Относителните количества на хранителните съставки в естествените храни варира твърде много — в смисъл, че на 1 милиграм от една съставка съответства една хилядна от милиграма от втората съставка и 1 милионна част от третата. Но съставката, която тежи една милионна част от милиграма е толкова съществена за човешката фабрика, колкото е тази, тежаща 1 милиграм. Точно тези едва забележими съставки, който имат да изпълняват съществена многостранна служба, се разрушават от огъня при готвенето още в първия момент.
Някой може да се учуди, че с такива дефектни материали човешката фабрика не спира да работи изведнъж, както би станало при една обикновена фабрика, а продължава своята работа доста дълго време и така довежда хората до погрешното заключение, че всичко, което задоволява апетита им, е хранително.
Истината по въпроса обаче е, че човешкият организъм не е обикновена машина. Той е един грамаден свят с милиарди обитатели, безброй много фабрики, разнообразни организации, системи, складове, резерви и др. Дори ако въобще не се получи никакъв хранителен материал, той все още може да се под¬държа жив до 70 дни, като използва складираните си резерви.
След като влязат в тялото, хранителните материали се разпределят посредством кръвта и всяка отделна клетка получава вещества, нагодени към нейната структура и специалност. Но клетките на жлезите и на органите не вземат почти нищо от няколкото дегенерирали съставки, които присъстват във варената храна в такава оскъдна бройка, че могат да бъдат преброени с пръстите на ръцете ни. Те продължават да чакат в глад и недостиг, докато господарят благоволи да протегне пръстите си, за да вземе едно парче глава лук, зеленчук или някой плод.
Човек не знае нищо за гладуването на отделните клетки и въпреки крайния глад на клетките на жлезите и на органите, неговият стомах е пълен, страстта му — задоволена, той самият е доволен. Но още по-доволни са лишените от стойност, ленивите и неактивни клетки, които лакомо се нахвърлят върху „пълноценните строителни материали”, отговарящи на тяхната структура, и „засилват и укрепват” тялото чрез увеличение на неговата маса.
Тази е причината, поради която с 50-60 кг от нестабилни и безполезни клетки т.нар. здрави, енергични и дебели хора, не притежават и няколко стотин грама активни специализирани клетки, чрез които жлезите им биха могли да функционират и да произвеждат завършени продукти. Дотогава, докато жлезите и органите не са лишени от последните остатъци активни клетки, човек е способен някак да влачи съществуването си, но когато и те се изчерпят, смъртта става неизбежна. Тогава „преситените”, „охранените” и „силните” хора умират, тъй като са изтощили докрай своите жлези и органи. Например сърдечните клетки загубват необходимата сила и еластичност, за да продължават контракциите си. Тогава сърцето се опитва да спаси положението, като увеличи броя на клетките си. В резултат то се увеличава от клетки, образувани от животински протеини и бял хляб. Но това е безполезно, понеже на тези клетки липсва способността да извършват каквато и да било полезна работа и не след дълго престава да пулсира и да работи.
Ние не знаем със сигурност колко различни съставни елемента влизат в състава на едно житно зърно или в което и да е растение. Нека да вземем едно приблизително предполагаемо число, да кажем 10 000. Тогава според най-елементарните природни закони ние ще трябва да заключим, че суровите материали, необходими за човешката фабрика, са съставени от 10 000 различни субстанции и при попълването на тези материали е важно внимателно да се следи да не липсва никоя от съставките. Това е най-естествената система за осигуряване нормалната работа на човешката фабрика.
Сега нека видим как диетиката на нашата епоха е обърната с главата надолу благодарение на готвените храни. Хората масово разрушават съществените субстанции и се хранят с малък брой от техните съставни елементи.
След дълги години на упорити изследвания биолозите откриват, че има само 10-15 вещества в сиренето, в маслото, в черния дроб, в мозъка. Човек би очаквал те да признаят, че след дългогодишни изследвания са открили, че тези хранителни продукти се състоят само от 10-15 вида изпортени, непълноценни, пропити с отрови, дегенерирали и мъртви вещества и че отсъстват 9990 от съставките, образуващи нашите сурови материали, поради което тези хранителни материали са недостатъчни, вредни, опасни, че тяхната употреба като храна не трябва да се препоръчва на никого. Но вместо това те специфират едно по едно имената на всички вещества, които са успели да намерят в тези хранителни продукти, описват подробно техните функции при храненето и след като изброят особеностите им, препоръчват тези храни като „полезни” хранителни материали. Те не споменават нито дума за отсъствието на хилядите хранителни съставки, нито пък говорят за тяхната роля при храненето или за катастрофалните последствия от тяхната липса. При все това тези проучвания са много важни и съществени страни на въпроса.
Трябва да се помни, че ролята на суровите хранителни материали в организма е най-многообразна и те са толкова много, че не би стигнал един цял живот, за да бъдат описани. Ние трябва да разглеждаме като елементарен природен закон факта, че нито една хранителна съставка не може да изпълни предназначението си, ако се вземе изолирана от цялото.
Когато и на големия учен се посочи, че в белия хляб, който яде, няма следа от каквито и да било витамини, той отвръща без колебание, че употребява храни, които съдържат витамини. На същото основание един зидар може да реди тухли през целия ден и да издига стената без спойка, като уверява, че има време, когато и той ще употребява спойка. Тази слепота се дължи на пристрастяването към готвената храна.
Какво представлява белият хляб, ако не скорбяла, мазнини, белтъчини и няколко вида мъртви соли, с други думи само няколко от десетките хиляди съставни елементи, образуващи нашите сурови материали. Не представлява ли същото и рафинираната захар? Не представлява ли месото белтъчини, пропити от отрови и слаби следи от няколко изродени съставки? При все това човек пълни стомаха си до спукване с тези няколко храни и лишава органите си от действително съществени вещества. Що се отнася до разстройствата, произтичащи в неговите органи, то всеки може да добие ясна представа, като посети някоя болница или разгледа илюстрациите в медицинските ръководства. Всички тези ужасни деформации не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с отсъствието на важни съставни елементи в храната.
Досега учените са проучили само 40-50 от хилядите съставки на храните и са ги обявили надлъж и нашир по целия свят, за да се произвеждат и разпространяват в разни търговски заведения.
Ние можем добре да си представим картинно какво би било, ако вместо тези 40-50 съставни елемента, учените-изследователи успеят един ден да открият 400 или 600, да не говорим за 4000 или 5000 вида субстанции. Днешният човек изглежда е загубил представа за целостта на истинските сурови материали, необходими за неговия организъм, или те не са непосредствено на негово разположение, или за него е невъзможно да ги открие (да ги получи). Така той трябва да се вглежда във всяко ъгълче, за да ги открива една по една и да задоволява нуждите на своя организъм. Учените-изследователи смятат за научни само онези субстанции, формулите на които са им познати и са отпечатани в книгите. Тъй като те нямат никакво познание за пълните формули на съставките на едно житно зърно, то те не виждат и нищо научно в него. То е едно „обикновено” вещество, което лесно се получава, изобилства навсякъде и е познато на всички. Но съвсем друго е, когато те успеят да открият една нова хранителна съставка и установят нейната формула. Тогава тя става научна, нейното откритие се приветства като велик триумф в полето на медицината и което е най-важно, внася нов ентусиазъм във фабриките, аптеките, клиниките. И всичко това е, защото човек не желае да се откаже от своя бял хляб.
Ако хората искат да се освободят от болестите, те трябва да престанат да разрушават тези още неизвестни елементи в суровите продукти. Те трябва да се научат да си съставят нови блюда от суровите продукти. Само тогава болестите ще бъдат отстранени, като същевременно ще се направят големи икономии.
Преди да станем суровоядци, нашето семейство беше свикнало да употребява по 1 кг бял хляб, а сега 1 кг жито ни стига за 8-10 дни. С една диета от бял хляб аз бих умрял отдавна, но благодарение на животворното жито, аз живея и съм уверен, че ще живея още най-малко 40-50 години.