Отнасям се към себе си като към човек, който е силно обичан. Всички събития идват и си отиват; но въпреки всичко, през цялото време любовта ми към мен е постоянна. Това не е суета или надменност. Суетните и надменни хора са изпълнени до голяма степен с омраза към себе си, прикривана с позата: "Аз съм нещо повече от теб." Любовта към себе си означава просто да цениш чудото, че съществуваш. Когато се обичам аз не мога да навредя на себе си или на някой друг. За мен, решението на проблема за световния мир е безусловната любов. Тя започва с приемане и любов към самите себе си. Вече никога не чакам да бъда съвършена, за да се обичам. Приемам се точно такава, каквато съм тук и сега.