свързан, според Юнг, със скала, пещера, дълбок кладенец или с цветя под формата на съд като роза или лотос. Кухи обекти като печки и готварски съдове.

Друга архитипова метафора е тази за мощта и зараждащата сила на водата. Не случайно един от символите на женското начало е водата.

Архитипът на "майката" представлява в основата си майчинския инстинкт, изразяващ се в детските неврози и разстройства. Инстинктите на детето са нарушени и това преподрежда архитиповете и води до създаването на фантазии, заставащи между майката и детето. Например децата на някоя свръх тревожна майка, според Юнг, сънуват често, че тя е голямо страшно животно или магьосница.

Архитипът на "майката" се проявява в майчиния комплекс, последствията от които зависят от това дали детето е момиче или момче. Типичните ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство, а понякога импотентност. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзнавана форма. При донжуанството, той неосъзнато търси майка си във всяка жена, която среща. Последствията от майчиния комплекс, според Юнг, могат да се видят в мита за Кибела и Атис: автокастрация, полудяване и ранна смърт.

Майчиният комплекс при жената се изразява със свръхразвитие на женските инстинкти или с отслабването им до пълно изчезване. В първия случай, жената не осъзнава собствената си личност, а във втория - инстинктите се процедират върху майката.

Понятието е многопластово и се свързва с пътуването на душата.
Друга форма на прераждането е свързано с понятието личностен континуитед. В този случай човешката личност се възприема като непрекъсната и спомняща си различни животи.
Трета форма на прераждането е възкръсването - новото създаване на човека след смъртта.
Четвъртата форма представлява прераждане в рамките на живота - тоест обновление или подобряване на индивида.

Благодарение на религиозното тълкуване са запазени свидетелства, които доказват, че детето не е било традиционен образ, но и спонтанно преживяване т.н. "нахлуване на насъзнаваното". В областта на психопатологията мотивът на детето се среща често. При душевно болни жени се наблюдава халюцинационният образ на детето, които по правило се диктува от Християнски позиции. В сънищата то често се появява като син или дъщеря. В приказките - излизащо от цвете или златно яйце.

Съществен аспект на мотива на детето е неговият ориентиран към бъдещето характер. Детето е потенциално бъдеще, затова появата му означава подготовка за бъдеща промяна на личността.