Когато се появи незначителен дефицит в баланса на суровите материали, доставяни за индустрията на една страна, виновните носят отговорност за немарливостта, получават мъмрене или отиват на съд, докато онези, които вършат най-старателна злоупотреба със суровите матерната, необходими за правилната работа на човешката фабрика, често минават гратис. В днешния век на научен напредък и най-невежият глупав човек има абсолютно право да търси нови методи за дегенериране на естествените хранителни продукти и предлага най-смешни неща за ядене. Но най-странен е фактът, че великият учен-цитолог, който е посветил живота си на изучаването на биологичните функции на живите клетки или храненето, чиято главна цел в живота е изработването на идеална диета за човека, купува куп такива дегенерирали субстанции и ги предлага на своите клетки с пълно безразличие и безгрижие, ръководен единствено от желанията на своето небце, от своите вкусови усещания.
На пръв поглед изглежда невероятно, че ние можем да се освободим от всичките си болести чрез суровоядство. Но величието на предложението лежи в самия факт, че „невероятното” лесно става постижима реалност. Трудностите при изкореняването на създадения навик не трябва да се смятат като пречка за постигане идеала на суровоядството; напротив, те трябва да служат като мерило за силата на врага на човешката раса и трябва да ни подтикват да положим всички усилия, за да предотвратим влизането на такова ужасно чудовище в организма на новороденото дете. Дори и онези хора, на които е трудно да изоставят варената храна и още продължават да следват вредните си навици, трябва да потвърдят научната истина заради подрастващите поколения и заради бъдещето на човечеството. Те трябва да се борят за победата на тази истина, като проповядват и разпространяват принципите на суровоядството с всички средства.
Разбира се, за онези тесногръди и назадничави хора, които безвъзвратно са спечелени на страната на готвената храна и лекарствата (наркотиците), принципите на суровоядството са прекалено прогресивни, но днес ние живеем в Космическата ера, а не в средните векове, когато всяка прогресивна идея или велико откритие са били преследвани в продължение на години от невежата тълпа. Днес става въпрос за оцеляването или унищожаването на човешката раса и този въпрос е поставен пред нас с належаща неотложност. Колебанието е нехуманно.