Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Игри
Таро | Цветя
Речник Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)




 Пими ®

  • Страница 1 из 1
  • 1
От какво е направена Вселената?
Осъзнаването на факта, че сме направени основно от вода, е ключът за разкриване тайните на Вселената. Ако от тази перспектива проучите отново света около вас, ще започнете да виждате неща, които никога преди това не сте виждали.
Различните събития, които стават през живота на човека, са събития, отразени във вода. Индивидът и обществото съставят огромен океан; като добавяме индивидуалните си капки в океана, ние участваме във формирането на обществото.
Исках колкото е възможно повече хора да чуят посланието, което водата има за нас, и реших да публикувам снимките на ледените кристали. Този акт бе само една малка капка, но тя предизвика леко вълнение, което се превърна в непрестанно уголемяваща се вълна, оказваща огромно въздействие в живота ми и в живота на много други хора.
За първи път през 1999 г. публикувах снимките си, шест дълги години след като започнах своята необикновена работа. През първите шест години се натрупа планина от снимки в офиса ми.
Когато започнах да подреждам снимките за публикация, постепенно осъзнах, че пред очите ми се разкрива величествена и изумителна история, която всеки отделен кристал се опитваше да ми разкаже.
Споделих идеята за публикуване на снимките с няколко издатели, но никой не прояви

интерес. Отказът им не промени непоколебимостта ми и реших да ги издам сам. Скоро разбрах, че макар и да можех да си позволя отпечатване на снимките и оформянето им в книга, ограничаващата система за разпространение в Япония не би позволила книгата да се продава по книжарниците.
Това изглеждаше страшна пречка, но реших просто да не й обръщам внимание. Когато получихме готовите книги, приготвихме пакети за няколкостотин приятели и познати и им ги изпратихме по предварителна уговорка. Скоро след като изпратихме първите екземпляри, започна да се случва нещо странно. Получавахме допълнителни поръчки от същите хора. Те бяха казали за книгата на свои приятели и познати, които от своя страна споделяха впечатленията си с други. Някои читатели си купуваха по пет, дори по десет екземпляра, за да ги раздават.
Надеждите ми бързо нараснаха. Следващото нещо, което поисках, бе по целия свят да узнаят за книгата и тя бе преведена на английски. Сизуко Оуеханд, която по-късно ми стана преводач, изпрати книгата на приятелите си в Европа и в Америка. Започнах да получавам писма от хората, които бяха видели снимките, както и покани да посетя страните им, за да изнасям лекции. През годините бях благословен, че имах възможността да посетя Швейцария, Германия, Австралия, Холандия, Италия, Англия, Съединените щати, Канада и много други страни, за да представя кристалите.
Всичко сякаш ставаше точно в подходящото време. Хората търсеха начин да осмислят хаотичния свят, в който се намирахме.
Тук ще представя само малка част от снимките, които съм направил. Някои от тях са включени в работата ми Посланията на водата, а други са от втората колекция, наречена Посланията на водата II, има и снимки, направени специално за тази книга. Ще можете съвсем ясно сами да видите ефекта, който думите, снимките и музиката имат върху водата.
Докато някои води оформят величествени кристали, сякаш да изобразят цялата красота на този свят, кристалите от друга вода са деформирани или изобщо не съществуват - те ни казват нещо за уединените тъмни места, спящи в земята.
По време на лекциите си използвах диапозитиви, за да покажа снимките си на ледените кристали. Реакциите бяха доста различни. Често чувах хората да ахват от изненада, а понякога виждах дори да се просълзяват. Открил бях, че една-едничка капка вода може да причини различен ефект на вълнение у човека.
Мануела Ким, дамата, която първа ме покани да изнасям лекции в Швейцария, изрази чувствата си така:
"Можем да видим чудото на сниманите водни кристали със собствените си очи. И в резултат от това съзнанието ни прави внезапен скок. Пробуждането на съзнанието става почти мигновено. Фактът, че неща , за които сме мислили и чувствали, сега ги виждаме, ускорява промяната ".
Друг слушател даде следния отговор:
"Това е първият и единствен начин, по който неуловимата енергия на съзнанието и думите ни е възможно да бъде видяна. Ледените кристал ни показват всичко - вече въпросът не е дали вярваме, или не вярваме, като се използва съответният метод всеки сам би могъл да проведе свой опит и лично да провери. "

Читател от Япония ми писа:
"Водата не е само друго вещество — тя е жизнената сила на величествената природа. Това ме накара отново да разбера тайнствената способност на водата да пречиства и да дава живот на всичко живо. Мога да видя, че душата, чувствата и вибрациите имат влияние върху формирането на ледените кристали и да почувствам значението на душата и думите. Информацията е удивителна и безкрайно впечатляваща".
Изглежда, че ледените кристали са тясно и неизменно свързани с човешката душа. Като си помисля защо ледените кристали говореха на толкова много хора, знам, че е защото държат ключа към тайните на Вселената. А той може да отвори така съзнанието, че да се разбере истинския ред във Вселената и нашата роля в нея.
Водата е огледало на душата. Тя има много лица, очертали се при изравняването й със съзнанието на хората. Какво прави водата способна ДЕ изразява онова, което е в душите на хората? За да се отговори на въпрос; искам първо да се уверя, че разбирате следния факт:

Съществуването е вибрация.

Цялата вселена е в състояние на вибрация и всяко нещо произвежда своя честота, която е уникална. Всичко, което имам да кажа в книгата, се основава на този единствен факт. Годините, през които изследвах водата ме научиха, че това е основният закон на Вселената.
Може би си мислите: Нима съществуването е вибрация? Дори масата? Столът? Тялото ми? Как може всяко нещо, което може да се вид, и да се пипне, да е вибрация? Наистина е трудно да повярваме, че неща, които може да вземете с ръце и да изследвате - като дърво, скала или друг всички те вибрират.
Но науката на квантовата механика вече потвърди, че материята не е нищо повече от вибрация. Разделим ли нещо на най-малките му части, навлизаме в странен свят, където всичко, което съществува, е частици и вълни.
Всичко е съставено само от атоми, всеки атом е ядро с обикалящи около него електрони. Числото и видът на тези електрони и техните орбити дават на всяко вещество специфичен комплект на вибрационна честота. Каквато и да е материята, нищо не е твърдо. Вместо това има само ядро, заобиколено от безспирно редуващи се вълни.
Всичко е вечно движещо се и вибриращо - насам и натам с невероятна скорост.
Според Ханиашинго, будистката Мъдрост и Сърце сутра, „това, което може да бъде видяно, няма форма, и това, което не може да бъде видяно, има форма". Сега вече бихме могли да кажем, че странното противоречие, изречено преди много години от Буда, бе доказано, че е вярно от съвременната наука.
Очите ни могат да виждат предметите, но не могат да виждат вибрациите. Искам да ви попитам дали не сте имали подобно преживяване: например говорите си с някого в стаята и настроението е топло, приятелско и непринудено. Но влиза друг човек. В момента, когато отваря вратата, усещате как атмосферата се променя и в стаята вече настъпва мрачно и хладно настроение. Хвърляте поглед към новодошлия и виждате измъчения израз на лицето му, отпуснатите рамене, човек, просто уморен от живота. Каква ли е причината за тази болка? Може би едно разбито сърце, грешка в работата или изобщо отвращение от живота - оставям го на вас. Искам да помислите - защо настроението в стаята се е променило в момента на отварянето на вратата.
Човешките същества също вибрират, и то с неповторима честота. Всеки от нас има необходимия сетивен усет, за да усети вибрациите на другите.

Човек, преживяващ дълбока скръб, ще излъчва тъжна честота, а някой, който е винаги весел и радващ се на живота, ще ни облъчва с ведрост. Човек, който обича другите, ще изпраща честота на любов, но от друг, който върши зло, ще идва мрачина и злост.
Същият принцип важи и за обекти и места. Например, има места, където често стават злополуки, места, където бизнесът успява, и места, които създават щастие. А може би сте чували за бижу, което причинява трагедии на наследилите го собственици.
Това се отнася не само за материални обекти, но и за различните явления, които стават по света. Те също излъчват характерни честоти. Промяна на енергията в атмосферата води до светкавици и бури. Интензивната енергия ще причини природни бедствия, но трябва да осъзнаем, че това не са лоши събития. Ако вземем предвид огромното количество разпръсната вредна енергия, може би ще трябва да сме благодарни на светкавиците и бурите.
Съберат ли се хората, облечени в новите си дрехи и в празнично настроение, започнат ли да пеят и танцуват, то инертните и лоши честоти се разсейват и се появяват радостните.
Фактът, че всичко е в състояние на вибрация, означава също, че всичко произвежда звук.
Обаче ние не чуваме всеки звук, макар че има някои хора, които изглежда чуват гласовете на дърветата и могат да общуват с растения. Независимо дали чуваме, или не чуваме звука - неповторимата честота на всички обекти може да бъде интерпретирана като звук.
Човешкото ухо е способно да чува честоти от приблизително 15 Hz до 20000 Hz ( Hz или Херц ) показва броя на циклите на повтарящата се вид вълна за секунда). Всъщност добре е, че ушите ни имат това ограничение - в противен случай сигурно не бихме могли да спим през нощта.
Природният свят наистина е добре замислен - всичко е в равновесие. Като е създаден звукът, то има и маестро-слушател, за да го възприема: водата.
Нека ви помоля да помислите защо кристалната формация ще се повлияе от музика и защо се стига до напълно различни резултати в зависимост от казаната или написана дума, на която водата е подложена. Отговорът се разкрива отново чрез факта, че всичко е вибрация. Водата - така чувствителна към уникалните честоти, излъчвани от света - съвършено и експедитивно отразява външния свят.
Музиката и изречените думи са вибрация, те лесно се разбират и тълкуват почти от всеки. Звуци като песента, създадени от човешкия глас по време на будистко погребение, се пресъздават в лекуваща вибрация.
Но как да интерпретираме феномена, че кристалната формация бива повлияна от показаните на водата, написани на хартия, думи? Самите написани думи всъщност излъчват уникална вибрация, която водата е способна да усети. Водата отразява точно всички вибрации, създадени в света, и променя тези вибрации във форма, която може да бъде възприета от човешкото око. Когато на водата се покаже написана дума, тя я възприема като вибрация и изразява посланието в специфична форма. (Може да се сетите, че буквите са като визуален код за изразяване на думи.)
Но какво по същество са думите? В Старият завет се казва : „В началото бе Словото". Това означава, че преди създаването на Вселената е съществувало „Слово". Моето тълкувание на това е, че „Словото" е създало човешките същества и хората след това са научили думите от природата.
В предисторически времена, когато хората са живели всред природата, те е трябвало да се защитават и са били чувствителни към честотите на звуците, произведени от природата, за да откриват опасността, преди да ги е връхлетяла.

Звукът на веещия вятър, звукът на течащата вода, звукът от ходещото в тревата животно - способността на древните да разбират звуците и да ги предават на други, използвайки гласа си, е била необходима за оцеляването им. Вероятно тези опити в езика са били прости съобщения от няколко думи, но с развитието на културата и с натрупването на опит речникът ни се е обогатявал.
Защо тогава езиците, на които хората говорят, са толкова различни? Лесно може да се разбере, като се има предвид, че езикът е научен от вибрациите на природното обкръжение. Природното обкръжение значително варира според мястото. Променливото време на европейския климат и влажните острови на Азия създават различни вибрации, които се изливат в природата. В Япония има четири отделни сезона и японският език го отразява в прекрасен речник от свързани с времето думи.
Според Библията преди Вавилонската кула всички хора говорели един и същ език. Може би това ни казва, че, макар мястото и природното обкръжение да се различават, основните закони на природата са едни и същи.
Бихме могли да предположим, че когато се оформи завършен геометричен кристал, водата е в съгласие с природата и ние наричаме този феномен живот. Кристали не стават от вода, която е замърсена. При опитите ни да направим снимки на кристали от токийската чешмяна вода резултатът бе плачевен. Защото, както вече казах, водата се пречиства с хлор, а това уврежда естествената й способност да формира кристали.
Когато водата замръзне, частиците й се свързват помежду си, за да оформят ядрото на кристала. Щом ядрото се стабилизира и придобие хексагонална форма, водният кристал се появява; но съществува ли информация, която е в противоречие с природата, то и кристалът ще бъде неоформен.
Думите благодарност и любов формулират основните принципи на природните закони и феномените на живота. Ето защо водата в естествената си форма трябва да създава хексагоналната форма. За разлика от тях думи като „Ти, глупако!" не съществуват в природата и са неестествени елементи, създадени от хората. Думи на ругатни, обиди или присмех са в резултат на културата, създадена от хората.
Възможно е в природата да се появяват само вибрациите на любов и благодарност и наблюденията над природата го потвърждават. Дърветата и растенията показват уважение едно към друго и живеят в хармония. Това важи и за животинското царство. Лъвът убива само когато е гладен, а не произволно. Растенията под сянката на дървета не се оплакват и животните не се опитват да вземат повече храна, отколкото им трябва.
В статия от март/април 1989 г. на американското научно списание "21st Century Science and Technology", Warren J. Hamerman пише, че органичната материя, която формира човешките същества, произвежда честота, която може да се представи от звук, достигащ горе-долу 570 трилиона Hz. Тъй като Hz означава вибрациите за секунда, това показва, че хората вибрират 570 трилиона пъти в секунда, число, което надминава въображението и сочи за невероятен и прекрасен скрит потенциал. За сравнение съвременният стандарт за нота, близо до средата на клавиатурата на пиано, е приблизително 262 Hz.
Честотата на човека е неизмеримо различна и несравнима. Човек носи в себе си вселена, изпълнена със застъпващи се честоти, и резултатът е симфония с космически размери.
Когато говоря на хората за вибрации и честоти, използвам това, което обичам да наричам „до-ре-ми-фа-сол-ла-си теория". Тази проста теория означава, че честотата на всичко в Космоса може да се обобщи в седем части - до, ре, ми, фа, сол, ла и си.

Вселената се състои от неизброими неща, които се подреждат от най-ниска до най-висока честота. Може би ще си помогнем, ако си представим подредените клавиши на клавиатурата на пианото, започващи от най-ниския тон. Ако натискате белите клавиши, вие ще ударите до, ре, ми, фа, сол, ла и си. Когато се придвижите с една октава, от едното до до следващото, честотата се удвоява. С други думи, удвояването на честотите, разделено на седем части, е до, ре, ми, фа, сол, ла и си. Ето защо повтарянето на тези седем звука изразяват всеки звук от най-ниския до най-високия.
Но какво значение може да се придобие от приемането на честотата като звук?
Най-важното разкритие е съществуването на резонанс. Звуци с еднаква честота резонират. Това може да се разбере, като се вземе камертон, уред, използван за настройване на инструмента или гласа с основния тон.
Когато камертонът се удари с гумен чук, давайки ла звук, певецът отговаря с ла, камертонът и гласът създават едночестотна звукова вълна. Това се нарича резонанс. Когато един обект създава честота и другият отговаря със същия звук, те резонират. Казано е, че сходните неща се привличат, и изглежда, че вибрациите се привличат и си взаимодействат.
Ако по-внимателно наблюдавате, ще видите, че този феномен непрекъснато е около вас. Куче, което върви по улицата, може да не отговори на други, минаващи край него животни, но да отговори на някое куче от другата страна на улицата. Кучетата често лаят, когато чуят звука на сирена, и това би могло да е някакъв вид резонанс.
Подобно нещо виждаме и в човешките отношения: хора, които създават еднакви фреквенции, се привличат, стават приятели. Други не проявяват взаимен интерес, независимо колко близо могат да бъдат физически. Но ако някой, който не ви харесва, се приближи към вас и вие реагирате, това също значи, че по някакъв начин резонирате с него. Най-голямата тайна на японското бойно изкуство се отнася до „победа без битка", което по същество означава отбягване на резонанс с врага. Когато честотите по начало са несъвместими, те не могат да резонират.
Интересен факт обаче е, че резонанс е възможно да се осъществи дори когато честотите не са идентични. Това става например, когато честотата е дублирана. Натискайки ла клавиша на пианото с 440 Hz и ла клавиша, една октава по-долу с 220 Hz, създавате приятно резониращ звук и отговорът на камертон със звук, една октава по-долу, също дава приятен резонанс.
Когато честотната разлика е двойна, четворна, осморна и т. н. - половин, четвърт и т. н. - резултатът е резонанс. По принцип взаимоотношението се простира до безкрайност. Независимо колко различни са честотите, резонанс ще се получи, ако един от двата източника е многократен на другия. Може също да кажем, че за всеки звук на дадено ниво има резониращ звук на друго ниво.
Като си помислите, хората са привличани от Христос, Буда и други личности, които излъчват високо ниво на вибрации, но откриваме, че сме привличани и от ниско ниво аутсайдери на обществото (като Бони и Клайд). Изглежда нелогично, но то може да се обясни с факта, че хората резонират с други хора на различни нива. Вероятно това противопоставяне (дихотомия) е естествена част от живота.
Любовта е вид резонанс. Ако например имате честотно ниво на способност 10, вие ще резонирате с други хора на същото ниво, или може би с някой на малко по-високо ниво, да речем 12.

Когато хората резонират и се влюбват, те стигат до най-високото ниво на способността си. Ако човек със способност от 10 е използвал само 5 части от нея и се влюби в някого с ниво от 12, то естествено той или тя ще използва цялата си способност от ниво 10 и ще покаже увеличение на честотата.
Когато сте влюбени, вършите по-добре работата си, а работата, която вършите (а често и околната ви среда), може да се промени, без да го разберете. Хора, които продължават да заемат до късна възраст висши длъжности, почти неизбежно са влюбени. Разбира се, тази любов не е романтичната любов. В нея може да се включва трогателно уважение и привличане към други хора. Любовта оказва ефект за покачване на честотното ни ниво. и ни кара да блестим. Не би ли било чудесно, ако може да сме влюбени през целия си живот?
Повечето от намиращите се в природата обекти излъчват стабилни честоти. Всяко врабче по начало звучи еднакво (въпреки че врабчетата могат да разпознават леки различия), и произведените от кучета и котки звуци наистина нямат голяма разлика във вибрацията. Обаче човек е способен напълно да използва до, ре, ми, фа, сол, ла, си скала, за да създава прекрасни мелодии. Ще се съгласите ли, че имаме наистина удивителни качества?
Хората са единствените същества, които притежават способността да резонират с всички други същества и обекти, намиращи се в природата. Можем да отдаваме и в замяна да получаваме енергия. Но тази способност е нож с две остриета. Когато хората действат, ръководени единствено от алчността си, те излъчват енергия, която руши хармонията в природата.
Замърсяването на земята е в резултат от неутолимия ни глад за удобство и задоволяване на алчността ни, процес започнал от индустриалната революция.
Прекрачихме в новия век, исторически момент, време е да осъществим сериозни промени в мисленето си, така че да сме в състояние да живеем в хармония с природата и да престанем да унищожаваме земята си. Каква вибрация даваме на земята и каква планета ще сътворим, зависи от всеки от нас.
Ако изпълните сърцето си с любов и благодарност, ще се радвате па здрав и щастлив живот. Но какво ще стане, ако изпращате сигнали на омраза, недоволство и мъка? Вероятно ще се озовете в ситуация, която ви прави ненавистни, недоволни и тъжни.
Животът, който живеете, и светът, в който живеете, зависят от вас.

Масару Емото

 
  • Страница 1 из 1
  • 1
Поиск:
Контакт         3.145.47.245           Вторник          03.12.2024, 19:05